Невидимата Красота / 3 юни
Да, това, което се случи вчера, 3 юни, надмина всички мои богати и много цветни визуализации по темата “Невидимата Красота”. Надмина ги, защото пътят, по който тръгнахме, а именно да създаваме красиви и удобни облекла за хората с двигателни дефицити, се оказа сложен и труден. Но не това ни изненада. Тази идея се оказа абсолютно неразбираема за повечето хора. Да, повечето хора изобщо не ме разбираха. Разказвах за проекта разпалено, показвах снимки, илюстрирах идеите, търсех съмишленици, спонсори и в по-голямата част от случаите, хората ме гледаха с абсолютно неразбиране. Сякаш повечето от тях питаха наум “И за какво е всичко това? Хората с двигателни нарушения имат къде къде по-важни проблеми!” Не ги виня. Знам, че е така, защото е много трудно да разбереш нуждите и желанията на хора, които не са като нас и имат по-различни специфични нужди. Които не могат сами да си измият зъбите. Които не могат сами да си разходят кучето. Които не могат сами да си сготвят. Които не могат сами да отидат на концерт. Които не могат сами да отидат в планината. Които не могат да тичат боси по плажа. Които са с катетър денонощно или със специално абсорбиращо бельо. Които, въпреки всичко обаче, искат да живеят. Но да живеят не как да е, а пълноценно. Да бъдат красиви и усмихнати. Да имат работа, която да ги радва. Да имат нещата, които ние дори не осъзнаваме колко са ни важни… докато не ги загубим.
И, за да доближа хората и да се опитам да им покажа тази друга реалност, този друг възможен живот, вчера, преди да започне спектакълът-ревю “Невидимата Красота” предложих на хората, поканих ги, да влязат в шатрата с големия телевизор. Да седнат за 10 минути на специалния (“инвалидния”) стол и да изгледат 7-те безмълвни живи картини… Нямам представа колко хора са го направили, но чух отзиви, че видеото било много тежко и натоварващо! Тежко и натоварващо?! Хора! Не е нито тежко, нито натоварващо. Истинско е! А само истинските неща са Красиви! Не отвръщайте глави от различното. Не отвръщайте глави от неща, които биха ви накарали да се замислите. Да се замислите за себе си, за другите. Защо се страхувате? От какво? Че утре може на вас или на някой ваш близък да се случи нещо, което кардинално да промени живота ви? Или си мислите, че ако седнете на инвалиден стол, макар и само за малко, ще “дръпнете дявола за опашката”? Не е сериозно е това! И е крайно невежо като отношение към една реалност, от която никой, повтарям никой, не е застрахован. И за нея, хора, е добре да мислим заедно. И предварително…
Така започна всъщност това предизвикателство на фондация “Мога Сам”. Преди година и половина отидох в едно от ателиетата на НХА, заедно с един специален стол. Там ме чакаха група студенти, събрани от техния преподавател Мариела Гемишева. И до този момент, само тя знаеше за идеята на проекта. Младите хора ме изслушаха, някои от тях с насълзени очи и всички, всички до един, приеха задачата. Приеха я със сърцата си. Приеха я с вярата, че това, което умеят може да променя. И тогава, може би водена от опита си и предчувствайки неразбирането, с което ще се сблъскаме, на финала на тази първа среща им казах: ”Хванем ли се да го правим, кажем ли на хората, с които ще работим и които ще бъдат наши модели, с какво се заемаме, за нищо на света, каквото и да се случва, не трябва да се отказваме!” И започнахме. Ден след ден, месец след месец. Пътувания до различни градове от страната. Множество срещи за представяне и дискутиране на прототипи, като само ще вметна, че първите прототипи бяха с големина около педя, две. Чертежи, скици, кройки. Обсъждане на материи, копчета, ципове… Всичко. Всеки един детайл… всеки един детайл… И да, тези млади хора, преди да започнат да работят, седнаха на стола, който им занесох. И той, столът, стоя там на почетно място в ателието им, няколко месеца. И беше не инвалидният стол, който всява страх и ужас. Беше столът, на който живеят техните специални модели. Беше олицетворение на “обувките” на другите, в които студентите не се поколебаха да влязат.
Така се случват истинските неща. Без страх, без колебания, без невежество. Случват се с доверие и любов. Случват се Красиво.
Но да се върнем на вчера. Денят, в който красотата беше навсякъде. Дори и в облаците, които сякаш усетиха, че не могат да ни попречат и някак услужливо се попреместиха и направиха една огледална небесна сцена на нашата, на която се появи слънцето, което нежно и красиво освети червената пътека, по която дефилираха с новите си дрехи нашите герои. Красотата беше и в големият екран, с който започнах, който красиво и неуморно прожектираше “тежките” живи картини. Красотата беше и в бекстейдж залата, в която едновременно и в пълна хармония, работеха дизайнери, стилисти, гримьори, фризьори, фотографи, видео оператори, доброволци… И Красотата беше основната боичка от палитрата на всички. Красотата беше и в блестящите от щастие очи на Моника, Весела, Жени, Цветанка, Таня, Златомир, Илиян… Красотата беше в широките им усмивки. Красотата беше вътре в сърцата им. И в сърцата на всички. Там просто беше щастливо, топло, уютно, трепетно, вдъхновяващо и мнооого Красиво.
Красотата беше в разплаканите очи на Боги, която точно преди да започне да води спектакъла, разбра, че има там, сред моделите, едно момиче, което всяка сутрин се събужда с нейният и този на Симо гласове и нямаше търпение да се прегърнат на живо. Красотата беше в усмихнатото лице и топлите ръце на Белослава, която прегръщаше всички и която извади Красотата под формата на музика и я подари на хората. Красотата беше във вълнението и бурните аплодисменти, с които всеки един от участниците беше изпращан и посрещан зад сцената. Красотата беше в лицата на публиката, които бяха различни. Наистина различни! Познавам част от тях и ги наблюдавах. Те изглеждаха така, както никога до сега не съм ги виждала. Красотата беше и в тримата човека, дошли на специалните си колички въпреки дъждовните заплахи, които бяха част от публиката и които се почустваха истински щастливи и Красиви с новите си дъждобрани, които са създадени с кройка и от материя, точно за хора, които се движат като тях. Красотата… Ами тя дори изправи един от нашите модели! Мони, придружавана от Теди Духовникова, с която са близки приятелки, просто е решила, че иска да се опита да мине по червения килим ходейки… Красива изненада, за която знаеха само те двете и дизайнерката на нейните дрехи. И никой не остана равнодушен. Красотата движеше краката на Мони. Красотата движеше всичко. И вместо дъждовни капки, на площада се лееха красивите сълзи на щастието.
Дори и официалното слово на Мая Манолова беше Красиво. Не беше дежурно и банално, както се случва с повечето речи по такива събития. И поканата към нея не беше случайна и тя не прие просто като акт за допълнителен ПР. Тази жена е човек, с който през последните години свършихме много работа и с която ще продължаваме да работим. И с нея и с нейния екип. И думите й бяха смислени, истински и Красиви.
Красотата…
Да, тя не в изглеждането. Тя е в движението. Тя е в създаването. Тя е в съпричастността. Тя е вътре във всеки един от нас. И свети.
“Невидимата Красота” от вчера е Видима.
Осезаема. Работеща. Търсеща. Неспираща.
Направихме щастливи 7 човека със сигурност. Но вярвам, че сигурно са били много повече. И ще бъдат повече, ако наистина съумеем правилно и смислено да престъпим към реализацията на колекцията облекла за хора с двигателни дефицити.
Видимо Красиво ще бъде, ако българският бизнес в този бранш ни протегне ръка. Ако професионалистите в тази област облекат идеите ни в реално производство. Ако всички вие, които бяхте вчера с нас, физически или виртуално, ни помогнете да съберем достатъчно средства, за да стартираме онлайн магазин и производство.
И истински Красиво ще бъде да направим всичко това заедно.
В заключение ви призовавам – изгледайте “тежкото” видео! И не се натоварвайте. Мислете. Влезте в картината. Влезте в реалността. Като тези седем истории има още много. И няма да спре да ги има. Но ние, само ние, можем да променим и отношението, и средата, и това как да изглежда всичко това.
Само ние, заедно, можем да го направим да е Красиво…
Благодаря на всички, които до този момент направиха възможна Красотата.
Благодаря предварително на тези, които ще станат част от Красивият отбор на Промяната!
Можете да правите своите дарения
на сметката на фондация МС – Мога Сам:
УниКредитБулбанк (BGN)
IBAN: BG21UNCR70001522310611
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: МС-МОГА САМ
основание „Невидимата Красота“
С огромна признателност и благодарност,
Биляна
„7 живи истории“ гледайте ТУК
МОГА САМ и ЗНАЯ КАК 