Писмо#15 / Аз не съм НЕвалидна…

ВИДИМАТА КРАСОТА / Моника Георгиева

Преди години много „мило“ бях събудена. Будна съм и до днес. През 2015г. една жена ме разплака от сърце. Така се запознах с Биляна Савова. Страхувах се от думата „инвалидна количка“, тогава изобщо не я допусках в живота си, нямах нужда от такова нещо. Не си представях, че някога ще имам.. Тази среща се случи в първия ден от кампанията „Ден на колела“. Много плаках и го запомних. Първата популярна личност, която седна в количката беше Теодора Духовникова, а аз си вървях. И така…

Стигаме до сега. Сега е различно. Денят е 3 юни, годината е 2019. Случи се едно дългоочаквано събитие – 7 млади дизайнери от НХА направиха дрехи за 7 човека с двигателни дефицити. И изненада – аз съм един от тези 7. Не съм дизайнер, значи съм от другите. Жената, която през 2015г. ме разплака от сърце, същата Биляна, ми се обади с много симпатичната идея за модно ревю, в което са участвам заедно с избран от мен придружител – роднина, приятел, приятелка и т.н. Последваха много срещи с дизайнерката Теодора Лазарова, процесът на работа, с която беше много повече от просто приятен! Датата и мястото на събитието се променяха 3 пъти като 3тият път беше „за щастие“ и се получи приказно!

За да направя симпатичната идея на Биляна още по-симпатична, почти веднага си избрах с кого да „дефилирам“, поканих я и тя категорично прие. Теодора Духовникова ми беше първата и най-логична асоциация и не знам кога ще се уморя да благодаря. Започвам с благодарности за това, че устоя на множеството промени по отношение датата и мястото на събитието.

Третият път наистина беше за щастие -ревюто се състоя на 3 юни. Проведе се на открито, дъждът сякаш по поръчка спря, пред самия Народен театър „Иван Вазов“ беше опънат червен килим. Всички модели заедно с придружителите и дизайнерите бяхме във фоайето на театъра, всеки момент и Теди Духовникова идваше, до мен беше другото Теди, дизайнерката ми, и докато чаках сбъднах още едно мое желание – лично се запознах с  певицата Белослава, която много харесвам и прегърнах хората, с които  започват сутрините ми – Богдана и Симеон от СТАРТЕР по БГ Радио. Двамата бяха водещи на събитието, а аз от кога исках да им стисна ръцете и да им кажа колко много обичам това, което правят. И казах им го – Боги така се зарадва, а Симо, в типичния за него стил, опита да се направи, че не е впечатлен и ми каза че правя голяма грешка като всеки ден се събуждам с тях и от утре, каза той, нямало да ги слушам. Обаче, не позна! Забавлявате ме всяка сутрин,, а в идиотския вторник сте ме разплаквали от смях. Възхищавам ви се.

Остават секунди до началото, водещите вече са навън, публиката е готова, във фоайето останахме 7 модели, 7 дизайнери и 7 придружители. Получихме последни наставления за реда, по който водещите щяха да ни представят – Теди Духовникова и аз бяхме в края на списъка и според плана докато дизайнерката Теди Лазарова е на „сцената“ и представя облеклото, което е направила за мен пред водещи и публика, придружителката ми и аз трябваше да минем по червения килим – аз бях седнала в количката понеже съм „специална“, а Теди Духовникова ме „управляваше“. Толкова за официалния план. Подредихме се в нещо като колонка в реда, който ни беше представен, съответно Теди, Теди и аз щяхме да завършим ревюто и застанахме последни. Представянето на всеки модел траеше по 4 минути, значи имахме половин час просто да правим нищо във фоайето на театъра. И както си говорехме, Теди ме попита дали искам са ме завърти докато сме на „подиума“, както правят истинските модели, може би да ме изправи. И така дойде идеята ми освен да стана права, да вървя с тяхна помощ. Много бързо измислихме нов план – до средата на пътеката пътувам с количката,, управлявана от Теди, в средата на пътеката прави пауза и ме върти на всички страни, за да покаже красивите ми дрехи, изцяло направени от другото Теди. Дизайнерката обяснява на водещите какво и как е направила, а ние с придружителката ми упорито се въртим и усмихвахме в центъра на пътеката. Когато въпросите към дизайнерката приключат, тя идва при нас в средата на пътеката. И трите заедно ходейки, стигаме до края на килима. Страхотен план измислихме и си го репетирахме докато чакахме реда си във фоайето. Далече съм от мисълта, че много хора ще разберат как се чувствах в този момент – просто не усещах, че има граници за мен. Толкова често усещам елегантното съмнение и недоверие на хората в мен и способностите ми, че на моменти дори самата аз се притеснявам и не си вярвам. А сега Теди и Теди не просто постоянно ме насърчаваха, те толкова силно вярваха в мен и друг вариант освен този, в който планът ни става реалност, не съществуваше.

И след малко дойде нашият ред, време беше. Излязохме от фоайето на сцената при водещите и дизайнерката остана да говори с тях. Теди Духовникова и аз в количката не бързахме да стигнем до средата на пътеката, а когато стигнахме се усмихвахме на публиката, въртяхме се в кръг, „позирахме“ за снимки и само ние си знаехме какво всъщност правим – чакахме другото Теди, а тя не се бави и с периферното си зрение я виждах, че идва при нас. Сега беше началото на почти импровизирания мини „спектакъл“ – с тяхна помощ се изправих и заедно, всяка с двата си крака;, вървяхме до края на пътеката! Толкова безкрайно много ви обичам, момичета, благодаря ви, че с такава лекота повярвахте в мен! Не е истина колко ужасно малко му е нужно на човек…Изненадите, вече и за самата мен, продължиха благодарение на водещите, които своевременно реагираха на случващото се. Публиката пляскаше, Симо почти веднага помоли всички, които могат да се изправят и накрая Боги отиде да говори с най-добрата майка- майката на Моника. Не чувах какво говорят, изобщо цялото ми внимание беше фокусирано само върху двата ми крака и евентуално Теди от едната ми страна и Теди от другата страна. Чувството не може да се опише, по-правилно ще е да замълча.

Не мога и няма да се уморя да благодаря на жената, която първо хубаво ме накара да се наплача, а след това ме събуди и не спира да ме държи будна! Билянка, горда съм с всичко, което правиш и те познавам. Това, че бях малка част от проекта „Невидимата красота“ означава толкова много за мен. Наистина беше приказно и просто имах чувството, че мога да полетя! Обичам те толкова много, Билянка! Благодаря, за възможността да изживея тази красива еуфория!

Накрая  ще споделя нещо адски нерационално, което в някакви моменти идва точно на мястото си – става въпрос за думата инвалид. Буквалният превод на тази дума е невалиден. Е, аз защо да съм невалидна? Имам ВАЛИДНА лична карта, консумирам храни, преди изтичане срока им на годност, дори шофьорската ми книжка е валидна, макар и да не шофирам. Та, не мога да се възприема като НЕвалидна. Нито пък и като човек със специални нужди. Какво е специалното на чисто човешката ми нужда да вървя? Просто питам.

Моника Георгиева / monika.n.georgieva@gmail.com / https://mongeorgieva.com/2018/12/15/moeto-milo-sabuzhdane/

Благодаря, Мони! Оставам без думи… Обичам те и аз… безкрайно мое вдъховение! Винаги ще съм близо до теб! Биляна

#неВидимата Красота #КрасивиятОтборНаПромяната

Реклами

Писмо #14 / Нов свят за мен, нов път, нов живот…

A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Биляна, здравей!

Отдавна искам да пиша и да споделя моя опит.

Казвам се Христина, на 41 г., живея в Москва. 2016 г. бях диагностицирана с МС. Както може би повечето от нас в такава ситуация, изпаднах в безтегловност. Не знаех какво да правя, бях изплашена и объркана и незнаеща… Но имах големия късмет много бързо да разбера за теб, фондацията ти и д-р Прашант. И така два месеца след поставянето на диагнозата аз бях в клиниката Ayush Prana в Индия! Да, ти ми скъси пътя, спести ми време!!! За което съм ти безкрайно благодарна!!!

И там в Индия се откри нов свят за мен, нов път, нов живот… по-спокоен, по-здравословен, по-смислен и осъзнат, по истински и красив!!! Промених се и продължавам да се променям!!! Към по добро!!! Всичко това, разбира се не става веднага, то е процес. Но веднъж като се е отворил нов хоризонт не е трудно, четеш, информираш се и полека лека вървиш напред!!! Вече информация има много, стига ди си готов и да я търсиш!

Важен момент е и осъзнаването, че от теб зависи да промениш много неща и че ти си отговорен за собственото си здраве! Изборът е твой как ще живееш! Станах вегетарианка, ограничих много млечните продукти, ползвам заместители, занимавам се с йога и медитирам, но най вече промених мислите си, защото те са това, което ни прави нещастни. Завърших 3 годишния аюрведичен курс на лечение в клиниката на др Прашант. Там наистина мястото е вълшебно и можеш напълно да рестартираш тялото, мислите си, живота си!

Биляна, благодаря!!!

Успех на всички, вярвайте в себе си и слушайте тялото си по пътя към здравето!

Христина

 

Благодаря, Христина, за думите и затова, че сподели с мен и всички твоят опит и преживяване!

Тук и сега ще говоря за Аюрведа… #2

Чуйте шепота на тялото си,

преди да е започнало да крещи! 

 

Завърших предишната публикация за Аюрведа с това, че тази древна наука за живота смята и до днес, че причината за човешките болести и страдания е невежеството. Днес ще говорим за интелигентността.

Днес ще се опитам да обясня разбиранията на Аюрведа за същността на природата, като наблегна на човека и двете му допълващи се тела. Защото ние сме част от тази природа и ако вървим против нея, вървим против себе си.

Аюрведа с опита и методите си ни води непрекъснато към това да разберем, че всичко в природата е интелигентно. Ние не живеем в хаос. Вселената не е хаос. Всичко е подредено съвсем точно и интелигентно и едно от най-неоспоримите доказателства за това е наличието на уникалното ни ДНК. Но за да достигнем до това знание, разбиране и лично усещане за интелигентността на собственото си тяло, е необходимо да разчупим черупката на физическото тяло и да излезем от непрестанния шум, в който живеем. Да замълчим. Да утихнем. Да изострим сетивата си и да чуем шепота, който идва от вътре, от нашето дълбоко.

Да осъзнаем тишината, като път към онова пространство, в което се спотайва нашият собствен потенциал. Да разберем, че телата ни не са просто една кутия пълна с клетки, органи, тъкани, кости. Освен тях, освен физическото тяло, ние притежаваме и онова, другото, невидимото, което основно поддържа формата, замисъла и гениалността на видимото тяло. Онова празно пространство, което запълва или по-точно допълва, или даже моделира събирайки двете тела така, че да сме това, което сме. И при всеки това е различно и уникално. Точно както уникалната му ДНК.

Невидимото не се приема лесно. Ние сме свикнали и сме научени да приемаме за реалност едно нещо, само ако можем да го пипнем и видим. И е време за всеки един от нас да проумее, че ако не разбираме и не приемаме нещо, то не означава, че него го няма. Съществува си и още как! И доказателствата не са само в древните учения и практики. Доказателства има и науката. Защото именно тя нарече тази невидима реалност – квантова реалност.

А това тяло, за което искам да ви разкажа, и Аюрведа, и науката, и съвременните учени го наричат квантово тяло.

Аз самата, от гледна точка на моя опит в търсенето и докосването ми до това мое невидимо тяло, го нарекох празното ми тяло. И го видях, и продължавам да виждам неговото интелигентно съществуване. И най-добре това се получава, когато съм в медитация и в тишина. А вече усетила и запознала се с него, знам че всичко, което ми се случва е базирано на това, с какво товаря или разтоварвам тази празнота, това пространство. И си мисля, че тя не трябва да бъде запълвана с нещо. Нашата грижа трябва да бъде да остава празна и чиста. И непрекъснато да се стремим към това.

Ето един цитат от книгата на Дипак Чопра, “Съвършенното здраве”, която много силно препоръчвам на всички, които искат да се докоснат до абстракността на Аюрведа, които искат и търсят знания, които се стремят към промяната.

“Квантовата реалност е предизвикателство за нашите разумни представи. Например, в нея няма твърда материя. Атомът се счита за най-малката частица на сътворението. Думата “атом” фактически произлиза от гръцката дума за “невъзможно да бъде разделено”. Но разгледан по-отблизо, един атом се състои от още по-мънички частички материя, движеща се със скоростта на светлината около огромно празно пространство – толкова празно, че съперничи по празнота с междугалактическото; интервалът между два електрона е пропорционално по-голям от този, който разделя земята от слънцето.”

Медитирайки, оставяйки и физическото си тяло, и ума си в тишина и покой, аз усещам тази празнота. И я виждам. И я чувам. И усещам непрестанното й движение. Най-ценното в това изживяване е, че човек сам стига до голямата истина за себе си, за приемането на двете тела. За осъзнаването на граничността на едното и безграничността на другото. И съм абсолютно убедена, че няма как да осъзнаем себе си, без да осъзнаем двете си идентичности. И както казва, Чопра,

“тайната на живота на това квантово равнище е, че всяко нещо в нашите тела може да бъде променено, ако се събуди стремежа за промяна.”

В подкрепа на всичко това, сега ще ви преразкажа един случай, който ми направи много силно впечатление и който смятам за много показателен в обясненията, свързани с двете тела, които се опитвам да обясня днес. (отново от книгата на Дипак Чопра)

Това е случаят на Тими, който изглеждал като съвсем нормално 6-годишно дете, но имал един от най-старите психиатрични синдроми – раздвояване на личността. Тими, който имал повече от 10 отделни личности и всяка една от тях си била със своите си индивидуални емоции, интонация на гласа, предпочитания и антипатии. И психологията отбелязва, че хората с този синдром, не просто сменят една личност с друга. При тях се случват много сериозни промени на физическо ниво.

Ако някоя от личностите има диабет, докато тази личност се изявява, човекът наистина има недостиг на инсулин. И в същото време, когато се изявяват другите личности, нивата на инсулин стават нормални и изобщо не може да се говори за диабет. Същото се забелязва и с високо кръвно налягане. Но май за нас, най-фрапиращи са случаите, в които преминавайки от личност в личност се забелязва, че дори пъпки, брадавици, възпаления по кожата се появяват и изчезват заедно със смяната на идентичностите. Има и пример за жена, която е имала по 3 менструации в месеца, които са съответствали на личностите, които са живеели в нея.

Но да се върна на Тими. Чопра разказва за смайващи промени при него. Една от неговите трансформации, проявявала алергия към портокалов сок и се появявали обриви, когато поемал такъв сок. Но ако се появи друга от личностите на Тими, докато алергичната реакция е все още налице, сърбежите започват да изчезват, а мехурите на обрива спадат.

И отново ще цитирам Чопра, във връзка с този случай, защото той го е обяснил много добре:

“Тими е прекрасен пример как сигналите от квантовото тяло могат да причинят мигновени промени във физическото тяло. Интересното е, че не е известно алергиите да се появяват и да изчезват по команда, подадена от ума. Тогава как става в този случай? Причиняващите алергична реакция бели кръвни телца на имунната система, обвити в антитела, пасивно очакват контакт с антиген. Когато такъв контакт се осъществи, автоматично се възбужда серия от химични реакции.

Както се оказва в случая на Тими, когато молекулите на портокаловия сок достигнат до белите кръвни телца, се взема решение дали да се реагира или не. Това означава, че клетката е интелигентна. Дори нещо повече – нейната интелигентност е на по-високо ниво от това на молекулите й, защото антителата и портокаловият сок са в непрекъснат контакт с обичайните атоми на въглерода, водорода и кислорода.

Твърдението, че молекулите могат сами да вземат решение, противоречи на съвременната медицинска наука – все едно захарта да започне да взема решение кога да е сладка и кога не. Случаят “Тими” ни смайва не само с необичайността си. Веднъж възприели факта, че той сам избира да бъде алергичен – защото как иначе би могло да се обясни внезапното появяване и изчезване на обривите – разбираме, че ние също сами избираме своите болести. Лошото е, че не винаги осъзнаваме този избор, защото той се осъществява на ниво, по-дълбоко от това на ежедневните ни мисли. Но ако наистина имаме тази способност, трябва да се научим да я контролираме.”

Исках да ви разкажа за този случай и за квантовото тяло. Или както аз го наричам – празното тяло. И за стремежа към хармонията в съществуването на двете ни тела. И мислейки върху всичко това, непрекъснато в главата ми изниква и една друга аналогия. “Музиката не е в нотите, а в тишината между тях”, което пък е казал Моцарт. Метафорично отнесено към темата днес, аз бих си позволила да го перефразирам така: “Музиката е в хармонията, която се получава между нотите и тишината.” Така е и с нашите тела. Ако искаме музиката на нашето съществуване да е красива и хармонична, трябва да признаем съществуването на тишината и празнотата на нашите квантови тела и да се стремим към тяхното балансирано съществуване заедно с физическите ни тела.

Този баланс аз постигам с практикуването на йога и медитация, които са неизменна част от Аюрведа. И вече вярвам повече в интелигентността на клетките си, отколкото в интелигентността на рационалния ми ум.

Научих се на всичко това по трудния начин. Научих се, защото тялото ми започна да крещи. Научих се и благодарение  това, че се доверих на Аюрведа. Научих, че ако се стопирам и оставам в тишина, ако намирам покой поне за малко всеки ден, ако медитирам, ще мога в тази тишина да чувам шепота на собствените си клетки, които много вярно и абсолютно точно, всеки път ще ме насочват към правилните избори. Към промяната. Към този начин на живот, който ме кара да се чувствам здрава, щастлива и удолетворена.

Източници:

https://chopra.com/articles/6-stories-that-will-make-you-believe-in-the-power-of-your-mind-to-heal-you

книжното издание на „Съвършенното здраве“ на Дипак Чопра

аудио издание на „Съвършенното здраве“ на Дипак Чопра от платформата за аудио книги Storytel

Тук и сега ще говоря за Аюрведа… #1

P.S. Д-р Прашант, моят Аюрведа лекар и учител, скоро ще бъде в България и отново ще организираме индивидуални консултации с него! Как можете да направите това вижте ТУК

Тук и сега ще говоря за Аюрведа… #1

От днес, тук и сега ще говоря за Аюрведа…

Първо, защото не съм писала отдавна за Аюрведа.

Второ, защото и от днешната ми гледна точка, продължавам да твърдя, че това е най-смисленото нещо, което съм правила за себе си в овладяването на всичките ми диагнози – множествена склероза, хашимото, аденом на надбъбречна жлеза, хормонален дисбаланс, високо кръвно налягане… Това са моите над 18 месеца прекарани в Индия, в интензивни аюрведични теарпии, които не само поправиха болното ми тяло, но и ме научиха на доверие, приемане и доброта. Тези месеци поправиха и тялото, и духа, и ума ми.

Ще говоря за това и защото съвсем скоро моят лекар д-р Прашант ще бъде в България и отново ще организираме индивидуални консултации с него! Как можете да направите това вижте ТУК

Ще говоря за това и защото на 29 юни, в Бизнес парк София, ще проведем отворена среща с д-р Прашант и с негови пациенти, които ще споделят опита си, успехите и трудностите, както и това, което Аюрведа им е дала…

Аз ще ви говоря за Аюрведа сега. На срещата на 29 юни, моята история няма да я чуете. И започвам с първата статия, която написах по темата през далечната 2013 година, която преобърна не само моя живот, но и този на много хора.

Ще говоря за Аюрведа, защото през всичките тези години тя стана много популярна и в същото време се комерсиализира безкрайно. Защото е модерна. Защото всички я желаят. Но не в истинския й вид. Търси се този, който е лек, лесно смилаем и неангажиращ. Защото искам да разберете, че Аюрведа в СПА центрове, не е тази Аюрведа, която лекува. Защото някои от терапиите на Аюрведа, провеждани в градски условия, могат да бъдат опасни. Защото Аюрведа не е просто някакви терапии и хранителни добавки. Аюрведа е истинско лечение и то трябва да се прави по истински начин. Защото това е и начин на живот.

Защото разбрах, че отговорността за моето здраве не е само в ръцете на аюрведичните лекари, терапевти и лекарствата, които ми дават. Всъщност тяхната работа и значение са само около 20% от общото ни дело. Останалите 80% зависят само и единствено от мен.

Ще говоря за Аюрведа и защото тези, които се докоснаха до нея, но не й се довериха и не постигнаха резултати, много компетентно и напористо се изказват. И не само. Те си позволяват да съветват! И споделят не защо не са успели, не да потърсят причината в себе си, а за това, че тя, Аюрведа не работи… И това са хората, които така и не разбраха, че отговорността за тяхното здраве си е само тяхна и че за това, трябва да се положат много усилия. И да се работи всеки ден!

Хора! Аюрведа не само че работи, но и продължава да работи така, както е работила във всичките си над 5000 години, откакто съществува. Освен това тя все повече започва да работи и в синхрон с официалната медицина. С новите постижения. И тя може само да подпомогне новото търсене на официалната медицина, а именно индивидуалния подход към всеки пациент. И това търсене няма нужда от открития. Има нужда само от това, двете медицини, наречени официална и алтернатиивна, да заработят заедно. Защото съвременната медицина започва най-после да разбира, че точно холистичният подход към всеки един човек й липсва и че в това е бъдещето за успешното лечение на хорските болести. Ако, разбира се, това е нейният стремеж!

Аюрведа е уникален, гениален и твърде абстрактен за нас метод, който е труден за разбиране, но за наше щастие е жив и може да лекува. Единственото, което можем да направим е да се поклоним пред опита и да се доверим на тази древна и много истинска Наука за Живота (Аюр/живот и Веда/наука)… 

И да се учим. Да се образоваме всеки ден, защото Аюрведа е считала и продължава да го твърди и то не без основание, че най-голямата причина за болестите при хората е невежеството! 

И точно заради това, за да не сме невежи… от днес, тук и сега ще говоря за Аюрведа!

Ето и статията, с която започвам:

„Лечението като Мантра“, от Биляна Савова, списание EVA, 2013 г.

Тук и сега ще говоря за Аюрведа… #2

Заедно в Красивия отбор на Промяната

Невидимата Красота / 3 юни

Да, това, което се случи вчера, 3 юни, надмина всички мои богати и много цветни визуализации по темата “Невидимата Красота”. Надмина ги, защото пътят, по който тръгнахме, а именно да създаваме красиви и удобни облекла за хората с двигателни дефицити, се оказа сложен и труден. Но не това ни изненада. Тази идея се оказа абсолютно неразбираема за повечето хора. Да, повечето хора изобщо не ме разбираха. Разказвах за проекта разпалено, показвах снимки, илюстрирах идеите, търсех съмишленици, спонсори и в по-голямата част от случаите, хората ме гледаха с абсолютно неразбиране. Сякаш повечето от тях питаха наум “И за какво е всичко това? Хората с двигателни нарушения имат къде къде по-важни проблеми!” Не ги виня. Знам, че е така, защото е много трудно да разбереш нуждите и желанията на хора, които не са като нас и имат по-различни специфични нужди. Които не могат сами да си измият зъбите. Които не могат сами да си разходят кучето. Които не могат сами да си сготвят. Които не могат сами да отидат на концерт. Които не могат сами да отидат в планината. Които не могат да тичат боси по плажа. Които са с катетър денонощно или със специално абсорбиращо бельо. Които, въпреки всичко обаче, искат да живеят. Но да живеят не как да е, а пълноценно. Да бъдат красиви и усмихнати. Да имат работа, която да ги радва. Да имат нещата, които ние дори не осъзнаваме колко са ни важни… докато не ги загубим.

И, за да доближа хората и да се опитам да им покажа тази друга реалност, този друг възможен живот, вчера, преди да започне спектакълът-ревю “Невидимата Красота” предложих на хората, поканих ги, да влязат в шатрата с големия телевизор. Да седнат за 10 минути на специалния (“инвалидния”) стол и да изгледат 7-те безмълвни живи картини… Нямам представа колко хора са го направили, но чух отзиви, че видеото било много тежко и натоварващо! Тежко и натоварващо?! Хора! Не е нито тежко, нито натоварващо. Истинско е! А само истинските неща са Красиви! Не отвръщайте глави от различното. Не отвръщайте глави от неща, които биха ви накарали да се замислите. Да се замислите за себе си, за другите. Защо се страхувате? От какво? Че утре може на вас или на някой ваш близък да се случи нещо, което кардинално да промени живота ви? Или си мислите, че ако седнете на инвалиден стол, макар и само за малко, ще “дръпнете дявола за опашката”? Не е сериозно е това! И е крайно невежо като отношение към една реалност, от която никой, повтарям никой, не е застрахован. И за нея, хора, е добре да мислим заедно. И предварително…

Така започна всъщност това предизвикателство на фондация “Мога Сам”. Преди година и половина отидох в едно от ателиетата на НХА, заедно с един специален стол. Там ме чакаха група студенти, събрани от техния преподавател Мариела Гемишева. И до този момент, само тя знаеше за идеята на проекта. Младите хора ме изслушаха, някои от тях с насълзени очи и всички, всички до един, приеха задачата. Приеха я със сърцата си. Приеха я с вярата, че това, което умеят може да променя. И тогава, може би водена от опита си и предчувствайки неразбирането, с което ще се сблъскаме, на финала на тази първа среща им казах: ”Хванем ли се да го правим, кажем ли на хората, с които ще работим и които ще бъдат наши модели, с какво се заемаме, за нищо на света, каквото и да се случва, не трябва да се отказваме!” И започнахме. Ден след ден, месец след месец. Пътувания до различни градове от страната. Множество срещи за представяне и дискутиране на прототипи, като само ще вметна, че първите прототипи бяха с големина около педя, две. Чертежи, скици, кройки. Обсъждане на материи, копчета, ципове… Всичко. Всеки един детайл… всеки един детайл… И да, тези млади хора, преди да започнат да работят, седнаха на стола, който им занесох. И той, столът, стоя там на почетно място в ателието им, няколко месеца. И беше не инвалидният стол, който всява страх и ужас. Беше столът, на който живеят техните специални модели. Беше олицетворение на “обувките” на другите, в които студентите не се поколебаха да влязат.

Така се случват истинските неща. Без страх, без колебания, без невежество. Случват се с доверие и любов. Случват се Красиво.

Но да се върнем на вчера. Денят, в който красотата беше навсякъде. Дори и в облаците, които сякаш усетиха, че не могат да ни попречат и някак услужливо се попреместиха и направиха една огледална небесна сцена на нашата, на която се появи слънцето, което нежно и красиво освети червената пътека, по която дефилираха с новите си дрехи нашите герои. Красотата беше и в големият екран, с който започнах, който красиво и неуморно прожектираше “тежките” живи картини. Красотата беше и в бекстейдж залата, в която едновременно и в пълна хармония, работеха дизайнери, стилисти, гримьори, фризьори, фотографи, видео оператори, доброволци… И Красотата беше основната боичка от палитрата на всички. Красотата беше и в блестящите от щастие очи на Моника, Весела, Жени, Цветанка, Таня, Златомир, Илиян… Красотата беше в широките им усмивки. Красотата беше вътре в сърцата им. И в сърцата на всички. Там просто беше щастливо, топло, уютно, трепетно, вдъхновяващо и мнооого Красиво.

Красотата беше в разплаканите очи на Боги, която точно преди да започне да води спектакъла, разбра, че има там, сред моделите, едно момиче, което всяка сутрин се събужда с нейният и този на Симо гласове и нямаше търпение да се прегърнат на живо. Красотата беше в усмихнатото лице и топлите ръце на Белослава, която прегръщаше всички и която извади Красотата под формата на музика и я подари на хората. Красотата беше във вълнението и бурните аплодисменти, с които всеки един от участниците беше изпращан и посрещан зад сцената. Красотата беше в лицата на публиката, които бяха различни. Наистина различни! Познавам част от тях и ги наблюдавах. Те изглеждаха така, както никога до сега не съм ги виждала. Красотата беше и в тримата човека, дошли на специалните си колички въпреки дъждовните заплахи, които бяха част от публиката и които се почустваха истински щастливи и Красиви с новите си дъждобрани, които са създадени с кройка и от материя, точно за хора, които се движат като тях. Красотата… Ами тя дори изправи един от нашите модели! Мони, придружавана от Теди Духовникова, с която са близки приятелки, просто е решила, че иска да се опита да мине по червения килим ходейки… Красива изненада, за която знаеха само те двете и дизайнерката на нейните дрехи. И никой не остана равнодушен. Красотата движеше краката на Мони. Красотата движеше всичко. И вместо дъждовни капки, на площада се лееха красивите сълзи на щастието.

Дори и официалното слово на Мая Манолова беше Красиво. Не беше дежурно и банално, както се случва с повечето речи по такива събития. И поканата към нея не беше случайна и тя не прие просто като акт за допълнителен ПР. Тази жена е човек, с който през последните години свършихме много работа и с която ще продължаваме да работим. И с нея и с нейния екип. И думите й бяха смислени, истински и Красиви.

Красотата…

Да, тя не в изглеждането. Тя е в движението. Тя е в създаването. Тя е в съпричастността. Тя е вътре във всеки един от нас. И свети.

“Невидимата Красота” от вчера е Видима.

Осезаема. Работеща. Търсеща. Неспираща.

Направихме щастливи 7 човека със сигурност. Но вярвам, че сигурно са били много повече. И ще бъдат повече, ако наистина съумеем правилно и смислено да престъпим към реализацията на колекцията облекла за хора с двигателни дефицити.

Видимо Красиво ще бъде, ако българският бизнес в този бранш ни протегне ръка. Ако професионалистите в тази област облекат идеите ни в реално производство. Ако всички вие, които бяхте вчера с нас, физически или виртуално, ни помогнете да съберем достатъчно средства, за да стартираме онлайн магазин и производство.

И истински Красиво ще бъде да направим всичко това заедно.

В заключение ви призовавам – изгледайте “тежкото” видео! И не се натоварвайте. Мислете. Влезте в картината. Влезте в реалността. Като тези седем истории има още много. И няма да спре да ги има. Но ние, само ние, можем да променим и отношението, и средата, и това как да изглежда всичко това.

Само ние, заедно, можем да го направим да е Красиво…

Благодаря на всички, които до този момент направиха възможна Красотата.

Благодаря предварително на тези, които ще станат част от Красивият отбор на Промяната!

 

Можете да правите своите дарения

на сметката на фондация МС – Мога Сам:
УниКредитБулбанк (BGN)
IBAN: BG21UNCR70001522310611
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: МС-МОГА САМ
основание „Невидимата Красота“

С огромна признателност и благодарност,

Биляна

„7 живи истории“ гледайте ТУК