Тук и сега ще говоря за Аюрведа… #1

india_172_01-18478-big
От днес, тук и сега ще говоря за Аюрведа…
Защото и от днешната ми гледна точка, след всичко през което преминах, продължавам да твърдя, че това е най-смисленото нещо, което съм правила за себе си в овладяването на всичките ми диагнози – множествена склероза, хашимото, аденом на надбъбречна жлеза, хормонален дисбаланс, високо кръвно налягане… Това са моите над 18 месеца прекарани в Индия, в интензивни аюрведични теарпии, които не само поправиха болното ми тяло, но и ме научиха на доверие, приемане и доброта. Тези месеци поправиха и тялото, и духа, и ума ми.
Ще говоря за това и защото моят лекар д-р Прашант има възможност да бъде в България след няколко месеца и тази година и отново да организираме индивидуални консултации с него! Който желае среща с него, нека ми пише предварително на адрес ms@mogasam.org
Ще говоря за Аюрведа, защото през всичките тези години тя стана много популярна и в същото време се комерсиализира безкрайно. Защото е модерна. Защото всички я желаят. Но не в истинския й вид. Търси се този, който е лек, лесно смилаем и неангажиращ. Защото искам да разберете, че Аюрведа в СПА центрове, не е тази Аюрведа, която лекува. Защото някои от терапиите на Аюрведа, провеждани в градски условия, могат да бъдат опасни. Защото Аюрведа не е просто някакви терапии и хранителни добавки. Аюрведа е истинско лечение и то трябва да се прави по истински начин. Защото това е и начин на живот.
Защото разбрах, че отговорността за моето здраве не е само в ръцете на аюрведичните лекари, терапевти и лекарствата, които ми дават. Всъщност тяхната работа и значение са само около 20% от общото ни дело. Останалите 80% зависят само и единствено от мен.
Ще говоря за Аюрведа и защото тези, които се докоснаха до нея, но не й се довериха и не постигнаха резултати, много компетентно и напористо се изказват. И не само. Те си позволяват да съветват! И споделят не защо не са успели, не да потърсят причината в себе си, а за това, че тя, Аюрведа не работи… И това са хората, които така и не разбраха, че отговорността за тяхното здраве си е само тяхна и че за това, трябва да се положат много усилия. И да се работи всеки ден!
Хора! Аюрведа не само че работи, но и продължава да работи така, както е работила във всичките си над 5000 години, откакто съществува. Освен това тя все повече започва да работи и в синхрон с официалната медицина. С новите постижения. И тя може само да подпомогне новото търсене на официалната медицина, а именно индивидуалния подход към всеки пациент. И това търсене няма нужда от открития. Има нужда само от това, двете медицини, наречени официална и алтернатиивна, да заработят заедно. Защото съвременната медицина започва най-после да разбира, че точно холистичният подход към всеки един човек й липсва и че в това е бъдещето за успешното лечение на хорските болести. Ако, разбира се, това е нейният стремеж!
Аюрведа е уникален, гениален и твърде абстрактен за нас метод, който е труден за разбиране, но за наше щастие е жив и може да лекува. Единственото, което можем да направим е да се поклоним пред опита и да се доверим на тази древна и много истинска Наука за Живота (Аюр/живот и Веда/наука)… 
И да се учим. Да се образоваме всеки ден, защото Аюрведа е считала и продължава да го твърди и то не без основание, че най-голямата причина за болестите при хората е невежеството! 
И точно заради това, за да не сме невежи… днес, тук и сега ще продължавам да говоря за Аюрведа!
Ето и статията, с която започвам:
ето и какво споделят хората, които успешно преминаха през неговата терапия:

Тук и сега ще говоря за Аюрведа #1

DSC_0829
Днес, тук и сега ще говоря за Аюрведа…
Защото и от днешната ми гледна точка, след всичко през което преминах, продължавам да твърдя, че това е най-смисленото нещо, което съм правила за себе си в овладяването на всичките ми диагнози – множествена склероза, хашимото, аденом на надбъбречна жлеза, хормонален дисбаланс, високо кръвно налягане… Това са моите над 18 месеца прекарани в Индия, в интензивни аюрведични теарпии, които не само поправиха болното ми тяло, но и ме научиха на доверие, приемане и доброта. Тези месеци поправиха и тялото, и духа, и ума ми.
Ще говоря за това и защото моят лекар д-р Прашант има възможност да бъде в България след няколко месеца и тази година и отново да организираме индивидуални консултации с него! Който желае среща с него, нека ми пише предварително на адрес ms@mogasam.org
d-r-prashant_india_173_2-18778-big
Ще говоря за Аюрведа, защото през всичките тези години тя стана много популярна и в същото време се комерсиализира безкрайно. Защото е модерна. Защото всички я желаят. Но не в истинския й вид. Търси се този, който е лек, лесно смилаем и неангажиращ. Защото искам да разберете, че Аюрведа в СПА центрове, не е тази Аюрведа, която лекува. Защото някои от терапиите на Аюрведа, провеждани в градски условия, могат да бъдат опасни. Защото Аюрведа не е просто някакви терапии и хранителни добавки. Аюрведа е истинско лечение и то трябва да се прави по истински начин. Защото това е и начин на живот.
Защото разбрах, че отговорността за моето здраве не е само в ръцете на аюрведичните лекари, терапевти и лекарствата, които ми дават. Всъщност тяхната работа и значение са само около 20% от общото ни дело. Останалите 80% зависят само и единствено от мен.
Ще говоря за Аюрведа и защото тези, които се докоснаха до нея, но не й се довериха и не постигнаха резултати, много компетентно и напористо се изказват. И не само. Те си позволяват да съветват! И споделят не защо не са успели, не да потърсят причината в себе си, а за това, че тя, Аюрведа не работи… И това са хората, които така и не разбраха, че отговорността за тяхното здраве си е само тяхна и че за това, трябва да се положат много усилия. И да се работи всеки ден!
Хора! Аюрведа не само че работи, но и продължава да работи така, както е работила във всичките си над 5000 години, откакто съществува. Освен това тя все повече започва да работи и в синхрон с официалната медицина. С новите постижения. И тя може само да подпомогне новото търсене на официалната медицина, а именно индивидуалния подход към всеки пациент. И това търсене няма нужда от открития. Има нужда само от това, двете медицини, наречени официална и алтернатиивна, да заработят заедно. Защото съвременната медицина започва най-после да разбира, че точно холистичният подход към всеки един човек й липсва и че в това е бъдещето за успешното лечение на хорските болести. Ако, разбира се, това е нейният стремеж!
Аюрведа е уникален, гениален и твърде абстрактен за нас метод, който е труден за разбиране, но за наше щастие е жив и може да лекува. Единственото, което можем да направим е да се поклоним пред опита и да се доверим на тази древна и много истинска Наука за Живота (Аюр/живот и Веда/наука)… 
И да се учим. Да се образоваме всеки ден, защото Аюрведа е считала и продължава да го твърди и то не без основание, че най-голямата причина за болестите при хората е невежеството! 
И точно заради това, за да не сме невежи… днес, тук и сега ще продължавам да говоря за Аюрведа!
Ето и статията, с която започвам:
A какво споделят хората, които успешно преминаха през неговата терапия, можете да видите тук:
Сайта на клиника Аюшпрана (българска версия): https://www.msayurveda.com/bg

Науката: тишината е жизненоважна за мозъка ни

quiet-from-noise-576x360
Karen Bannan

Шумът* има силно физическо въздействие върху мозъка ни, причинявайки повишени нива на хормоните на стреса, съобщава Enlighished Consciousnes.

Идва един момент, в който всеки от нас започва да цени тишината. Тя е изключително ефективна. Тя ни дава вдъхновение и възпитава ума, тялото и душата. Междувременно лудостта на шумния свят се отразява на метаболизма, инхибира окислителните процеси и предизвиква дразнене и агресия.

Науката твърди, че тишината и мълчанието са точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си мозъци и тела. Проучванията показват, че шумът има силно физическо въздействие върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като електрически сигнал през ушите. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до отделяне на хормони на стреса. Така животът в постоянно шумна среда винаги е с високо ниво на тези вредни хормони.

Шумът е свързан с предизвикване на високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Прекомерният шум може да се превърне в сериозен дразнител на физическите сетива и днес все повече хора се определят като много чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.

Но сега науката има доказателства не само, че шумът „боли“, но и за това, че мълчанието лекува.

Ефектът на тишината

През 2011 г. Световната здравна организация заключи, че 340 милиона души в Западна Европа годишно губят здравето си поради шум. СЗО каза още, че първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания се дължи на прекомерения шум. Проучване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, установява, че децата, чието училище се намира в близост до летището, излъчват стресова реакция, която всъщност ги кара да игнорират шума. Той открива, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други шумни звуци, като реч. Това проучване е убедително доказателство, че шумът – дори и на нива, които не произвеждат звук – е стресов и вреден за хората.

Учените откриват ползите от тишината случайно. Тя за първи път се появява в научните изследвания като основна линия, с която учените сравняват ефектите на шума или музиката. През 2006 година, доктор Лучано Бернарди докато изучава физиологичните ефекти на музиката, прави изненадващо откритие. Когато субектите на неговото изследване потъват в тишината между отделните музикални теми, те са регистрирали мощен ефект.

„Не сме мислили за ефекта на тишината“, казва той. „Нямахме предвид да изучаваме това конкретно.“

И изненадата дошла от тишината. Бернарди наблюдава физиологични показатели на две дузини тестувани, докато са слушат шест музикални теми. Той открива, че въздействието на музиката може да се чете директно в кръвния поток, чрез промени в кръвното налягане, въглеродния диоксид и циркулацията в мозъка. (Бернарди и синът му са любители музиканти и са имали споделен интерес към това проучване.) „По време на почти всички видове музика имаше физиологична промяна, съвместима със състояние на възбуда“, обяснява той.

Този ефект има смисъл, като се има предвид, че активното слушане изисква бдителност и внимание. Но поразителната находка се появила между музикалните парчета. Бернарди и неговите колеги откриват, че случайно вмъкнатите участъци на тишина, също имат драстичен ефект върху физиологията, но в обратна посока. Всъщност двуминутните мълчаливи паузи се оказват много по-релаксиращи от „релаксиращата“ музика, която той пускал.

Случайните празни паузи станали най-интересният обект на проучването. Мълчанието сякаш се засилвало от контрастите, може би защото давало на изпитваните лица освобождаване от бдителността и вниманието. „Може би възбудата е нещо, което концентрира ума в една посока, така че когато няма нищо по-възбуждащо, тогава има дълбока релаксация“, казва той.

Много учители и гурута по медитация знаят това отдавна и те съветват да се правят чести медитативни паузи през деня. Въпреки че можем да мислим за мълчанието като за липса на информация, науката казва обратното. Мозъкът разпознава мълчанието и тишината и реагира на тях много мощно.

Изследването на регенеративния биолог на университета Дюк, Имке Кирсте, открива, че два часа мълчание на ден позволяват развитието на клетки в хипокампуса – зона на мозъка, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата. Когато сме в мълчание, мозъкът може да „възстанови“ някои от познавателните си способности.

Ние непрекъснато обработваме огромно количество информация. Проучванията показват, че върху нашия префронтален кортекс пада голям товар – частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и много други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъкът ни е в състояние да се отпусне и да даде почивка на тази част от мозъка.

“Мълчанието е празно пространство.

Пространството е дом на събудения ум.” / Буда

 

Изследователите вече са ябсолютно наясно, че мълчанието помага на новите клетки да се диференцират в невроните и да се интегрират в системата, а когато изпадаме в мълчание, мозъкът ни обработва по-добре информацията. Можем да анализираме живота си и да видим перспектива, която е жизненоважна за психичното благополучие.

Мълчанието облекчава стреса и напрежението

Докато шумът създава стрес, тишината облекчава стреса и напрежението както в мозъка, така и в тялото. Мълчанието попълва и подхранва познавателните ни ресурси. Шумът ни кара да губим концентрация, когнитивни способности и намалява мотивацията и мозъчната функция (както е доказано от изследванията).

Звукът на тишината е музика за сърцето

Изследванията обаче показват и друго, че времето, прекарано в тишина, може изненадващо да възстанови загубеното поради прекомерен шум. Древните духовни учители винаги са знаели това – тишината лекува, тишината дълбоко ни потапя в себе си, тишината балансира тялото и ума. А сега науката просто потвърждава това.

Древно и просто преживяване е мълчанието, но вече и научно доказано е, че тишината и мълчанието са лечебният балсам, от който абсолютно се нуждаем!

*думата „шум“ идва от латински корен, което означава безпокойство или болка.

DSC_0829
План да Бъда / Plan to Be #1, Тюленово

Мълчанието в План да Бъда

Ритъмът на Програмата и основните правила на Plan to Be в голяма степен са взаимствани от древната практика на Випассана медитация. За тях Биляна Савова споделя: “Водена от опита и преживяванията си по време на няколкото ми 10-дневни Випассана сесии, смятам, че едно от най-ценните неща, които се случват там е благородното мълчание. Благородно мълчание означава пълна тишина за тялото, речта и съзнанието. Всякакъв вид общуване с останалите медитиращи – без значение дали чрез думи, жестове, мимики, писмени бележки или други, е забранено. Неговата цел е всеки участник да се обърне напълно към себе си, без да бъде разсейван от когото и да е, по какъвто и да е било начин. Ето защо, по време на програмата Plan to Be мълчанието ще е не само абсолютно задължително, но и съществена част от процеса на трансформация.”

Повече за сесиите на План да Бъда / Plan to Be през 2020 можете да намерите ТУК

Омега 3 и витамин Д – печелившата комбинация за МС

WInning

Омега 3 и витамин Д – печеливша комбинация

Dr Jonathan White MBChB MRCOG / 06 Aug 2019

Ново рандомизирано контролно проучване е публикувано, оценяващо ефектите от комбинацията на Омега – 3 и витамин Д върху развитието на МС. Проучванията, оценяващи тази комбинацията са оскъдни, а рандомизираните контролни проучвания са още по-оскъдни.

Вече има хиляди хора по света, които спазват OMS* протокола, които чувстват предимствата на редовно приемани омега – 3 мазнини в комбинация с подходяща доза витамин Д (включително и растителна диета + морска храна, подходящ спорт и медитация!)

Както много от вас знаят, за съжаление това не е стандартна грижа за хората с МС и понякога все още чуваме от лекаря ни „Няма доказателства за това“. Разбира се, ние знаем че има множество доказателства, но продължаваме да  се стремим да надграждаме тази база и да насърчаваме най-високите възможни стандарти за изследвания в промяната на начина на живот за овладяването на това състояние.

Радвам се да заявя, че имаме подкрепата на екип от изследователи в Кашан, Иран. Те обяснявят резултатите от рандомизирано клинично проучване, оценяващо ефектите от комбинацията на омега 3 и витамин Д.

Методология на проучването

Проучването е продължило 12 седмици, като е било двойно сляпо и плацебо контролирано. Това означава, че нито изследователите, нито пациентите в това проучване са знаели какво получават, като половината души са получавали омега – 3 и витамин Д, докато другите са получавали плацебо. Това е важно, тъй като по правило докторите имат склонност да оценяват резултатите от тези проучвания много повече от всички други, защото те изключват възможността за пристрастие и от изследователите и от пациентите.

60 души с МС са били разпределени на случаен пристъп да получават 2 капсули с омега 3 мазнини на ден (всяка съдържаща 500 мг ДХА Докозахексаенова киселина и 106мг ЕПА Ейкозапентаенова киселина) с витамин Д (холикалцеферол 50 000 IU на всеки две седмици) или плацебо със същия цвят, форма, размер, опаковка, мирис и вкус. Дали действително са приемали лечението се оценява чрез измерване на нивата на витамин Д в кръвта от участниците, които връщат контейнерите за лекарства.

Резултати

Резултатите показват значително намаление в степента по скалата на инвалидност за периода от 12 седмици между двете групи и общите кръвни показатели за възпаление (CRP, TAC, GSH and MDA) всички те са се подобрили значително в групата, приемаща добавките в сравнение с групата, приемаща плацебо. В допълнение, има значително намаляне в нивата на инсулин (ключов хормон в контрола на нивата на глюкоза в кръвта) и значително повишение на HDL холестерол (често начиран „добрия холестерол“) в групата, приемаща добавките.

Тези констатации са изключително важни по редица причини, не на последно място е, че това са висококачествени доказателства в подкрепа на две от основните препоръки на програмата OMS. Проучването показва, че лечение без риск и странични ефекти, на сравнително ниска цена, води до значителна разлика в ключовите резултати за хората с МС (а именно прогресия на уврежданията и нива на възпаление).

Източници:

  1. Ebrahim Kouchaki, Maryam Afarini, Javad Abolhassani, Naghmeh Mirhosseini, Fereshteh Bahmani, Seyed Ali Masoud, Zatollah Asemi, High-dose ω-3 Fatty Acid Plus Vitamin D3 Supplementation Affects Clinical Symptoms and Metabolic Status of Patients with Multiple Sclerosis: A Randomized Controlled Clinical Trial, The Journal of Nutrition, Volume 148, Issue 8, August 2018, Pages 1380–1386, https://doi.org/10.1093/jn/nxy116
  2. https://overcomingms.org/latest/study-shows-correlation-between-fats-and-level-disability-ms

*Протокола OMS препоръчка витамин Д 5 000-10 000 IU/ден и прием на ленено масло 20 – 40 мл/ден. Повече за ОМС протокола можете да разберете в книгата на проф. Джелинек „Преодоляване на множествената склероза“, която е издадена на български език от ИК „Кибеа“

статията е преведена от Боряна Богомилова / източник https://overcomingms.org/latest/omega-3-and-vitamin-d-winning-combination

БУРГЕРИ бият МС-а?!?

 

Първото нещо, което излезе в главата ми, след като прочетох слоугана на тази кампания „Burgers to beat MS“, беше WTF?!?!? A снимките, които ще видите обикалят интернет пространството през последните седмици и предизвикват силно възмущение. Със сигурност има защо, но разбира се, всеки сам прави своите избори, включително и това как да се храни, назависимо дали е на инвалидна количка или не. Възмущаващото в случая е, че тези снимки са в основата на кампания, която тече в Канада (не за първи път) и целта е от продажбите на бургери да се събират средства за МС Общество / Канада (по $2 на парче).

В Канада са най-много диагностицираните с МС и тази организация (https://blog.mssociety.ca/category/community/) е най-голямата в света и годишно през нея минават милиони долари, но много малка част от тях отиват за хората с множествена склероза – за помощ, образоване или за търсене на нови и различни методи за лечение. (Повече по темата можете да намерите на сайта на Мат Ембри – mshope.com)

Всичко си върви по старому и всичко се върти около парите. И така е навсякъде по света. Навсякъде.

Доказано е, че храната може и да лекува и да разболява. 

Доказано е, че интерфероните и стероидите не са лечение, а модифицираща (неясно как) и забавяща (но, не при всички) терапия, която може би отлага инвалидизацията на диагностицираните с МС.

Доказано е, че за да тръгнеш да се лекуваш, трябва първо да поискаш истински да си здрав и да започнеш да се променяш, защото няма как да останеш същия и в същото време да решиш сериозни житейски казуси, като голямата част от тях всъщност са със здравословен статут. 

Не съм се уморила да повтарям всичко това и от цялото си сърце се радвам на всеки един, който навреме тръгва по този път и постига успехи. И съм щастлива, че с годините стават все повече. Но виждам и такива, които не успяват и много бързо се отказват и започват да обясняват, че това не помага. Но не на тях, а че генерално не помага. Съвсем смело и отговорно мога да кажа, че това са хора, които просто не искат да поемат тази лична отговорност – отговорността към своето здраве. Да имат куража се променят. Да, не е лесно и съм го изпитала и преживяла на гърба си. Но ако всеки един от нас иска смислен, благоденстващ и пращящ от здраве живот, това е начина – отговорна лична промяна. Останалото са извинения, оправдания, бягства, страхове, невежество.

Не съм уморена изобщо от казуса с лечението на МС и от хората с МС, обаче ми омръзна да гледам безотговорното отношение на някои от тези (не всички, подчертавам), които ни “лекуват”. Омръзна ми да слушам едно и също. Как пък за толкова години, поне откакто съм аз в тази проблематика – и лично, и като социално ангажиран човек с темата, не видях тази промяна в мисленето и действията на тези представители на медицината? Тази промяна, която би помогнала не само на техните пациенти, но и на самите тях! Как пък не разбраха, че за да се излекува един човек, трябва да се подходи индивидуално? Как пък не се позаинтересуваха, защо някои пациенти се подобряват и то драстично и какво правят те, за да постигнат тези резултати? С нескрито презрение наричат всичко, което не е метод на официалната медицина – алтернатива, без изобщо да си дават сметка, че точно тази алтернатива е базата, върху която изобщо е започнало съществуването на дейност, свързана с това един човек да лекува друг човек. И тук говорим отново за действия в посока лична промяна и отговорност, но от страна на лекуващите.

Холистичната медицина е голямата база, върху която е стъпила съвременната медицина и е истинско престъпление най-важните постулати, свързани с лечението на хората, да бъдат пренебрегнати и забравени. Углавно престъпление е да създаваш препарати, които не само доказано не лекуват, но и да ги раздаваш на хората, с ясната идея, че единствените, които ще се почувстват добре от този акт са даващите. Приемащите, т.е. пациентите, са просто цинично излъгани болни хора.

68821112_10157985761462494_6392255592492171264_n

И още нещо. Много важно! Нека не забравяме, че всички лекари, терапевти, лечители трябва да са в пъти по-здрави от хората, които отиват при тях за помощ. Трябва да будят доверието и вярата на хората. Трябва да дават най-доброто от себе си, за да извадят човек от ситуацията, в която се озовал. Да търсят причините. Да търсят уникалното решение. И ако аз виждам човека, който „ме лекува“, как от месец на месец, от година на година, става все по-вял, все по-нехаен към себе си, безотговорен към собствения си живот, неразвиващ се професионално, затлъстял, пъшкащ, едвам ходещ, пиещ по шепи хапчета, ще му вярвам ли? Не. Абсолютно, не.

Хайде сега да си представим една консултация при лекар/лечител/терапевт, която започва така:

“Здравей, прекрасни Човеко! За мен е истинска привилегия да се запозная с Вас и да Ви лекувам! Може би имате някакви симптоми или притеснения, които са Ви извадили от равновесие? Днес ще обсъдим всичко това и ще се опитаме да върнем баланса. Нека започнем с това какво преживявате и ще направим няколко теста, за да разберем по-добре какво се случва в главата ви, в ума ви. И защо и как това влияе на тялото ви. След това ще поговорим за нещата, които можете сами да контролирате… за начина Ви на живот – храна, упражнения, сваляне на стреса, вяра… Може да има и някои фармацевтични или хирургични решения за Вас, но нека разберем повече и тогава ще вземем най-доброто решение, което е специално и единствено съобразено с Вас. Ще направим план и ще работим за изпълнението му. Вашата работа ще бъде най-важната. Няма да си тръгнете от тук, докато не изградим печеливша стратегия. Ще се оправите! Но, знайте, всичко е най-вече във Вашите ръце и във Вашето желание за по-добър живот. Да започваме. Отговорете ми, моля, на първия въпрос – искате ли наистина да оздравеете?”

(Благодаря @matt embry за идеята! Този въвеждащ монолог на лекар към пациент е измислен от мен, базирайки се на Хипократовата клетва и на личен опит)

Преживявали ли сте такъв преглед? Аз да. И то не с алтернативен лечител. По точно, не само. И точно такива алопатични лекари, връщат вярата ми, доверието ми и подхранват огромната ми любов към медицината. Но съм преживявала и обратното. И преди 11 години, един такъв преглед с алопатичен лекар, с не много здрав вид, завърши с изречението: „До две години ще си на инвалиден стол! Довиждане!“

На кой ще се доверим?

Колко такива истински лекуващи хора сте виждали напоследък? Как се доверяваме на човек, който видимо има по-големи проблеми и от нас? Какво според вас правят лекарите невролози, които са диагностицирани с МС? А лекарите с диагноза рак? Тъжна картина. Виждала съм я и повярвайте, няма по-объркани от тях. И най-често те със себе си правят неща, които по-скоро са алтернативни, отколкото са официалните канонни пътеки на съвременната медицина. Обаче го правят тайно.

Спирам до тук с това. Много съм писала по темата. Много пъти съм заставала с лицето и въпросите си, точно пред тези, които визирам тук и от които съм очаквала адекватни отговори, решения. И малцина са представителите на официалната медицина, които открито и честно са ми отговаряли. И те не го правят явно.

Но, да се върнем на бургерите с кауза.

Ще попитате – каква е връзката между безумните кампании на някои фондации и медицината? Огромна е. За да се “харчат” препаратите, с които се третират пациентите с нелечимата МС диагноза, се правят точно такива малоумни неща. А пък лекуващите, които застават с лицата си в такива кампании са в много зависими и тесни финансови връзки с фармацията. А тя пък стои много твърдо зад организациите и подкрепя подобни кампании, защото има изгода. И изгодата не е в повече излекувани хора. О, де да беше така! Изгодата е в повече болни хора, защото те са неспиращият извор на големите им печалби. А пък, ако ядат и бургери, в кърпа са им вързани.

keep-calm-because-theres-no-cure

Кръг.

Порочен, престъпен и омагьосан.

Но…

Голямото НО е, че

всеки сам избира дали да влезе в него

или дали да излезе от него.

 

Отговорност към себе си.

Отговорност към другите.

Отговорност към това, което правиш.

Отговорност към професията, която практикуваш.

Това е в основата на благополучието на всеки един човек.

Независимо дали е пациент или лекар, ученик или учител, потребител или производител, читател или пишещ…

Всеки

един

от нас

трябва

да се грижи

за себе си

така, че да не е в тежест.

Нито на себе си,

нито на близките си, нито на обществото…

 

Ако чакате някой да измисли вълшебното хапче,

ако чакате някоя организация, с „парите от продадените бургери“, да ви поеме живота и да ви реши проблемите,

ако чакате някой да мисли за вас или вместо вас,

ако чакате някой лекуващ (независимо дали е официален или алтернативен) да ви реши здравословен проблем,

ако чакате да се промени всичко около вас, но не и вие…

Повярвайте,

загубени сте…

Но всичко това е личен избор!

 

Благодаря на Мат Ембри за подкрепата, вдъхновението и куража! Благодаря му за филма „Living Proof“, който наистина замисля и променя. Благодаря и на всички, които всеки ден доказват, че МОГАТ САМИ! 

още по темата:

Неудобната истина: няма пари в лечението

Големите фармацевтични компании харчат много повече за реклама и маркетинг, отколкото за проучвания

90% от невролозите това няма да ви го кажат