Йога и МС / абсолютно възможно тук и сега

Преди време публикувах историята на Гарт Маклиан и неговият опит с преодоляване на МС с практикуване на йога Айенгар 

 

„С моя директен личен опит в преодоляването на някои от най-плашещите симптоми, свързани с MS, аз с цялото си сърце да удостоверявам, че практиката на Айенгар йога предлага на практикуващия възможност да преодолее не само предизвикателствата на MS, но също така и тези на живота. Практиката помага на човек да се изправи пред моментите на страх и несигурност с много повече уравновесеност и присъствие на духа.“ – така казва Гарт Маклиан, сертифициран йога учител по системата на Айенгар и човек, който живее с диагнозата Множествена Склероза 20 години.

Сега пак напомням това видео, защото искам да споделя с вас, че в България вече има истински учител по Айенгар йога. Нейното име е Анна Данилова. Тя изрази желание да работи с хора с МС.

Всички, които искат да практикуват йога и са настроени сериозно и могат да се движат самостоятелно могат да посещават нейните уроци! Също бихте могли и да организирате с нея индивидуални уроци с посещение в къщи. 

В студио Мандала – понеделник, сряда и петък от 8.15 до 9.45. Цената е 10 лв на урок, като може да се плаща и с карти мултиспорт или с карта на студио Мандала.

Телефон за връзка с Анна – 0882 72 76 03

Анна Данилова е сертифициран преподавател по Айенгар йога на ниво Junior Intermediate 1. Тя е завършила 4-годишен курс за учители в Москва и редовно се учи в Института по Айенгар йога в Пуна, Индия. Обучава се на курс по йога терапия.

Преподава в студиото «Мандала» 089 448 8809 и «Амара» 02 416 1761

Сайт: yog.bg

Advertisements

Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие

Expensive healthcare

Не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. Държавата може да ни осигури други неща. Такива, които да направят живота ни по-лесен, по-спокоен, даже по-красив. Това, разбира се, ще доведе и до по-добро здраве. Но много отнесено звучи да е така. Ние искаме всичко. Сега и веднага и то, ако може Държавата да ни го осигури. Защото ние сме част от нея и тя ни е длъжна. Обаче ние не сме част. Ние сме Държавата. Така, че ние сами си правим всичко. И доброто, и лошото.

Ще го повторя: не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. И сме на този хал, защото точно това чакаме – някой друг да се заеме да поправи нещо, което сами сме си причинили.

Здраве/Опазването е лична мисия.

Защо хората изобщо очакват държавата да им дава здраве? Защо не си го дадат сами? Защо не погледнат ситуацията от друг ъгъл и не започнат да се променят? Не искам да влизам в противоречия и спорове с никой, най-малко с Нана Гладуиш (в интервю за Нова Телевизия, което всъщност ме провокира за този текст), но смятам, че това е абсурдно – да чакам аз здравната каса да ме излекува!

Да, Нана, в медицината няма място за „бакалски сметки“.

Обаче почти всичко в медицината са точно “бакалски сметки”. А най-успешната “бакалия” в света е фармацевтичната промишленост. И каква е сега борбата: да продължат да се плащат милиони за лекарствата в “бакалията” или да се подобри здравето на хората? Еми няма да се подобри! Колкото и нови “молекули” да се появяват.

Ето една метафора: От много работа, задачи, стрес и нямане на време не мога да си поддържам къщата. И тя започва да страда. Започва и да се срутва тук там. Аз също започвам да страдам. Не ми харесва така. Какво да правя? Да чакам Държавната Служба Чистота да дойде да почисти и да негодувам, че не си вършат работата и че не са отделени достатъчно средства за почистващите препарати или да се хвана и сама да си изчистя къщата? А кого да ми прати Държавата да ми стегне покрива? Да ми оправи стените. Да подпре комина, да не ми падне на главата. А тавана?

Абсурдно е! Наистина.

Била отнета надеждата. Сещам се за любим цитат от Стивън Кинг – “Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие. Надеждата може да докара човек до лудост.” 

***

През последните месеци, заради сърдечната операция (аортно протезиране, заради вроден сърдечен дефект), която се наложи да ми направят, за пръв път използвах “запасите” си в здравната каса. За мен се изхарчиха около 25 000 лв. Осигурявам се от 30 години, което прави 360 месеца. Месечните ми вноски са били различни, но съм наляла в здравната каса не малка сума. Тези пари, които сега държавата изхарчи за мен са много малка част от тази сума. Останалите отиват къде? В “бакалията”. И там те не се разпределят така, че да помагат на болни хора, а се разпределят по “щандовете” на различните компании. И всяка година има следното действие – едни милиони, много милиони, се разпределят по фармацевтичните компании, те доставят “безплатните” си лекарства и нови молекули (каквото и да значи това) и от там добре мотивирани лекари-специалисти имат грижата те да попаднат при страдащите. Любима дума – страдащи. Така обичат да наричат и да се наричат разболелите се хора в България. И аз като част от тази схема, най-вече като ежемесечен дългогодишен донор, не съм съгласна това да е така.

Имам множествена склероза от 10 години и не съм изхарчила нито един лев от запасите на здравната каса. Инвестирах сама в себе си – знания, време, осъзнаване, дисциплина и някакви пари.

Постигнах много. С много труд, не с много пари. Но, ако бях влязла в схемите и бяха наливали пари в мен, нямаше да е така. Вече съм абсолютно сигурна. И най-вероятно и аз щях да хленча и да се оплаквам, че няма пари за новите лекарства. А те идват защо? Защото старите не помагали. А много често новите са си същите стари, но с малко по-различни имена и молекули. Защото парите трябва да се въртят, а не защото хората трябва да оздравеят. Защото за здравето си е добре да се грижим сами. Останалото е бизнес. И ако доброволно си станал част от всичко това, няма за какво да мрънкаш.

Ще ви покажа една статистика за 2016 година, в която може да видите колко средства са прехвърлени от здравната каса към “бакалията” на фармацевтичните компании за различни диагнози. За множествената склероза само са извадени почти 39 милиона лева и ако погледнете имената на лекарствата ще видите към кои “щандове на бакалията” са насочени. В тази статистика няма да видите брой пациенти с подобрения или излекувани, защото това не е важно. Важно е да върви алъш вериша в “бакалията”.

На линка по-долу, можете да разгледате въпросната статистика

Множествена-склероза-31may2017

И всичко това не е тайна. Знаят го и лекарите, и “продавач-консултантите” в “бакалията”, но няма да ви го кажат. Защо ли? А защо да го правят? Нали това им е бизнесът. Искате да фалират ли? Айде сега. Знаете ли колко хора се изхранват от него?

А знаете ли кои основните причини за смъртност при хората? На първо място – сърдечните проблеми, на второ – ракът, а на трето – лекарствата, с които ни “лекуват”. Не, не лекарските грешки, а терапиите с медикаменти. Но всъщност те са свързани. А пък един от последните доклади на Световната здравна организация казва следното: “Към 2030 година главните причини за смъртност ще бъдат СПИН, заболяванията на съдечно-съдовата система и депресията”. Депресията?!? А, ракът? Ало, “бакалията”, къде сте? Спасявайте човечеството! Нали лекувате депресиите. Вижте пак цитатът на Стивън Кинг. 

150220-drake-big-pharma-tease_obramx

Две разказчета от БОЛНИчната стая

Докато се размотавах в сърдечната клиника през изминалите няколко месеца видях много неща. Повечето от тях абсолютно ми доказват тезата. Но видях и лекари, които знаят какво правят. Които са наясно с клетвата, която са положили. Но са много малко. За съжаление. Уважавам много тази професия и наистина смятам, че е изкуство. Изкуство в науката. И изпитвам към точно тези хора голямо уважение и им се доверявам. Но се срещнах и с представители на медицината, които не искам да виждам повече, още по-малко да им имам доверие.

При последното ми влизане в болница за рутинни изследвания ми изписаха още първия ден един от най-силните медикаменти за депресия. И понеже следя всичко аз, което ми изписват, си позволих да откажа тази терапия и да попитам защо го правят. Отговорът беше – ей така, за да съм се чувствала по-добре и за да спя добре. Моля!?? Депресия!? Само ще споделя, че лекарствата за депресия имат толкова много странични ефекти, че няма как да останете здрави, пък дори и успокоени. А един от най-често срещаните странични ефекти е самоубийството, като повечето хора с депресия, посягат на живота си точно с хапчетата, които са им изписали, за да ги лекуват. Май Световната здравна организация ще познае. Доверие, ли? За какво? За това, че ако не питаш, не се интересуваш и не четеш просто те вкарват в схемата.

И още нещо ще ви разкажа. В тази болничната стая се запознах с една баба. Предстоеше й операция на сърцето и основното, за което се притесняваше беше, че няма кой да се грижи за сина й, който е с шизофрения и олигофрения. Получил е това увреждане, когато се е родил преди 55 години. А се е родил така, защото са го извадили с един месец по-късно от термина. И ходила бабата четири пъти при акушер доктора и му казвала: “Време е, закъснява това бебе!” А той и казвал: “Много знаеш ти кога ти е графика?” И когато все пак докторът решил да извади бебето с цезарово сечение, се оказало, че жената е с плацента превия и бебето е преносено и вече в не добро състояние. А 40 дни по-късно симптомите, показващи неговото увреждане започнали. Та, питам аз бабата: “А той здрав ли е? Има някакви други проблеми със здравето?” “О не“, казва тя. „Здрав е като бик! Никога не е боледувал от нищо и никога не съм го водила на лекар!” Тази история ме разтресе. Първо заради сблъсъка с невежеството, което е определило един друг, нелек живот на едно цяло семейство и след това с поредното доказателство, че всичките ни проблеми и болести са ни в главите. Този човек цял живот живее в един негов си свят. Не иска много. Иска да яде, когато е гладен, да е завит и облечен, когато му е студено, да свърши някаква полезна работа, да го прегърне някой, да го обича. Толкоз. И е здрав. А всъщност никой не знае какво точно е в главата му. Обаче ние, умните, дето знаем всичко и сме много образовани, и чукаме на дърво като видим такъв човек, сме с тела разкъсващи се от вируси, ракови клетки, изхабени сърца, тлъсти черни дробове, черни бели дробове и всичко, за което се сетите…

Изведнъж видях причината, за това, да идват такива хора на този свят и да живеят с нас, до нас. Да ни покажат разни важни неща, но няма кой да ги види и разбере. А ние, болните нормални, ще продължаваме да живеем в истерия – има ли лекарства, няма ли, защо нямаме по-голяма къща, защо съседа пак е с нова кола, ще успея ли да си погася заема, ще си платя ли парното, имам ли нов телефон, ще има ли война, кой ще спечили изборите… Хиляди неща са и все важни. Да, знам, че са част от живота ни, но ако се опитаме да живеем по-простичко и по-олекотено, със сигурност ще ни е по-лесно. Като се поосвободим от абсолютно ненужните си притежания, които всъщност ни притежават и само ни заробват. Като си дадем сметка кое ни е важно, без какво можем, кое е това, което ни прави щастливи. Да намерим смисъл, за да се събуждаме всеки ден с усмивка. Да станем по-малко алчни. Е, тогава ще сме и по-здрави. Със сигурност. И тези избори не ги прави Държавата. Правим ги ние. И ако ние се променим, ще се промени и пустата му Държава, дето я обвиняваме за всичко.

От къде почнах, къде стигнах. Както и да е. Емоционално стана някак.

Добре, приключвам. ОК, нека има “безплатни” грижи и лекарства, но нека и да се разгледа сюжета с болните хора и от друг ъгъл. Помислете си все пак – откакто разбрахте, че имате някакъв здравословен проблем, какво променихте в себе си и в средата, в която живеете? Опитахте ли се да разберете кое е това нещо, което ви е разболяло? Поехте ли отговорност за себе си? Ако отговорът и на трите въпроса е НЕ, тогава проблемът не е в здравната каса и държавата. Проблемът е във всеки един от вас.

И още нещо много важно – безплатен обяд НЯМА!

А, да и още нещо, още по-важно: Когато “БОЛНИци” бъдат преименувани на “ЛЕЧЕБници” само тогава ще се определи смисъла на тяхното съществуване и тяхното истинско значение. Разбира се, ако се търси ЛЕКуване на хората. Ако се търсят все повече и повече БОЛНИ хора, нека си останат така. Хайде, Държавата! Вие сте на ход. За това не се искат никакви пари. Само желание, разбиране и добра организация.

БОЛЕСТ и ПЪТ – двете думи, които определиха живота ми

 

КНИГАТА

Дълго време знаех за тази книга, но не я четях. Имах толкова много книги за четене, толкова много неща за осмисляне и вършене, че някак тя остана на рафта. Подари ми я една много близка приятелка преди около 8 години и давайки ми я ми каза: “Това е твоят път.” Май това ми беше достатъчно. Да, нейните думи и заглавието някак ми казаха всичко, което исках да чуя тогава. Двете думи – болест и път, бяха толкова предизвикателни за мен в онзи момент, че просто взех решение да тръгна сама по пътя и да търся.

Отворих книгата след доста време – след много натрупан опит и знания. Поех жадно тази теория и абсолютно застанах зад нея. Всъщност за мен тя беше вече практика – с цялата си абстрактност и простота. А до част от нещата бях достигнала сама и за мен беше изключително удовлетворяващо и важно това, че има такава книга и че, нещата са обяснени по толкова добър и разбираем начин.

Едно от най-важните неща, които водят мен и които споделям с другите и се опитвам да им го внушавам, е че не някой друг, а ние сме отговорни за себе си, за здравето си и за изборите, които правим. Това прочетох и в книгата: “Отговорност за всичко, с което се сблъскваме в живота, винаги носим самите ние”

bolestta-kato-pat3552089

 “Проблемът на академичната медицина се състои именно в неспособността й да предприеме тази стъпка – тя е прекалено заслепена от симптомите. Затова и поставя знак на равенство между симпто­ма и болестта, т. е. не може да раздели формата от съдържанието. Така например, с много средства и технически умения се лекуват органите, но никога човекът, който е болен. Преследва се целта някой ден да бъде предотвратено проявяването на всички симптоми, без да се анализират възможностите и смисълът на тази концепция. Учудващо е колко малко е в състояние действителността да отрезви това еуфорично гонене на целта. В края на краищата, след възникването на т. нар. модерна, научна медицина, броят на болните не е намалял и с една частица от процента.” / “Болестта като път” д-р Рюдигер Далке,Торвалд Детлефсен, ИК “Кибеа”

Човешката болест не е просто един или няколко симптома. Тя е сложно уравнение, което е уникално за всеки и няма универсално решение. Подтискането или “лекуването” на симптома не е нищо друго освен скриване на причината и замитане на проблема. И няма по-абсурдно нещо от това да се опитваме да се лекуваме, като пренебрегваме знаците, които тялото ни дава и да искаме да ги изключваме. 

 

НОВИНАТА

Щастлива съм да ви споделя, че много скоро, на 25 ноември/събота, ще мога да чуя и видя този човек на живо в София. Семинарът, на който ще се случи това е наречен “Болестта като символ” – семинар за духовно и физическо здраве. Той пристига в България със специалната покана от една негова “пациентка” /Лучана Узунова в интервю за kibea.net/, която прочита книгата, намира решение на проблема си и решава да покани д-р Далке. 

И ето какво казва той специално за българските участници:

“Радвам се, че имам възможност да се срещна с будните и осъзнати хора в България и да им помогна по пътя към един по-добър живот. В Германия книгата “Болестта като път” е издадена за първи път през 1983 година. От тогава до сега тя е достигнала до милиони хора, като им е помогнала и продължава да им помага да променят живота си. „Немската лекарска камара” най-накрая прие начина, по който обучавам младите лекари, като се убеди в нейния ефект. В такъв случай можем да кажем, че книгата променя и медицината.  Ще се видим в София на 25 ноември!” 

МНОГО СПЕЦИАЛЕН ПОДАРЪК

А най-важното, което искам да ви споделя е, че Лучана Узунова, организаторът на семинара, се свърза с мен, след като е видяла моето име сред регистрираните и ми предложи един

Много Специален подарък: 1 безплатен билет за семинара + специално намаление на още 20 билета за хора, които са свързани с фондация МС – Мога Сам! Цената на тези билети е 99лв

Нормалната цена за един билет е 230лв. Бройките на билетите и времето са ограничени, така че ако някой проявява интерес, моля да пише веднага на ms@mogasam.org

КАКВО ЩЕ НАУЧИМ НА СЕМИНАРА

Насочен е към всички осъзнати хора, за които грижата за собственото здраве и това на тяхното семейство е от първостепенно значение. Те ще получат важни насоки за разкриване на истинските причини на болестта, ще  заимстват практическите съвети на д-р Далке, който ще покаже как на практика да използваме наученото. На семинара ще присъстват и холистични лекари от цялата страна. Те ще имат възможност да преоткрият връзката между физическото страдание и съответния психологически проблем и да насочват своите пациенти към правилно разбиране на болестта и нейното истинско лечение.

Имаме ли основание да лекуваме само една част от цялото, което представлява човекът? Каква е принципната същност на болестта? Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата? Малка част от въпросите, които ще дискутираме заедно с д-р Далке.

Семинарът е разделен на две части:

Първата ще ни научи на основите на тълкуване на клиничните картини:  как да откриваме първопричината за болестта и най-важното, как да премахнем тази причина. 

Във втора част, на база наученото от първа, д-р Далке ще ни преведе  през определяне причините за появата на туморни заболявания и заболявания на сърцето и отново заедно ще открием пътищата за премахването им.

И в двете части ще бъдат включени примери и въпроси от публиката, така че д-р Далке ще проведе семинара като работна среща между приятели.

5a3230b7df1da0581cecc165302b9a010835e97d

Повече за д-р Рюдигер Далке

Д-р Рюдигер Далке практикува като лекар и психотерапевт повече от 30 години.  Той е един от най-четените световни автори с международно признание, а книгите му преведени на 28 езика  вдъхновяват и помагат на милиони души по целия свят. Несъмнено българските читатели познават много добре  “Болестта като път”, която преобръща представите ни за традиционната медицина и дава изумителен отговор на въпроса защо се разболяваме, търсейки причините за болестта най-напред в личността, възгледите и емоциите на самия човек. 
В Германия д-р Далке води обучителни семинари за лекари и подготвя немските медици да откриват причините за постоянно повтарящите се симптоми на болестта и да усвоят правилния терапевтичен подход.
Роден е на 24 юли 1951 г. във Фрайзинг, Бавария Следва медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен. През 1978 година получава докторска степен с дисертация на тема „Психосоматика на бронхиалната астма при деца.” В средата на 70-те години на 20 век се занимава с натуропатия и психотерапия – минава обучение за реинкарниращ терапевт. Заедно с жена си Маргит през 1990 година основава свой терапевтичен център в Долна Бавария.  Като фундамент на работата на терапевтичния център се сочат херметизмът и самият Хермес Трисмегист, а в книгите на Далке основни понятия са „законите на съдбата“, „принципа на сянката“ и „принципите на живота“. Основател е на Академия „Далке“ за психолози, повишаващи квалификацията си.  Бивш редактор на списание „Езотера“, днес Далке организира семинари и учебни курсове по архетипична медицина, респираторна терапия, психотерапия, пост и медитация.

видео обръщение на д-р Далке

А ето няколко любопитни отговора на д-р Далке в интервю за списание 8:

– В „Болестта като път“ пишете, че всяка болест е урок. Кой е всъщност най-големият урок, на който учи една болест?
– Учи ни, че имаме отговорността за болестта и това означава, че има способността да реагираме, вместо да бъдем безучастни.

– А болестта при децата как да я тълкуваме? Урок за родителите ли е?

– Не само за родителите. Урок е и за детето. Казвам това от личен опит – дъщеря ми има синдром на Даун.

– Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата?
– Разбира се, че не трябва да пренебрегваме душата. Защото именно тя е причината за много заболявания, които впоследствие се проявяват в тялото ни.

– Как се отразяват на човека емоциите страх и гняв?
– Случва се по много начини. Аз написах цяла книга само за емоцията страх. Когато се опитваме да избягаме от страха, положението се влошава. Докато, ако се изправим срещу него, той ще отслабне и в един момент дори ще изчезне. Що се отнася до гнева, той е част от принципа на агресията и нашият шанс да се справим с него е да го превърнем от разрушителна сила в конструктивна енергия. Това се случва с обмисляне на дадения проблем и вземане на решения, за да го преодолеем.  

цялото интервю

СЕМИНАР / ПРОГРАМА

Регистрация: 8:15-8:45 часа

Начало: 9:00 часа (нека да сме точни, лекторът все пак е немец)

Обедна почивка 12:00-13:00  

Край: 16:00 часа

Осигурен е превод от английски на български език.

 

още информация


 

Среща в град Пловдив 

dalgoletie_gift
снимката е от форум Дълголетие на фондация Кредо Бонум, 2016

За пореден път ще имам възможност да се срещна със стари приятели и да се запозная с нови. Ще поговорим за нещата, които ни вълнуват, ще споделя опит и знания. Срещата е подходяща не само за хора с МС. С радост ще се запозная и с вашите близки и деца, както и с хора, които искат промяна, за да живеят по-добре и по-смислено. За мен тези срещи винаги са много вълнуващи и още повече вдъхновяващи! Благодаря ви, приятели за доверието! Благодаря отново на домакините от Шанти Йога Арт Студио! До скоро!

12 ноември, 2017 от 10:00 до 14:00 часа / вход свободен

Шанти Йога Арт Студио

Пловдив, ул. Ангел Кънчев 8А

Вълнуващото признание на проф. Джелинек по повод издаването на неговата книга на български език

 

А моето вълнуващо признание е, че това е една много важна стъпка към промяната. Не се бавете! Не губете време! Има начин, стига човек да го търси и да го иска. Сам! Вероятно книгата „Преодоляване на множествената склероза“ няма да ви бъде препоръчвана от невролозите, но това не означава, че нея я няма. Не, има я и е достъпна за нас българите, живеещи с тази диагноза на родния ни език.

След нея предстоят и още вълнуващи и интересни събития. Но за тях… когато им дойде врeмето. Благодарности на Андрей Аврамов, който вече е официален посланик на ОМС програмата за България и който е част от фондация МС – Мога Сам и на издателска къща КИБЕА, които направиха много, за да държим този ценен наръчник в ръцете си.

А за тези, които не знаят как да започнат, особенно с диетата можете да се възползвате от проекта на Мога Сам – Много Специално Меню / МСМ, което се създаде точно преди две години на база тази книга, ОМС програмата и опита на д-р Суонк и неговият наследник проф. Джелинек.

МСМ / Много Специално Меню