ПЛАН ДА БЪДА / PLAN TO BE

51321753_335909763933046_913510647319232512_o

През изминалите години съм се срещала с много хора. Някои от тях в много тежко състояние, други – не толкова. Трети – в добро здраве, но с ясното усещане, че искат промяна, за да предотвратят болести или просто защото искат да тръгнат по различен път на себереализация, на по-добро здраве и по-добро разбиране за тялото и съзнанието си. Защото искат променяйки себе си, да помогнат за промяната на хората около тях, на най-близките си, на децата си…
Винаги, когато се срещам с хората, които са ме потърсили и които искат подкрепата и съветите ми за да направят първата си лична крачка към промяната, идва един момент в разговора ни, в който те казват: “А не може ли да го направим заедно? Да бъдем заедно за няколко дни и да ми покажеш основните неща? Трудно е сам!” И да, знам, че е трудно. Знам колко силна мотивация трябва да имаш, за да следваш стриктно правилата и режима, които сам си създал за себе си.
Мислила съм много как е възможно да стане това. Как да го направя така, че в рамките на наистина кратко време, да може да се извлече максимален и смислен ефект. И го измислих. Дойде времето да ви разкажа за моето ново предизвикателство, за моята трансформираща програма, която ще направим заедно. И няма да я следвам сама. С мен ще бъдат още 9 човека, с които ще споделя абсолютно откровено и истински всичко, което съм научила. И ще го споделя без да говоря. В мълчание и тишина. Това, Приятели, е моята трансформираща програма План да бъда / Plan to Be. Абсолютната есенция от доказано ефективни практики и терапии, които са част от личния ми опит и които ще изпълняваме заедно и в ритъм, в рамките на 10 денонощия. И които ще доведат до резултат, който не просто ще ви хареса. Резултатът ще ви донесе огромно удовлетворение, прекрасно усещане за здраво тяло и психика, за истинска радост и осъзната любов. Любов, която ще обърнем към себе си.
Ето това е моят отговор към всички, които имат желание да направим тези крачки заедно. “План да бъда” е началото на по-добрата част. Тази част от живота ни, която предстои утре, но която формираме днес. Да бъдеш не означава да забравиш кой си, къде си, какво искаш… Да бъдеш означава да си осъзнат. Да бъдеш тук и сега. Просто да бъдеш.

Искам да добавя нещо много важно:
Трансформиращата програма План да Бъда / Plan to Be е за хора, които са в относително добро здравословно състояние. Казвам „относително“, защото аз лично много рядко съм срещала абсолютно здрави хора.
Целта на тази програма е превенция.
Целта е промяна.
За всеки тя ще бъде различна,
но със сигурност смислена.

Програмата е екстремна и се изисква много силна мотивация, доверие и пълна отдаденост на участниците. И както казах вече – „никой няма да е същият след тези 10 дни“.
Аз лично нямам търпение да започне!

В някое от следващите издания на Програмата ще организираме специална сесия за хора, които имат по-сериозни здравословни проблеми или са трудно подвижни. Както се досещате, за това ни трябва много по-различна подготовка и организация.
Благодаря на всички за доверието и подкрепата!
Повече информация можете да намерите на www.plantobe2019.com

Биляна Савова

фотография Tihomir Rachev за Списание EVA

Реклами

Писмо #13 / Две години – по-здрава и по-щастлива

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Здравейте! Това писмо получих преди две години, малко преди коледните празници. Публикувам го заради историята, която е разказана в него, както и за това, че е споделен 2-годишен опит, свързан с хранене с МСМ / Много Специално Меню, което е един от най-важните проекти на фондация МС – Мога Сам, осъществяван съвместно с Фит Мийл.

FITMEAL_MSM_BANNER

Здравей Биляна,

В навечерието на тези светли празници, които предстоят, искам да ти благодаря! За всичко, което направихте за мен, заедно с Фитмийл, през последните две години, за подкрепата, за разбирането, за съветите. Две години, в които съм по-здрава, по-щастлива, години, в които улеснихте много ежедневието на една майка и така тя имаше повече време за детето си. Много пъти си мислех да спра с това различно хранене, признавам си, трудно е да промениш коренно ежедневието си. Но вярата, че това е за мое добро, ме крепеше. Това лято правих отново ЯМР и доктора ме увери, че всичко е наред, даже беше учуден да ме види колко добре изглеждам и се чувствам и да сравни резултатите от 2015 г.

Тогава, преди 2.5 години, всичко започна изведнъж. Започнах да не виждам и с двете очи, виждах частично. По принцип имам хипотиреоидизъм, нося очила. Помислих, че ще ми мине, че е от преумора, тъй като съм в майчинство. Но минаха две седмици и не отминаваше. Потърсих очен лекар, правихме всякакви изследвания и тя каза, че трябва по-задълбочен преглед, не е от диоптъра. Отидох пак следващата седмица вече в клиниката с по-модерни уреди за изследване и тя се притесни много след прегледа, каза, че веднага още утре трябва да отида на ЯМР. Аз се зачудих, леко с присмех, но организирах нещата да отида. Вече беше станало месец от невиждането ми и започнах да се притеснявам. За мен тази диагноза беше твърде далечна и непозната и знаех само лоши неща за нея, много ревах като разбрах, не вярвах, че е възможно. Оказа се после, че имам и алергия към контрастното вещество, така че сега всеки път трябва да ми бият инжекция и да пия хапчета преди да правя ЯМР. Намерих си невролог, ходих по изследвания и на вливания на лекарства, отделно пиех други. Тя също потвърди диагнозата. След около месец зрението ми се оправи и пих хапчета още 2 месеца. След 6 месеца бях на контролен ЯМР, който показа, че лезиите вече са се успокоили и не са активни. Но психически не се чувствах добре, все още бях уплашена.

Преди това бях чула колко е важно храненето за хората с такава диагноза и имах желание да направя нещо по въпроса. Чух за Много Специално Меню и исках да се включа. Писах ти и се видяхме, предложи ми помощ, с което ми вдъхна много надежда и оптимизъм. И така започнахме пътя си заедно. Ралица (управител на Фит Мийл) също ми помагаше много през тези години.

Искам да ви пожелая здраве, това е най-важното. Да ви пожелая повече успехи през новата година, усмивки и сбъдване на мечтите!

Сърдечен поздрав,

Мариета Паунова

 

И аз ти благодаря, Мариета! Бъди здрава и щастлива!

Биляна Савова / МС – Мога Сам

Писмо #12 / Промяната на погледа, променя целия ти живот

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you
Здравей Биляна!
Аз съм Симеон.
Видяхме се на второто пускане на филма на Мат Ембри.

От доста време искам да ти разкажа, моята история и моето виждане за МС и за нещата от живота…
Преди три години и половина започна всичко.
Сега го наричам по-хубавият мой живот!
Имах много динамичен и несигурен начин на живот.
Музикант съм и работех сутрин в един оркестър а вечер
свирех в заведения. Прибирах се към 4-5 сутринта, но сутринта
бях в оркестъра.
Нервно ми беше навсякъде. Вечер ме ядосваха пияници,
денем всичко останало. Недоспал, нередовен с храненето и
всичко останало.
Почнах да усещам много силна умора, решх, че е от недоспиване
и претоварване. С времето умората бе придружена с изтръпвания
в лявата ръка и левия крак. Появи се замъглено виждане в лявото око,
говора ми стана бавен… почнах дори да не мога да свиря, и всичко
дължах на умората…
Нещата се задълбочиха и почнах да ходя по доктори и болници.
Казваха ми, че трябва да лежа за да ме изследват по-обстойно.
Аз не исках и си заминавах.
Нещата се затегнаха и изтръпванията отидоха навсякъде. По лицето,
по гърба и корема.Цялата ми лява страна не беше много чувствителна на допир и
доста неадекватна.
 Една вечер свирихме в един ресторант обаче аз не можах да изсвиря това което знам
перфектно и доста се стреснах.
Отидох и сам реших да си направя ядреномагнитен резонанс, без да се налага да лежа по болници.
Там също написаха „Диагноза-Мс“…
Изобщо не знаех какво е това. Мислех, че само бабичките имат склероза…
Не го приех на сериозно.
Постъпих в болница и започна вливане на урбазон.
Лежейки в болницата, без да знам какво става, почнах да чета.
Отворих първата статия която ми излезе в интернет и в нея пишеше,
че за тази диагноза не е открито лекарство и е нелечима.
Реших, че не може сега да приключи всичко…няма начин!
Обещах си, че ще променя всичко и ще заживея нов по-добър живот!
Почнах да махам нещата които знам, че не са ми полезни като…алкохол,
неспане, безцелни социални мрежи, мазни храни, купени храни…
Заместих всичко това с неща които винаги съм искал да правя но не съм успявал…
Хубав сън, йога, народни танци, плуване, балансирано и добро за мен хранене, станах
по-добър със себе си…
 Няколко месеца след диагностицирането минах през комисия и ми беше назначено
лечение с копаксон. Тогава се запознах с хора със същата диагноза и лекувани с
какви ли не препарати. Разбира се, че терапията за всеки е различна, но на мен ми предписаха
лечение с копаксон.
Първата година ми беше много криво и то не от лекарството а от това, че не го приемам…
Дойде момент в който другите неща, йога, спорт, хранене, медитиране…също вървяхае.
Не мога да кажа, че за една година съм разбрал и проумял, но се чувствах добре.
С времето избрах за себе си да не се отказвам от нищо от което се чувствам здрав.
Не се отказах от традиционното, не се отказах и от всичко останало.
Приех лекарството, приех диагнозата и приех, че имам важно и отговорно обещание към себе си!
 Минаха три години и половина и съм с МС… и се чувствам отлично.
Не се отказах от професията (призванието) си.
Изместих фокуса си. Реших, че не може да е само зле и само да е кофти…
След бурята изгрява слънце…!
Почнах да търся стимул във всичко.
Една година бях в болничен и почнах с моята лична терапия.
Отидох си на село и си купих пчели, почнах да гледам градина…
Разхождах кучето сутрин и вечер. Водех го на места които съм посещавал последно като дете.
Правех йога сутрин и вечер в гората. Ходех за вода на всякакви извори.
Измислях си какви ли не занимания…Да нямам празен ден. Зареждах се от всичко.
Мина година и аз се чувствах много щастлив, здрав. И реших да продължа да свиря.
Намерих си подходящ стимул като записах магистратура.
Преместих всичко от село, пчели, кучета, котки…изместения фокус!
Върнах се на работа. Почнах да преоткривам заобикалящия ме свят.
 Създадох си режимът който ми харесва и който искам.
Храня се всеки ден в определени часове. Правя веднъж месечно воден ден.
Ям от всички плодове и зеленчуци. Ям месо, риба веднъж седмично. Веднъж седмично ям само плодове и зеленчуци.
Пия по 2л вода всеки ден. Свиря на кларинет и саксофон. Преподавам уроци. Продължавам да си гледам пчелите.
Пиша музика. Ремонтирам музикални инструменти. Ходя на работа.Правя йога всяка сутрин. Плувам три пъти седмично.
Ходя на народни танци два дни в седмицата. Зимата карам ски. Готвя си всеки ден. Три пъти в седмицата приемам копаксон.
Развивам се във всички насоки.
Превърнах ежедневието си в забавление. Всичко което правя ме зарежда и ми е интересно.
Така съм сменил фокуса, че считам диагнозата си за най-хубавото нещо което ми се е случвало!
Чрез нея промених всичко и сега се чувствам здрав, вдъхновен и Верен на себе си!
Моят извод до момента е, че промяната на погледа, променя целия ти живот!
Мисля, че всеки е способен да погледне в себе си и да не се страхува да направи това което иска. Мисля, че ключа е там.
Ключа за всичко… И хубавото е в нас и лошото е в нас. Ние решаваме на кое да дадем воля и сила!
Благодаря!
Симеон Маринов
за връзка simeon_nma@abv.bg

Умът е функция на мозъка… това е движение, това е мислене

eric_kandel_01
Проф. Ерик Кандел

Мозъкът е най-сложният орган в човешкото тяло. Преди дни гост в „Шоуто на Лари Кинг“ бе носителят на Нобелова награда невробиологът и невропсихиатърът Ерик Кандел, който се занимава с темата от 60 години. В интервю за водещия на шоуто Лари Кинг той разказа какво се случва с паметта в напреднала възраст и какъв напредък са направили лекарите в борбата срещу болестта на Алцхаймер.

Освен това, ученият очертава своето виждане за съвременната наука и ролята на гените във функционирането на мозъка, а също така споделя какво е чувствал след като бил номиниран за най-престижната научна награда в света.

book

Добре дошли в шоуто Лари Кинг. Днес нашият гост е пионерът на съвременната невронаука, професор Ерик Кандел, който получи Нобелова награда за изучаване на механизмите на паметта. Неотдавна новата му книга „Разстройство в главата: какво един необичаен мозък може да ни каже за себе си“. Г-н Кандел, какъв мозък може да се нарече необичаен?

Вашият, например. Става дума за хора, които правят нещо изключително, или тези, които изпитват необичайни проблеми. В медицината научаваме много чрез механизма на функциониране на органите. Например, изучавам работата на мозъка, за да разбера каква информация може да ни даде.

Защо написахте тази книга?

Да покажа, че както и при други органи, разстройствата на мозъка могат да ни кажат много. Освен това исках повече хора, които се интересуват от тази тема да получат информация. Мнозина смятат, че мозъкът е толкова сложен, че е невъзможно да се разбере как функционира. Аз обаче, както в педагогиката, така и в живота като цяло, се придържам към следния подход: всичко може да се обясни, като се отдели време. И аз с удоволствие го посвещавам на този въпрос. Резултатът от изследването ми беше новата книга.

– Какви заключения правят хората след като са прочели книгата ви?

– Тази наука е достъпна за всички. Именно тази философия съблюдавам, когато пиша за широк кръг читатели. Що се отнася до подкрепата на науката, обществото е от ключово значение тук. Хората имат право да знаят какво подкрепят и какво се случва в научната общност и света около тях.

– Има ли нормален мозък, така да се каже?

– Нормалността може да се тълкува по различен начин: това е липсата на всякакви психически отклонения и способността да се мисли ясно или, например, да пресече улицата. Такива неща сочат към добре функциониращ мозък.

Но в същото време много хора могат да имат неудовлетвореност: някой се страхува да пресече пътя, някой има трудности при изпълнението на прости задачи, а някой се чувства еуфоричен, когато е изправен пред трудности, дори и малки. Неизправностите в мозъка са огромни.

– Има ли разлика между мозъка и ума?

– Умът е набор от функции, изпълнявани от мозъка. Всичко, което ние …

– Мозъкът изпраща сигнали, а умът ги изпълнява?

– Умът е функция на мозъка, който е получил такова име. Това е движение, това е мислене.

– Как човек влияе на това?

– Има рефлексни движения, за които не мислите наистина. Но, играейки тенис, трябва да реша например къде да изпратя топката с добър бекхенд. Дори при рутинни дейности участват много умствени процеси. Например вземате халба. Лесно е да я вдигнете, но когато я върнете, трябва да се уверите, че сте я поставили на масата. Тук започва мисълта, мисловния процес.

– Получили сте Нобелова награда за открития в областта на неврологията. Мислите ли за мозъка си?

– Много по-интересно ми е да мисля за мозъците на други хора. Аз например остарявам и казвам на хората на моята възраст, че трябва да се тревожат за загуба на паметта, свързана с възрастта. Да, има болест на Алцхаймер, но най-често срещаното заболяване е свързано със загуба на памет, свързана с възрастта. Когато хората стареят, паметта им се влошава. Въпреки това имам основание да вярвам, че можем да разрешим този проблем.

– Как?

– С ходене. Нашите кости притежават ендокринна жлеза. Те произвеждат хормона остеокалцин. В хода на експериментите с животни открих, че този хормон помага да се преодолее загубата на памет, свързана с възрастта, така че сега практикувам ходене на къси разстояния. Това много помага.

– Защо събитията преди 40 години ми се запомнят по-лесно от миналата седмица?

– Вашият мозък, когато тези спомени са били депозирани в него, е бил по-гъвкав, чувствителен и е възприемал нова информация с голям ентусиазъм, защото за вас всичко това е било ново. Сега голяма част от това, с което се сблъсквате, вече не ви е непонятно и не предизвиква същия интерес. Като цяло, въпросът е в мотивацията и в по-голямата способност на младия мозък да държи информация.

– И наследственост? Мога ли да кажа, че например наследих мозъка на баща си?

– Не. Гените, които играят роля в образуването на мозъка, се наследяват. Но той ще бъде твой, не на баща ти или майка ти. Въпреки че гените им са в него, и има гени, които никой от родителите ви не е имал. Това е комбинация от гените на вашите родители, тяхното наследство, както и вашите собствени гени. За разлика от всички други човешки органи, опитът е повлиял най-много на мозъка.

– Мога ли да преодолея това? В известен смисъл, вашата генетика?

– Тук трябва да говорим не за преодоляване, а за компенсиране. Да кажем, може да имате затруднения с усвояването на определени знания, но ако работите усилено и търсите нови подходи, ще можете да компенсирате липсата си. Това е много важно.

назаем от https://frognews.bg/inteviu/prof-erik-kandel-hodete-mozakat-niama-predade.html

Трансформация / видео

Поредното съботно йога ателие, организирано от OM YOGA & Lifestyle и Generator се проведе на 24 ноември. Влязохме в сезона на вътрешните открития с провокацията ТРАНСФОРМАЦИЯ. Изследвахме темата заедно с Теодора Рачева – Деви и Нели Леви – Майтрей. Благодаря за поканата! Благодаря за доверието! За новите приятелства и приятните часове, прекарани в една много топла и уютна заедност!

Видео с моето участие гледайте тук: