Първото нещо, което излезе в главата ми, след като прочетох слоугана на тази кампания „Burgers to beat MS“, беше WTF?!?!? A снимките, които ще видите обикалят интернет пространството през последните седмици и предизвикват силно възмущение. Със сигурност има защо, но разбира се, всеки сам прави своите избори, включително и това как да се храни, назависимо дали е на инвалидна количка или не. Възмущаващото в случая е, че тези снимки са в основата на кампания, която тече в Канада (не за първи път) и целта е от продажбите на бургери да се събират средства за МС Общество / Канада (по $2 на парче).
В Канада са най-много диагностицираните с МС и тази организация (https://blog.mssociety.ca/category/community/) е най-голямата в света и годишно през нея минават милиони долари, но много малка част от тях отиват за хората с множествена склероза – за помощ, образоване или за търсене на нови и различни методи за лечение. (Повече по темата можете да намерите на сайта на Мат Ембри – mshope.com)
Всичко си върви по старому и всичко се върти около парите. И така е навсякъде по света. Навсякъде.
Доказано е, че храната може и да лекува и да разболява.
Доказано е, че интерфероните и стероидите не са лечение, а модифицираща (неясно как) и забавяща (но, не при всички) терапия, която може би отлага инвалидизацията на диагностицираните с МС.
Доказано е, че за да тръгнеш да се лекуваш, трябва първо да поискаш истински да си здрав и да започнеш да се променяш, защото няма как да останеш същия и в същото време да решиш сериозни житейски казуси, като голямата част от тях всъщност са със здравословен статут.
Не съм се уморила да повтарям всичко това и от цялото си сърце се радвам на всеки един, който навреме тръгва по този път и постига успехи. И съм щастлива, че с годините стават все повече. Но виждам и такива, които не успяват и много бързо се отказват и започват да обясняват, че това не помага. Но не на тях, а че генерално не помага. Съвсем смело и отговорно мога да кажа, че това са хора, които просто не искат да поемат тази лична отговорност – отговорността към своето здраве. Да имат куража се променят. Да, не е лесно и съм го изпитала и преживяла на гърба си. Но ако всеки един от нас иска смислен, благоденстващ и пращящ от здраве живот, това е начина – отговорна лична промяна. Останалото са извинения, оправдания, бягства, страхове, невежество.
Не съм уморена изобщо от казуса с лечението на МС и от хората с МС, обаче ми омръзна да гледам безотговорното отношение на някои от тези (не всички, подчертавам), които ни “лекуват”. Омръзна ми да слушам едно и също. Как пък за толкова години, поне откакто съм аз в тази проблематика – и лично, и като социално ангажиран човек с темата, не видях тази промяна в мисленето и действията на тези представители на медицината? Тази промяна, която би помогнала не само на техните пациенти, но и на самите тях! Как пък не разбраха, че за да се излекува един човек, трябва да се подходи индивидуално? Как пък не се позаинтересуваха, защо някои пациенти се подобряват и то драстично и какво правят те, за да постигнат тези резултати? С нескрито презрение наричат всичко, което не е метод на официалната медицина – алтернатива, без изобщо да си дават сметка, че точно тази алтернатива е базата, върху която изобщо е започнало съществуването на дейност, свързана с това един човек да лекува друг човек. И тук говорим отново за действия в посока лична промяна и отговорност, но от страна на лекуващите.
Холистичната медицина е голямата база, върху която е стъпила съвременната медицина и е истинско престъпление най-важните постулати, свързани с лечението на хората, да бъдат пренебрегнати и забравени. Углавно престъпление е да създаваш препарати, които не само доказано не лекуват, но и да ги раздаваш на хората, с ясната идея, че единствените, които ще се почувстват добре от този акт са даващите. Приемащите, т.е. пациентите, са просто цинично излъгани болни хора.
И още нещо. Много важно! Нека не забравяме, че всички лекари, терапевти, лечители трябва да са в пъти по-здрави от хората, които отиват при тях за помощ. Трябва да будят доверието и вярата на хората. Трябва да дават най-доброто от себе си, за да извадят човек от ситуацията, в която се озовал. Да търсят причините. Да търсят уникалното решение. И ако аз виждам човека, който „ме лекува“, как от месец на месец, от година на година, става все по-вял, все по-нехаен към себе си, безотговорен към собствения си живот, неразвиващ се професионално, затлъстял, пъшкащ, едвам ходещ, пиещ по шепи хапчета, ще му вярвам ли? Не. Абсолютно, не.
Хайде сега да си представим една консултация при лекар/лечител/терапевт, която започва така:
“Здравей, прекрасни Човеко! За мен е истинска привилегия да се запозная с Вас и да Ви лекувам! Може би имате някакви симптоми или притеснения, които са Ви извадили от равновесие? Днес ще обсъдим всичко това и ще се опитаме да върнем баланса. Нека започнем с това какво преживявате и ще направим няколко теста, за да разберем по-добре какво се случва в главата ви, в ума ви. И защо и как това влияе на тялото ви. След това ще поговорим за нещата, които можете сами да контролирате… за начина Ви на живот – храна, упражнения, сваляне на стреса, вяра… Може да има и някои фармацевтични или хирургични решения за Вас, но нека разберем повече и тогава ще вземем най-доброто решение, което е специално и единствено съобразено с Вас. Ще направим план и ще работим за изпълнението му. Вашата работа ще бъде най-важната. Няма да си тръгнете от тук, докато не изградим печеливша стратегия. Ще се оправите! Но, знайте, всичко е най-вече във Вашите ръце и във Вашето желание за по-добър живот. Да започваме. Отговорете ми, моля, на първия въпрос – искате ли наистина да оздравеете?”
(Благодаря @matt embry за идеята! Този въвеждащ монолог на лекар към пациент е измислен от мен, базирайки се на Хипократовата клетва и на личен опит)
Преживявали ли сте такъв преглед? Аз да. И то не с алтернативен лечител. По точно, не само. И точно такива алопатични лекари, връщат вярата ми, доверието ми и подхранват огромната ми любов към медицината. Но съм преживявала и обратното. И преди 11 години, един такъв преглед с алопатичен лекар, с не много здрав вид, завърши с изречението: „До две години ще си на инвалиден стол! Довиждане!“
На кой ще се доверим?
Колко такива истински лекуващи хора сте виждали напоследък? Как се доверяваме на човек, който видимо има по-големи проблеми и от нас? Какво според вас правят лекарите невролози, които са диагностицирани с МС? А лекарите с диагноза рак? Тъжна картина. Виждала съм я и повярвайте, няма по-объркани от тях. И най-често те със себе си правят неща, които по-скоро са алтернативни, отколкото са официалните канонни пътеки на съвременната медицина. Обаче го правят тайно.
Спирам до тук с това. Много съм писала по темата. Много пъти съм заставала с лицето и въпросите си, точно пред тези, които визирам тук и от които съм очаквала адекватни отговори, решения. И малцина са представителите на официалната медицина, които открито и честно са ми отговаряли. И те не го правят явно.
Но, да се върнем на бургерите с кауза.
Ще попитате – каква е връзката между безумните кампании на някои фондации и медицината? Огромна е. За да се “харчат” препаратите, с които се третират пациентите с нелечимата МС диагноза, се правят точно такива малоумни неща. А пък лекуващите, които застават с лицата си в такива кампании са в много зависими и тесни финансови връзки с фармацията. А тя пък стои много твърдо зад организациите и подкрепя подобни кампании, защото има изгода. И изгодата не е в повече излекувани хора. О, де да беше така! Изгодата е в повече болни хора, защото те са неспиращият извор на големите им печалби. А пък, ако ядат и бургери, в кърпа са им вързани.
Кръг.
Порочен, престъпен и омагьосан.
Но…
Голямото НО е, че
всеки сам избира дали да влезе в него
или дали да излезе от него.
Отговорност към себе си.
Отговорност към другите.
Отговорност към това, което правиш.
Отговорност към професията, която практикуваш.
Това е в основата на благополучието на всеки един човек.
Независимо дали е пациент или лекар, ученик или учител, потребител или производител, читател или пишещ…
Всеки
един
от нас
трябва
да се грижи
за себе си
така, че да не е в тежест.
Нито на себе си,
нито на близките си, нито на обществото…
Ако чакате някой да измисли вълшебното хапче,
ако чакате някоя организация, с „парите от продадените бургери“, да ви поеме живота и да ви реши проблемите,
ако чакате някой да мисли за вас или вместо вас,
ако чакате някой лекуващ (независимо дали е официален или алтернативен) да ви реши здравословен проблем,
ако чакате да се промени всичко около вас, но не и вие…
Повярвайте,
загубени сте…
Но всичко това е личен избор!
Благодаря на Мат Ембри за подкрепата, вдъхновението и куража! Благодаря му за филма „Living Proof“, който наистина замисля и променя. Благодаря и на всички, които всеки ден доказват, че МОГАТ САМИ!
още по темата:
