Две години – по-здрава и по-щастлива

Здравейте! Това писмо получих малко преди празниците. Публикувам го заради историята, която е разказана в него, както и за това, че е споделен 2-годишен опит, свързан с хранене с МСМ / Много Специално Меню, което е един от най-важните проекти на фондация МС – Мога Сам, осъществяван съвместно с Фит Мийл.

FITMEAL_MSM_BANNER

Здравей Биляна,

В навечерието на тези светли празници, които предстоят, искам да ти благодаря! За всичко, което направихте за мен, заедно с Фитмийл, през последните две години, за подкрепата, за разбирането, за съветите. Две години, в които съм по-здрава, по-щастлива, години, в които улеснихте много ежедневието на една майка и така тя имаше повече време за детето си. Много пъти си мислех да спра с това различно хранене, признавам си, трудно е да промениш коренно ежедневието си. Но вярата, че това е за мое добро, ме крепеше. Това лято правих отново ЯМР и доктора ме увери, че всичко е наред, даже беше учуден да ме види колко добре изглеждам и се чувствам и да сравни резултатите от 2015 г.

Тогава, преди 2.5 години, всичко започна изведнъж. Започнах да не виждам и с двете очи, виждах частично. По принцип имам хипотиреоидизъм, нося очила. Помислих, че ще ми мине, че е от преумора, тъй като съм в майчинство. Но минаха две седмици и не отминаваше. Потърсих очен лекар, правихме всякакви изследвания и тя каза, че трябва по-задълбочен преглед, не е от диоптъра. Отидох пак следващата седмица вече в клиниката с по-модерни уреди за изследване и тя се притесни много след прегледа, каза, че веднага още утре трябва да отида на ЯМР. Аз се зачудих, леко с присмех, но организирах нещата да отида. Вече беше станало месец от невиждането ми и започнах да се притеснявам. За мен тази диагноза беше твърде далечна и непозната и знаех само лоши неща за нея, много ревах като разбрах, не вярвах, че е възможно. Оказа се после, че имам и алергия към контрастното вещество, така че сега всеки път трябва да ми бият инжекция и да пия хапчета преди да правя ЯМР. Намерих си невролог, ходих по изследвания и на вливания на лекарства, отделно пиех други. Тя също потвърди диагнозата. След около месец зрението ми се оправи и пих хапчета още 2 месеца. След 6 месеца бях на контролен ЯМР, който показа, че лезиите вече са се успокоили и не са активни. Но психически не се чувствах добре, все още бях уплашена.

Преди това бях чула колко е важно храненето за хората с такава диагноза и имах желание да направя нещо по въпроса. Чух за Много Специално Меню и исках да се включа. Писах ти и се видяхме, предложи ми помощ, с което ми вдъхна много надежда и оптимизъм. И така започнахме пътя си заедно. Ралица (управител на Фит Мийл) също ми помагаше много през тези години.

Искам да ви пожелая здраве, това е най-важното. Да ви пожелая повече успехи през новата година, усмивки и сбъдване на мечтите!

Сърдечен поздрав,

Мариета Паунова

 

И аз ти благодаря, Мариета! Бъди здрава и щастлива!

Биляна Савова / МС – Мога Сам

Advertisements

Акценти от книгата на проф. Джелинек „Преодоляване на множествената склероза“

Акцентите, които ще намерите в тази публикация, ми изпрати д-р Теменуга Братанова. С нея се запознах преди няколко години благодарение на всичко, което започнах да правя свързано с диагнозата множествена склероза. Преди няколко седмици тя се свърза с мен и ми изпрати един текст, който е свързан с книгата на проф. Джелинек. Текстът представлява извадки от книгата, които тя е нарекла акценти. Публикувам го, защото смятам, че е полезен с това, че наистина синтезира основното от този огромен труд, но разбира се ви препоръчвам да имате тази книга и да я ползвате като съветник и справочник винаги, когато имате нужда.

Аз лично не съм много съгласна с някои неща от книгата на Джелинек, но това е мое мнение и е трудно да споря с професор. Ще спомена само за връзката между МС и бременост (акценти 18 и 19). Аз самата смятам, че при мен всички автоимунни заболявания се отключиха след втората ми бременост, включително и МС, който беше диагностициран 5 години по-късно. Бремеността е много сериозен стрес за тялото и ако преди това нещо не е било наред, то след такова изпитание няма как да не отключи нещо. Баба ми казваше: „Бременна жена – рохко яйце“. И си е точно така. Особено в средата и начина, по който живеем. От срещите и разговорите си със стотиците жени разбрах, че не съм единствена. Много често, дори не мога да кажа всяка втора, а всяка жена, която е с МС преди или след бремеността, регистрира влошаване. Не в еднаква степен, но го има. А за съжаление, повечето диагностицирани са млади жени, които искат да имат деца и това за тях е много сериозно предизвикателство. Мислете преди да тръгнете към това предизвикателство! Направете промяната за себе си, изчистете мислите, духа и тялото си, овладейте ситуацията и чак тогава предприемайте тази стъпка. Не искам да ви поучавам или да ви плаша, но знаете че съм болезнено откровена и не спестявам нищо. Та, едни от най-тъжните ми срещи са точно с такива млади жени – забременяли, родили и след това изпаднали в положение на безпомощност и отчаяние и с малко дете на ръце. Лекарите обикновено им казват, че рискът е 50/50. Дори и това е сериозен процент риск и не го пренебрегвайте. Моят лекар, д-р Прашант, в такива случаи съветва да се овладее симптоматиката, да се направи нужната промяна, да се постигне баланс на всички системи на тялото и духа и след поне три години на ремисия на диагнозата да се мисли за бременност и раждане. Не забравайте – децата имат нужда от здрави, спокойни и усмихнати майки. Затова мислете за себе си! Първо!

Четете, мислете и действайте! Нека всеки Сам намери посоката за себе си. 

Биляна Савова / Мога Сам

temenuga

С ДУХ И ВЯРА! С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ!

Е, да се запознаем – аз съм лекар и журналист. Обичам и психологията. Занимавам се доста години и с хомеопатия. Завърших курсовете на „Боарон” и имах честта и удоволствието да посетя Лион, Франция – там, където се произвеждат френските хомеопатични препарати.

Не се срамувам, нито се страхувам от годините си – вече съм на 67. Но пък и не се чувствам на толкова. Вероятно е някаква грешка на времето… Имам достатъчно опит, за да пиша за младостта и напредналата възраст, за възторзите и страховете, за любовта и секса. За болестите. За душата…

Като лекар съм преди всичко профилактик – предпочитам както аз, така и моите пациенти да не се разболяваме. Да пазим здравето си, не просто да се лекуваме. А ако някога и това се случи – да се лекуваме с определени храни, билки, природни продукти, съвети за природосъобразен живот. Лекарствата са нож с две остриета и трябва да се вземат само в краен случай!

Колкото до „каузата МС”… Да, кауза! Защото повече от 30 години сестра ми е с тази диагноза. Първоначално бях в неведение, вярвах на колегите. Докато не се разочаровах и не започнах да чета, да търся все нови и нови неща за МС…Сега, със закъснение и с много болка, че вече е късно да помогна на сестра си, се опитвам да правя, каквото мога за тези, които са още в началото и имат волята да се лекуват… За да не се лутат, както ние на онова време! Така се „родиха” АКЦЕНТИТЕ – най-важната информация, най-важните съвети, според мен, от великолепната книга на проф.Джелинек „Преодоляване на множествената склероза”. Защото не всеки може да има тази книга,  още по-малко – да я прочете и проумее. Та това е цял научен труд със строго специфична медицинска терминология!

Какво още… Според мен човешката сила е не толкова в тренировките на ума и тялото, колкото в духа и вярата. Ето, това е моята цел – да помогна на хората с тази диагноза да станат по-силни!

Да устоят на предизвикателството!

С дух и вяра!

С любов и благодарност!

 д-р Теменуга Братанова /  tedibrat@abv.bg

 

АКЦЕНТИ ОТ КНИГАТА НА ПРОФ.ДЖЕЛИНЕК

„ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА”

С много любов към всички, които живеят с тази диагноза…

Д-р Теменуга Братанова

 

1. Основни съвети:

  • изключете млечните продукти

  • заменете животинските мазнини с растителни

  • стойте достатъчно на слънце

  • приемайте допълнително вит.Д

  • спортувайте редовно

  • медитирайте

  • намалете стреса

  • спрете да пушите

  • яжте повече риба

  • вземайте подходящи медикаменти

2. Поставете себе си на първо място, работете върху своето усъвършенстване.

3. Нервната система притежава изумителна способност за регенериране.

4. За появата на МС имат значение нивото на вит.Д по време на бременността и в детството, а също – инфекция с вируса на Епщайн-Бар (инфекциозна мононуклеоза).

5. Прогресивна загуба на мозъчна тъкан има дори при ремисия и липса на симптоматика (доказано?!).

6. Очевидните пристъпи са само върхът на айсберга, затова терапията трябва да започне възможно най-рано и съответната възстановителна програма да продължава дори когато пациентът се чувства добре.

7. Имунната система трябва да бъде в баланс т.е. да включва и изключва възпалителния процес, когато това е необходимо.

8. МС е състояние, при което доминира възпалителната реакция, която се засилва от наситените мазнини (животинските), излишъкът от омега-6 мастните киселини, затлъстяването, стресът, тютюнопушенето, липсата на спорт и депресията. И обратно – изключването на възпалителната реакция се засилва от спорта, медитацията, омега-3 мастните киселини и вит.Д.

9. При някои хора досегът с определен протеин в кравето мляко в ранна възраст кара имунната система да го разпознава като чужда субстанция. Проблемът при МС е, че части от протеина на кравето мляко са идентични с протеина на миелина в мозъчните клетки. И в даден момент, когато нещо „подкопае” кръвно-мозъчната бариера като напр. инфекция с вируса на Епщайн Бар или травма, лифоцитите, които носят тази памет, получават достъп до мозъка (какъвто достъп нормално нямат). Тогава те се сблъскват с протеина на миелина в мозъчните клетки и се задейства споменът им за него като чужда субстанция, защото прилича на протеина в кравето мляко. Това може да доведе до локална имунна реакция с възпаление и образуване на лезии.

10. МС е дифузна болест на главния и гръбначния мозък с важен дегенеративен компонент. Вероятно (?) нарастващата с времето загуба на нервна тъкан в крайна сметка прави болестта прогресираща.

11. Приемането на по-малко калории може драматично да подобри здравето и да удължи живота на болните.

12. Ваксинацията срещу вируса на Епщайн Бар може да предотврати развитието на МС при предразположените индивиди, НО ваксина до момента не е разработена.

13. ЯМР не е особено прецизен в диагностиката на МС и често води до поставянето на по-тежка диагноза. Необходимо е добър клиницист да интерпретира резултата от ЯМР и да постави диагнозата.

14. Необходими са минимум 2 лезии на първия ЯМР, едната от които да е по-контрастна (т.е. по-нова), а другата или другите да са по-стари, което означава поне 2 пристъпа, различни по време и местоположение в мозъка.

15. Броят на лезиите , които се виждат на ЯМР, често не съответстват на физическото състояние на индивида.

16. Атрофията на сивото вещество е най-показателният ЯМР прогностичен белег за окончателна (?) инвалидизация.

17. Когато кажеш на други хора за диагнозата си, се освобождаваш от тежкия товар на тайната.

18. Бременността и кърменето оказват благотворно въздействие върху МС.

19.Кърменето в продължение на поне 4 месеца след раждането намалява риска бебето да развие МС с около 50%, а също намалява риска от пристъпи при майката.

20. Първична профилактика при МС е спирането на цигарите. Пушенето ускорява развитието на МС.

21. Вземането на вит.Д може значително да намали заболеваемостта от МС.

22. Високите дози рибено масло при хората с МС имат драматично противовъзпалително действие.

23. Здравословно е, когато имате

  • на ден 5 приема на зеленчуци и 2 – на плодове

  • редовно варива, сурови ядки и семена

  • масло от авокадо

  • рядка консумация на преработени или тлъсти меса, пълномаслено мляко, сладкиши, бисквити, готови храни

  • избягване на рафинираните мазнини

       Нездравословно е, когато ядете:

  • месо вкл.преработено

  • яйца (?) с изключение на белтъците

  • млечни продукти

  • бисквити, сладки, торти

  • готови смеси

  • чипс

  • маргарин

  • шоколад

  • кокосово и палмово масло

  • пържени храни

  • храни от заведения за бързо хранене

  • модифицирани животински и растителни мазнини

24. Консумирането на много сол е вредно за хората с МС.

25. Няма статистически значима връзка между глутена и МС.

26. Приемането на мултивитамини е вредно.

27. Вит.В12 –играе роля за образуване на миелина

  • има имуномодулиращ ефект

  • стимулира обновяването на нервите

28. Желязото насърчава възпалението!

29. Коензим Q10 намалява умората и депресията.

30. Зеленият сок е изключително полезен.

31. Маслото от ленено семе е за предпочитане пред рибеното масло (съдържа живак!).

32. Готвенето на пара и във фурна е препоръчително.

33. Избягвайте тефлоновите съдове.

34. Ако понякога пържите, слагайте вода в мазнината.

35. Умерената консумация на алкохол е полезна

  • за жените до 30 г на ден

  • за мъжете до 45 г на ден

36. За хората, които имат ниски нива на вит.Д при първото изследване, се препоръчва еднократна мегадоза вит.Д3 (холекалциферол), той е абсолютно безопасен. През зимата – по-големи дози вит.Д.

37. Нивото на вит.Д да се проверява в края на всяка зима (а защо не в началото?).

38. Повечето случаи на МС по света са могли да бъдат предотвратени, ако жените са взимали добавки от вит.Д3 по време на бременност, преди забременяването – също.

39. Пътеката във фитнеса е добро нещо.

40. Още през 1974 г проф.Ричи Ръсел – клиничен невролог, препоръчва за спиране прогресирането на МС кратки енергични упражнения(2 пъти седмично по 1 час или 3-5 пъти седмично по ½ час) за предпочитане в легнало положение (коремни преси, вдигане на тежести), които предпазват (от какво и как?) кръвно-мозъчната бариера, а също – пътеката във фитнеса.

41. Препоръчват се ходене, тичане, плуване, йога, колоездене, танци.

42. Редовното спортуване запазва паметта и насърчава невропротекцията, неврорегенерацията и невропластичността.

43. Спортуването и диетата предотвратяват възпалението и дегенерацията.

44. Внезапното започване на твърде интензивни упражнения може да бъде много вредно.

45. Медитацията променя баланса на имунната система в посока на Th2 реакция (премахва възпалението). Тя е особено важна за страдащите от хронични заболявания.

46. Хората, които се опитват да преодолеят МС, трябва да сменят работата си, партньора или средата, ако те оказват негативно въздействие в живота им.

47. Няма смисъл да прекарвате част от безценното си настояще, докато сте добре, в притеснения какво ще стане, ако или когато не сте добре.

48. Трябва да замените страха с вяра – вяра в себе си, в бъдещето си и може би в нещо по-висше от тях (д-р Йън Хинслоп).

49. Емоциите играят много важна роля в развитието на МС.

50. Когато е в баланс, тялото притежава невероятно ефективна способност да се самолекува.

51. Настроението оказва модулиращо въздействие върху имунната система при МС.

52. Научете се да изпускате контрола, просто се отдайте на случващото се и на чувствата си и вярвайте, че всичко ще бъде наред.

53. Медитацията е ключова част от справянето на организма с всяка болест. За да оздравее, тялото трябва да бъде в състояние на баланс, така че да позволи на естествените целебни механизми да се задействат.

54. Бърни Сийгъл (автор на прекрасната книга „Любов, медицина и чудеса”!!!) препоръчва не само на болните, но и на здравите да си водят дневник.

55. МС представлява дисбаланс в организма (а уж беше автоимунно?…).

56. Хората с МС могат да си представят как бяла светлина преминава през главния и гръбначния им мозък, отмива болестта и активира увредените нервни клетки.

57. Даването на прошка (на себе си и на другите) лекува.

58.Г латирамер (копаксон) може да се използва при нужда дори когато жената все още кърми.

59. Интравенозните имуноглобулини

  • ремиелинизират лезиите при МС

  • може след раждане за предотвратяване на пристъпи

  • безопасни са дори при продължително лечение

60. Естрогенът при жените и тестостеронът при мъжете може да имат положителен ефект при МС.

61. Налтрексонът е обещаващ имуномодулатор, който почти няма странични действия.

62. Статините потискат възпалението и вероятно намаляват свиването на мозъка при прогресираща МС.

63. Канабисът модулира имунната система, срещу болки, спастичност, крампи, безсъние.

64. Ваксинация с ДНК?

65. Власоглавият червей (нетоксичен чревен паразит) предизвиква силна противовъзпалителна реакция и намалява броя на новите лезии.

66. ДЖЕЛИНЕК: „Аз съм на мнение, че интерфероните нямат място в съвременното овладяване на МС. Разполагаме с по-безопасни и с по-малко странични действия лекарства!!!“

67. За да не развият роднините ви МС, са необходими слънце и вит.Д, а също – без цигари и животински мазнини.

68. Често именно нерешените проблеми от миналото разболяват хората.

69. Пристъпите обикновено възникват между 4 и 8 седмици след стрес, затова след стрес трябва да се вземат възможно най-бързо мерки.

70. Понякога е необходимо огромно предизвикателство като МС, за да бъдете тласнати по пътеката, която ви е писано да следвате.

71. Много хора с МС изразяват благодарността си, че шокът от МС ги е пробудил и ги е накарал да осъзнаят колко са важни самите те и колко са важни малките неща в живота, които са приемали за даденост.

П.С. В скоби съм сложила мой въпрос, несъгласие или повод за размисъл…

Т.Б.

С д-р Теменуга Братанова можете да се свържете на tedibrat@abv.bg

Бъдете здрави!

Йога и МС / абсолютно възможно тук и сега

Преди време публикувах историята на Гарт Маклиан и неговият опит с преодоляване на МС с практикуване на йога Айенгар 

 

„С моя директен личен опит в преодоляването на някои от най-плашещите симптоми, свързани с MS, аз с цялото си сърце да удостоверявам, че практиката на Айенгар йога предлага на практикуващия възможност да преодолее не само предизвикателствата на MS, но също така и тези на живота. Практиката помага на човек да се изправи пред моментите на страх и несигурност с много повече уравновесеност и присъствие на духа.“ – така казва Гарт Маклиан, сертифициран йога учител по системата на Айенгар и човек, който живее с диагнозата Множествена Склероза 20 години.

Сега пак напомням това видео, защото искам да споделя с вас, че в България вече има истински учител по Айенгар йога. Нейното име е Анна Данилова. Тя изрази желание да работи с хора с МС.

Всички, които искат да практикуват йога и са настроени сериозно и могат да се движат самостоятелно могат да посещават нейните уроци! Също бихте могли и да организирате с нея индивидуални уроци с посещение в къщи. 

В студио Мандала – понеделник, сряда и петък от 8.15 до 9.45. Цената е 10 лв на урок, като може да се плаща и с карти мултиспорт или с карта на студио Мандала.

Телефон за връзка с Анна – 0882 72 76 03

Анна Данилова е сертифициран преподавател по Айенгар йога на ниво Junior Intermediate 1. Тя е завършила 4-годишен курс за учители в Москва и редовно се учи в Института по Айенгар йога в Пуна, Индия. Обучава се на курс по йога терапия.

Преподава в студиото «Мандала» 089 448 8809 и «Амара» 02 416 1761

Сайт: yog.bg

Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие

Expensive healthcare

Не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. Държавата може да ни осигури други неща. Такива, които да направят живота ни по-лесен, по-спокоен, даже по-красив. Това, разбира се, ще доведе и до по-добро здраве. Но много отнесено звучи да е така. Ние искаме всичко. Сега и веднага и то, ако може Държавата да ни го осигури. Защото ние сме част от нея и тя ни е длъжна. Обаче ние не сме част. Ние сме Държавата. Така, че ние сами си правим всичко. И доброто, и лошото.

Ще го повторя: не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. И сме на този хал, защото точно това чакаме – някой друг да се заеме да поправи нещо, което сами сме си причинили.

Здраве/Опазването е лична мисия.

Защо хората изобщо очакват държавата да им дава здраве? Защо не си го дадат сами? Защо не погледнат ситуацията от друг ъгъл и не започнат да се променят? Не искам да влизам в противоречия и спорове с никой, най-малко с Нана Гладуиш (в интервю за Нова Телевизия, което всъщност ме провокира за този текст), но смятам, че това е абсурдно – да чакам аз здравната каса да ме излекува!

Да, Нана, в медицината няма място за „бакалски сметки“.

Обаче почти всичко в медицината са точно “бакалски сметки”. А най-успешната “бакалия” в света е фармацевтичната промишленост. И каква е сега борбата: да продължат да се плащат милиони за лекарствата в “бакалията” или да се подобри здравето на хората? Еми няма да се подобри! Колкото и нови “молекули” да се появяват.

Ето една метафора: От много работа, задачи, стрес и нямане на време не мога да си поддържам къщата. И тя започва да страда. Започва и да се срутва тук там. Аз също започвам да страдам. Не ми харесва така. Какво да правя? Да чакам Държавната Служба Чистота да дойде да почисти и да негодувам, че не си вършат работата и че не са отделени достатъчно средства за почистващите препарати или да се хвана и сама да си изчистя къщата? А кого да ми прати Държавата да ми стегне покрива? Да ми оправи стените. Да подпре комина, да не ми падне на главата. А тавана?

Абсурдно е! Наистина.

Била отнета надеждата. Сещам се за любим цитат от Стивън Кинг – “Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие. Надеждата може да докара човек до лудост.” 

***

През последните месеци, заради сърдечната операция (аортно протезиране, заради вроден сърдечен дефект), която се наложи да ми направят, за пръв път използвах “запасите” си в здравната каса. За мен се изхарчиха около 25 000 лв. Осигурявам се от 30 години, което прави 360 месеца. Месечните ми вноски са били различни, но съм наляла в здравната каса не малка сума. Тези пари, които сега държавата изхарчи за мен са много малка част от тази сума. Останалите отиват къде? В “бакалията”. И там те не се разпределят така, че да помагат на болни хора, а се разпределят по “щандовете” на различните компании. И всяка година има следното действие – едни милиони, много милиони, се разпределят по фармацевтичните компании, те доставят “безплатните” си лекарства и нови молекули (каквото и да значи това) и от там добре мотивирани лекари-специалисти имат грижата те да попаднат при страдащите. Любима дума – страдащи. Така обичат да наричат и да се наричат разболелите се хора в България. И аз като част от тази схема, най-вече като ежемесечен дългогодишен донор, не съм съгласна това да е така.

Имам множествена склероза от 10 години и не съм изхарчила нито един лев от запасите на здравната каса. Инвестирах сама в себе си – знания, време, осъзнаване, дисциплина и някакви пари.

Постигнах много. С много труд, не с много пари. Но, ако бях влязла в схемите и бяха наливали пари в мен, нямаше да е така. Вече съм абсолютно сигурна. И най-вероятно и аз щях да хленча и да се оплаквам, че няма пари за новите лекарства. А те идват защо? Защото старите не помагали. А много често новите са си същите стари, но с малко по-различни имена и молекули. Защото парите трябва да се въртят, а не защото хората трябва да оздравеят. Защото за здравето си е добре да се грижим сами. Останалото е бизнес. И ако доброволно си станал част от всичко това, няма за какво да мрънкаш.

Ще ви покажа една статистика за 2016 година, в която може да видите колко средства са прехвърлени от здравната каса към “бакалията” на фармацевтичните компании за различни диагнози. За множествената склероза само са извадени почти 39 милиона лева и ако погледнете имената на лекарствата ще видите към кои “щандове на бакалията” са насочени. В тази статистика няма да видите брой пациенти с подобрения или излекувани, защото това не е важно. Важно е да върви алъш вериша в “бакалията”.

На линка по-долу, можете да разгледате въпросната статистика

Множествена-склероза-31may2017

И всичко това не е тайна. Знаят го и лекарите, и “продавач-консултантите” в “бакалията”, но няма да ви го кажат. Защо ли? А защо да го правят? Нали това им е бизнесът. Искате да фалират ли? Айде сега. Знаете ли колко хора се изхранват от него?

А знаете ли кои основните причини за смъртност при хората? На първо място – сърдечните проблеми, на второ – ракът, а на трето – лекарствата, с които ни “лекуват”. Не, не лекарските грешки, а терапиите с медикаменти. Но всъщност те са свързани. А пък един от последните доклади на Световната здравна организация казва следното: “Към 2030 година главните причини за смъртност ще бъдат СПИН, заболяванията на съдечно-съдовата система и депресията”. Депресията?!? А, ракът? Ало, “бакалията”, къде сте? Спасявайте човечеството! Нали лекувате депресиите. Вижте пак цитатът на Стивън Кинг. 

150220-drake-big-pharma-tease_obramx

Две разказчета от БОЛНИчната стая

Докато се размотавах в сърдечната клиника през изминалите няколко месеца видях много неща. Повечето от тях абсолютно ми доказват тезата. Но видях и лекари, които знаят какво правят. Които са наясно с клетвата, която са положили. Но са много малко. За съжаление. Уважавам много тази професия и наистина смятам, че е изкуство. Изкуство в науката. И изпитвам към точно тези хора голямо уважение и им се доверявам. Но се срещнах и с представители на медицината, които не искам да виждам повече, още по-малко да им имам доверие.

При последното ми влизане в болница за рутинни изследвания ми изписаха още първия ден един от най-силните медикаменти за депресия. И понеже следя всичко аз, което ми изписват, си позволих да откажа тази терапия и да попитам защо го правят. Отговорът беше – ей така, за да съм се чувствала по-добре и за да спя добре. Моля!?? Депресия!? Само ще споделя, че лекарствата за депресия имат толкова много странични ефекти, че няма как да останете здрави, пък дори и успокоени. А един от най-често срещаните странични ефекти е самоубийството, като повечето хора с депресия, посягат на живота си точно с хапчетата, които са им изписали, за да ги лекуват. Май Световната здравна организация ще познае. Доверие, ли? За какво? За това, че ако не питаш, не се интересуваш и не четеш просто те вкарват в схемата.

И още нещо ще ви разкажа. В тази болничната стая се запознах с една баба. Предстоеше й операция на сърцето и основното, за което се притесняваше беше, че няма кой да се грижи за сина й, който е с шизофрения и олигофрения. Получил е това увреждане, когато се е родил преди 55 години. А се е родил така, защото са го извадили с един месец по-късно от термина. И ходила бабата четири пъти при акушер доктора и му казвала: “Време е, закъснява това бебе!” А той и казвал: “Много знаеш ти кога ти е графика?” И когато все пак докторът решил да извади бебето с цезарово сечение, се оказало, че жената е с плацента превия и бебето е преносено и вече в не добро състояние. А 40 дни по-късно симптомите, показващи неговото увреждане започнали. Та, питам аз бабата: “А той здрав ли е? Има някакви други проблеми със здравето?” “О не“, казва тя. „Здрав е като бик! Никога не е боледувал от нищо и никога не съм го водила на лекар!” Тази история ме разтресе. Първо заради сблъсъка с невежеството, което е определило един друг, нелек живот на едно цяло семейство и след това с поредното доказателство, че всичките ни проблеми и болести са ни в главите. Този човек цял живот живее в един негов си свят. Не иска много. Иска да яде, когато е гладен, да е завит и облечен, когато му е студено, да свърши някаква полезна работа, да го прегърне някой, да го обича. Толкоз. И е здрав. А всъщност никой не знае какво точно е в главата му. Обаче ние, умните, дето знаем всичко и сме много образовани, и чукаме на дърво като видим такъв човек, сме с тела разкъсващи се от вируси, ракови клетки, изхабени сърца, тлъсти черни дробове, черни бели дробове и всичко, за което се сетите…

Изведнъж видях причината, за това, да идват такива хора на този свят и да живеят с нас, до нас. Да ни покажат разни важни неща, но няма кой да ги види и разбере. А ние, болните нормални, ще продължаваме да живеем в истерия – има ли лекарства, няма ли, защо нямаме по-голяма къща, защо съседа пак е с нова кола, ще успея ли да си погася заема, ще си платя ли парното, имам ли нов телефон, ще има ли война, кой ще спечили изборите… Хиляди неща са и все важни. Да, знам, че са част от живота ни, но ако се опитаме да живеем по-простичко и по-олекотено, със сигурност ще ни е по-лесно. Като се поосвободим от абсолютно ненужните си притежания, които всъщност ни притежават и само ни заробват. Като си дадем сметка кое ни е важно, без какво можем, кое е това, което ни прави щастливи. Да намерим смисъл, за да се събуждаме всеки ден с усмивка. Да станем по-малко алчни. Е, тогава ще сме и по-здрави. Със сигурност. И тези избори не ги прави Държавата. Правим ги ние. И ако ние се променим, ще се промени и пустата му Държава, дето я обвиняваме за всичко.

От къде почнах, къде стигнах. Както и да е. Емоционално стана някак.

Добре, приключвам. ОК, нека има “безплатни” грижи и лекарства, но нека и да се разгледа сюжета с болните хора и от друг ъгъл. Помислете си все пак – откакто разбрахте, че имате някакъв здравословен проблем, какво променихте в себе си и в средата, в която живеете? Опитахте ли се да разберете кое е това нещо, което ви е разболяло? Поехте ли отговорност за себе си? Ако отговорът и на трите въпроса е НЕ, тогава проблемът не е в здравната каса и държавата. Проблемът е във всеки един от вас.

И още нещо много важно – безплатен обяд НЯМА!

А, да и още нещо, още по-важно: Когато “БОЛНИци” бъдат преименувани на “ЛЕЧЕБници” само тогава ще се определи смисъла на тяхното съществуване и тяхното истинско значение. Разбира се, ако се търси ЛЕКуване на хората. Ако се търсят все повече и повече БОЛНИ хора, нека си останат така. Хайде, Държавата! Вие сте на ход. За това не се искат никакви пари. Само желание, разбиране и добра организация.

БОЛЕСТ и ПЪТ – двете думи, които определиха живота ми

 

КНИГАТА

Дълго време знаех за тази книга, но не я четях. Имах толкова много книги за четене, толкова много неща за осмисляне и вършене, че някак тя остана на рафта. Подари ми я една много близка приятелка преди около 8 години и давайки ми я ми каза: “Това е твоят път.” Май това ми беше достатъчно. Да, нейните думи и заглавието някак ми казаха всичко, което исках да чуя тогава. Двете думи – болест и път, бяха толкова предизвикателни за мен в онзи момент, че просто взех решение да тръгна сама по пътя и да търся.

Отворих книгата след доста време – след много натрупан опит и знания. Поех жадно тази теория и абсолютно застанах зад нея. Всъщност за мен тя беше вече практика – с цялата си абстрактност и простота. А до част от нещата бях достигнала сама и за мен беше изключително удовлетворяващо и важно това, че има такава книга и че, нещата са обяснени по толкова добър и разбираем начин.

Едно от най-важните неща, които водят мен и които споделям с другите и се опитвам да им го внушавам, е че не някой друг, а ние сме отговорни за себе си, за здравето си и за изборите, които правим. Това прочетох и в книгата: “Отговорност за всичко, с което се сблъскваме в живота, винаги носим самите ние”

bolestta-kato-pat3552089

 “Проблемът на академичната медицина се състои именно в неспособността й да предприеме тази стъпка – тя е прекалено заслепена от симптомите. Затова и поставя знак на равенство между симпто­ма и болестта, т. е. не може да раздели формата от съдържанието. Така например, с много средства и технически умения се лекуват органите, но никога човекът, който е болен. Преследва се целта някой ден да бъде предотвратено проявяването на всички симптоми, без да се анализират възможностите и смисълът на тази концепция. Учудващо е колко малко е в състояние действителността да отрезви това еуфорично гонене на целта. В края на краищата, след възникването на т. нар. модерна, научна медицина, броят на болните не е намалял и с една частица от процента.” / “Болестта като път” д-р Рюдигер Далке,Торвалд Детлефсен, ИК “Кибеа”

Човешката болест не е просто един или няколко симптома. Тя е сложно уравнение, което е уникално за всеки и няма универсално решение. Подтискането или “лекуването” на симптома не е нищо друго освен скриване на причината и замитане на проблема. И няма по-абсурдно нещо от това да се опитваме да се лекуваме, като пренебрегваме знаците, които тялото ни дава и да искаме да ги изключваме. 

 

НОВИНАТА

Щастлива съм да ви споделя, че много скоро, на 25 ноември/събота, ще мога да чуя и видя този човек на живо в София. Семинарът, на който ще се случи това е наречен “Болестта като символ” – семинар за духовно и физическо здраве. Той пристига в България със специалната покана от една негова “пациентка” /Лучана Узунова в интервю за kibea.net/, която прочита книгата, намира решение на проблема си и решава да покани д-р Далке. 

И ето какво казва той специално за българските участници:

“Радвам се, че имам възможност да се срещна с будните и осъзнати хора в България и да им помогна по пътя към един по-добър живот. В Германия книгата “Болестта като път” е издадена за първи път през 1983 година. От тогава до сега тя е достигнала до милиони хора, като им е помогнала и продължава да им помага да променят живота си. „Немската лекарска камара” най-накрая прие начина, по който обучавам младите лекари, като се убеди в нейния ефект. В такъв случай можем да кажем, че книгата променя и медицината.  Ще се видим в София на 25 ноември!” 

МНОГО СПЕЦИАЛЕН ПОДАРЪК

А най-важното, което искам да ви споделя е, че Лучана Узунова, организаторът на семинара, се свърза с мен, след като е видяла моето име сред регистрираните и ми предложи един

Много Специален подарък: 1 безплатен билет за семинара + специално намаление на още 20 билета за хора, които са свързани с фондация МС – Мога Сам! Цената на тези билети е 99лв

Нормалната цена за един билет е 230лв. Бройките на билетите и времето са ограничени, така че ако някой проявява интерес, моля да пише веднага на ms@mogasam.org

КАКВО ЩЕ НАУЧИМ НА СЕМИНАРА

Насочен е към всички осъзнати хора, за които грижата за собственото здраве и това на тяхното семейство е от първостепенно значение. Те ще получат важни насоки за разкриване на истинските причини на болестта, ще  заимстват практическите съвети на д-р Далке, който ще покаже как на практика да използваме наученото. На семинара ще присъстват и холистични лекари от цялата страна. Те ще имат възможност да преоткрият връзката между физическото страдание и съответния психологически проблем и да насочват своите пациенти към правилно разбиране на болестта и нейното истинско лечение.

Имаме ли основание да лекуваме само една част от цялото, което представлява човекът? Каква е принципната същност на болестта? Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата? Малка част от въпросите, които ще дискутираме заедно с д-р Далке.

Семинарът е разделен на две части:

Първата ще ни научи на основите на тълкуване на клиничните картини:  как да откриваме първопричината за болестта и най-важното, как да премахнем тази причина. 

Във втора част, на база наученото от първа, д-р Далке ще ни преведе  през определяне причините за появата на туморни заболявания и заболявания на сърцето и отново заедно ще открием пътищата за премахването им.

И в двете части ще бъдат включени примери и въпроси от публиката, така че д-р Далке ще проведе семинара като работна среща между приятели.

5a3230b7df1da0581cecc165302b9a010835e97d

Повече за д-р Рюдигер Далке

Д-р Рюдигер Далке практикува като лекар и психотерапевт повече от 30 години.  Той е един от най-четените световни автори с международно признание, а книгите му преведени на 28 езика  вдъхновяват и помагат на милиони души по целия свят. Несъмнено българските читатели познават много добре  “Болестта като път”, която преобръща представите ни за традиционната медицина и дава изумителен отговор на въпроса защо се разболяваме, търсейки причините за болестта най-напред в личността, възгледите и емоциите на самия човек. 
В Германия д-р Далке води обучителни семинари за лекари и подготвя немските медици да откриват причините за постоянно повтарящите се симптоми на болестта и да усвоят правилния терапевтичен подход.
Роден е на 24 юли 1951 г. във Фрайзинг, Бавария Следва медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен. През 1978 година получава докторска степен с дисертация на тема „Психосоматика на бронхиалната астма при деца.” В средата на 70-те години на 20 век се занимава с натуропатия и психотерапия – минава обучение за реинкарниращ терапевт. Заедно с жена си Маргит през 1990 година основава свой терапевтичен център в Долна Бавария.  Като фундамент на работата на терапевтичния център се сочат херметизмът и самият Хермес Трисмегист, а в книгите на Далке основни понятия са „законите на съдбата“, „принципа на сянката“ и „принципите на живота“. Основател е на Академия „Далке“ за психолози, повишаващи квалификацията си.  Бивш редактор на списание „Езотера“, днес Далке организира семинари и учебни курсове по архетипична медицина, респираторна терапия, психотерапия, пост и медитация.

видео обръщение на д-р Далке

А ето няколко любопитни отговора на д-р Далке в интервю за списание 8:

– В „Болестта като път“ пишете, че всяка болест е урок. Кой е всъщност най-големият урок, на който учи една болест?
– Учи ни, че имаме отговорността за болестта и това означава, че има способността да реагираме, вместо да бъдем безучастни.

– А болестта при децата как да я тълкуваме? Урок за родителите ли е?

– Не само за родителите. Урок е и за детето. Казвам това от личен опит – дъщеря ми има синдром на Даун.

– Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата?
– Разбира се, че не трябва да пренебрегваме душата. Защото именно тя е причината за много заболявания, които впоследствие се проявяват в тялото ни.

– Как се отразяват на човека емоциите страх и гняв?
– Случва се по много начини. Аз написах цяла книга само за емоцията страх. Когато се опитваме да избягаме от страха, положението се влошава. Докато, ако се изправим срещу него, той ще отслабне и в един момент дори ще изчезне. Що се отнася до гнева, той е част от принципа на агресията и нашият шанс да се справим с него е да го превърнем от разрушителна сила в конструктивна енергия. Това се случва с обмисляне на дадения проблем и вземане на решения, за да го преодолеем.  

цялото интервю

СЕМИНАР / ПРОГРАМА

Регистрация: 8:15-8:45 часа

Начало: 9:00 часа (нека да сме точни, лекторът все пак е немец)

Обедна почивка 12:00-13:00  

Край: 16:00 часа

Осигурен е превод от английски на български език.

 

още информация