Писмо #12 / Промяната на погледа, променя целия ти живот

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you
Здравей Биляна!
Аз съм Симеон.
Видяхме се на второто пускане на филма на Мат Ембри.

От доста време искам да ти разкажа, моята история и моето виждане за МС и за нещата от живота…
Преди три години и половина започна всичко.
Сега го наричам по-хубавият мой живот!
Имах много динамичен и несигурен начин на живот.
Музикант съм и работех сутрин в един оркестър а вечер
свирех в заведения. Прибирах се към 4-5 сутринта, но сутринта
бях в оркестъра.
Нервно ми беше навсякъде. Вечер ме ядосваха пияници,
денем всичко останало. Недоспал, нередовен с храненето и
всичко останало.
Почнах да усещам много силна умора, решх, че е от недоспиване
и претоварване. С времето умората бе придружена с изтръпвания
в лявата ръка и левия крак. Появи се замъглено виждане в лявото око,
говора ми стана бавен… почнах дори да не мога да свиря, и всичко
дължах на умората…
Нещата се задълбочиха и почнах да ходя по доктори и болници.
Казваха ми, че трябва да лежа за да ме изследват по-обстойно.
Аз не исках и си заминавах.
Нещата се затегнаха и изтръпванията отидоха навсякъде. По лицето,
по гърба и корема.Цялата ми лява страна не беше много чувствителна на допир и
доста неадекватна.
 Една вечер свирихме в един ресторант обаче аз не можах да изсвиря това което знам
перфектно и доста се стреснах.
Отидох и сам реших да си направя ядреномагнитен резонанс, без да се налага да лежа по болници.
Там също написаха „Диагноза-Мс“…
Изобщо не знаех какво е това. Мислех, че само бабичките имат склероза…
Не го приех на сериозно.
Постъпих в болница и започна вливане на урбазон.
Лежейки в болницата, без да знам какво става, почнах да чета.
Отворих първата статия която ми излезе в интернет и в нея пишеше,
че за тази диагноза не е открито лекарство и е нелечима.
Реших, че не може сега да приключи всичко…няма начин!
Обещах си, че ще променя всичко и ще заживея нов по-добър живот!
Почнах да махам нещата които знам, че не са ми полезни като…алкохол,
неспане, безцелни социални мрежи, мазни храни, купени храни…
Заместих всичко това с неща които винаги съм искал да правя но не съм успявал…
Хубав сън, йога, народни танци, плуване, балансирано и добро за мен хранене, станах
по-добър със себе си…
 Няколко месеца след диагностицирането минах през комисия и ми беше назначено
лечение с копаксон. Тогава се запознах с хора със същата диагноза и лекувани с
какви ли не препарати. Разбира се, че терапията за всеки е различна, но на мен ми предписаха
лечение с копаксон.
Първата година ми беше много криво и то не от лекарството а от това, че не го приемам…
Дойде момент в който другите неща, йога, спорт, хранене, медитиране…също вървяхае.
Не мога да кажа, че за една година съм разбрал и проумял, но се чувствах добре.
С времето избрах за себе си да не се отказвам от нищо от което се чувствам здрав.
Не се отказах от традиционното, не се отказах и от всичко останало.
Приех лекарството, приех диагнозата и приех, че имам важно и отговорно обещание към себе си!
 Минаха три години и половина и съм с МС… и се чувствам отлично.
Не се отказах от професията (призванието) си.
Изместих фокуса си. Реших, че не може да е само зле и само да е кофти…
След бурята изгрява слънце…!
Почнах да търся стимул във всичко.
Една година бях в болничен и почнах с моята лична терапия.
Отидох си на село и си купих пчели, почнах да гледам градина…
Разхождах кучето сутрин и вечер. Водех го на места които съм посещавал последно като дете.
Правех йога сутрин и вечер в гората. Ходех за вода на всякакви извори.
Измислях си какви ли не занимания…Да нямам празен ден. Зареждах се от всичко.
Мина година и аз се чувствах много щастлив, здрав. И реших да продължа да свиря.
Намерих си подходящ стимул като записах магистратура.
Преместих всичко от село, пчели, кучета, котки…изместения фокус!
Върнах се на работа. Почнах да преоткривам заобикалящия ме свят.
 Създадох си режимът който ми харесва и който искам.
Храня се всеки ден в определени часове. Правя веднъж месечно воден ден.
Ям от всички плодове и зеленчуци. Ям месо, риба веднъж седмично. Веднъж седмично ям само плодове и зеленчуци.
Пия по 2л вода всеки ден. Свиря на кларинет и саксофон. Преподавам уроци. Продължавам да си гледам пчелите.
Пиша музика. Ремонтирам музикални инструменти. Ходя на работа.Правя йога всяка сутрин. Плувам три пъти седмично.
Ходя на народни танци два дни в седмицата. Зимата карам ски. Готвя си всеки ден. Три пъти в седмицата приемам копаксон.
Развивам се във всички насоки.
Превърнах ежедневието си в забавление. Всичко което правя ме зарежда и ми е интересно.
Така съм сменил фокуса, че считам диагнозата си за най-хубавото нещо което ми се е случвало!
Чрез нея промених всичко и сега се чувствам здрав, вдъхновен и Верен на себе си!
Моят извод до момента е, че промяната на погледа, променя целия ти живот!
Мисля, че всеки е способен да погледне в себе си и да не се страхува да направи това което иска. Мисля, че ключа е там.
Ключа за всичко… И хубавото е в нас и лошото е в нас. Ние решаваме на кое да дадем воля и сила!
Благодаря!
Симеон Маринов
за връзка simeon_nma@abv.bg
Реклами

Писмо #5

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Здравей, Биляна,

най-накрая се наканих …

Ще започна с нещо важно за мен, защото ако го оставя за накрая някой може и да няма търпение да прочете писмото ми. Не знам колко ще е дълго, просто ще се оставя на момента . Филмът и цялото преживяване около него в Пловдив беше феноменално, видях  Мат и теб на живо, следя и двама ви от самото начало.

Бих искала да знам дали някой, който ще прочете това писмо познава момчето, което зададе въпрос във връзка със стволова терапия от собствени клетки на прожекцията на Living Proof в Пловдив. Той бил правил такава в Германия.

Моля те, Човече, ако мернеш това да се свържеш с мен както и всеки, на който мога да помогна – shusha_ted@abv.bg!

През 2004 г. родих дъщеря си и четири месеца по-късно имах диагнозата. Първите ми два въпроса към лекаря (няма да споменавам имена, ще бъда мила) бяха първо наследствено ли е и второ какво да направя, за да се оправя?! Отговори ми, че НЯМА оправяне!!! И тогава се отрекох, отхвърлих, неглижирах я, реших да я забравя умишлено и отговорно! Не го правете е моят съвет, разумното е не да се крием, а да приемем нещата и да се опитаме да ги променим! Хубаво е и близките ви да ви помогнат, за да се видите отстрани, да сортирате и решите заедно как да постъпите. Ще ви предлагат какво ли не и кой ли не, естествено с добро чувство и грижа.

Четях любимото си списание и видях твоята статия за твоя най-запомнящ се концерт. Между другото аз се запознах с МС на първата годишнина от сватбата си. Шегувам се със съпруга си, че и по-лоши неща са ми се случвали на тази дата от това да се омъжа за него. Кое мислите,че празнувам? Омръзна ми да търся знаци, това е силно преувеличено, заради такива маркери похарчих цяло състояние на баща ми, къде ли не бях, какво ли не опитах!!! Трябваше да се кротна, да спазвам диетата, която имах от самото начало – книгата на д-р Суонк дойде при мен седмица след диагнозата (благодаря Цвети) и да не спирам да тичам – тогава по 3 км всеки ден.

Но нетърпеливата ми душица – явно най-трудният за решаване проблем – търсеше нещо бързо,скоростно. Всякакви диети гладолечение, суровоядство, високомазнинно…

Пробвах и две лекарства, стволова терапия в Киев донорска, скъпа рехабилитация в Словакия, всички баби и дядовци, псеволечители. Дупчеха ме с игли, извивали са ме до степен, в която кървях буквално. Пила съм камилска урина, ммс препарати, мазана съм с мравешка киселина, пушех всякакви субстанции .

Не опитах Индия, благодарение на Веси и Марти, те бяха там без резултат за жалост, но други се пооправят. Просто не исках да ходя, не е моята дестинация.

Биляна, благодаря ти! Силна си, успяваш да стоиш изправена докато покрай теб минават толкова различни по настроение и замисъл ветрове!

Мат, благодаря ти! За надеждата, с която поживях след филма, за вдъхновението!

Който не е разбрал: Аз съм Теодора, с МС от 14 год., от 5 год.с проходилка, работя от дома си като HR, не спирам да се усмихвам и ще продължа да търся начин.

Моята прекрасна Сияна вчера поплака и ме пита защо аз не плача. Нямам време й казах.

„А аз защо плача, мамо?“

„Това е нормално, миличка, избърсваш се и продължаваш!“

По-здрави: Теодора

P.S.Бих посъветвала всеки да си направи ДНК изследване и такова за толеранс към храните. Всички сме различни.