Големите фармацевтични компании харчат много повече за реклама и маркетинг, отколкото за проучвания

Търсейки данни и доказателства, тези дни попаднах на тази информация, изнесена от The Washington Post / February 11, 2015 / By Ana Swanson 

И тази информация отново ни информира и провокира да задаваме въпроси.

„Пазарът за лекарства е огромен. Американците са похарчили 329.2 милиарда долара за лекарства през 2013. Това прави по 1000 долара на човек в Щатите, посочи Джон Оливър в своето предаване в неделя вечер. 

Оливър също споменава, че 9 от 10 фармацевтични компании харчат много повече за маркетинг, отколкото за проучвания. Леон Маркович от Dadaviz е намерил данните от изследователската фирма за сдравеопазване GlobalData и ги е илюстрирал в графиката по-долу. Процентите, похарчени за продажби и маркетинг са показани в оранжево, а тези за изследователска дейност и разработване в синьо.

Screen Shot 2018-05-25 at 9.02.27

Фирмата с най-голям разход, Johnson&Johnson, е отделила 17.5 милиарда за продажба и маркетинг през 2013, сравнено с 8.2 милиарда за проучвания и разработка. В първите 10, единствено Roche са похарчили по-голям бюджет за изследователска дейност, отколкото за маркетинг и продажби.

По-голямата част от парите за маркетинг са насочени към лекарите, които предписват лекарствата, отколкото към пацентите. Както Оливър посочва – фармацевтичните компании изразходват повече от 3 милиарда годишно за реклама на потребителите(пациенти), но около 23 милиарда долара са насочени директно към здравните специалисти.

Оливър затвори сегмента със смешна фалшива реклама, която призовава пациентите да попитат техните доктори до колко фармацевтичните реклами оказват вляние върху тях.“

“Попитайте своя доктор днес дали взима пари от фармацевтични компании. След това го попитайте за какво са тези пари. Попитайте своя доктор дали е взимал пари от компаниите, които произвеждат лекарствата, които току що ви е предписал. След това се запитайте дали сте удовлетворени от неговия отговор.”

the-washington-post-logo-png-transparent

линк към публикацията

 

 

Advertisements

Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие

Expensive healthcare

Не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. Държавата може да ни осигури други неща. Такива, които да направят живота ни по-лесен, по-спокоен, даже по-красив. Това, разбира се, ще доведе и до по-добро здраве. Но много отнесено звучи да е така. Ние искаме всичко. Сега и веднага и то, ако може Държавата да ни го осигури. Защото ние сме част от нея и тя ни е длъжна. Обаче ние не сме част. Ние сме Държавата. Така, че ние сами си правим всичко. И доброто, и лошото.

Ще го повторя: не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. И сме на този хал, защото точно това чакаме – някой друг да се заеме да поправи нещо, което сами сме си причинили.

Здраве/Опазването е лична мисия.

Защо хората изобщо очакват държавата да им дава здраве? Защо не си го дадат сами? Защо не погледнат ситуацията от друг ъгъл и не започнат да се променят? Не искам да влизам в противоречия и спорове с никой, най-малко с Нана Гладуиш (в интервю за Нова Телевизия, което всъщност ме провокира за този текст), но смятам, че това е абсурдно – да чакам аз здравната каса да ме излекува!

Да, Нана, в медицината няма място за „бакалски сметки“.

Обаче почти всичко в медицината са точно “бакалски сметки”. А най-успешната “бакалия” в света е фармацевтичната промишленост. И каква е сега борбата: да продължат да се плащат милиони за лекарствата в “бакалията” или да се подобри здравето на хората? Еми няма да се подобри! Колкото и нови “молекули” да се появяват.

Ето една метафора: От много работа, задачи, стрес и нямане на време не мога да си поддържам къщата. И тя започва да страда. Започва и да се срутва тук там. Аз също започвам да страдам. Не ми харесва така. Какво да правя? Да чакам Държавната Служба Чистота да дойде да почисти и да негодувам, че не си вършат работата и че не са отделени достатъчно средства за почистващите препарати или да се хвана и сама да си изчистя къщата? А кого да ми прати Държавата да ми стегне покрива? Да ми оправи стените. Да подпре комина, да не ми падне на главата. А тавана?

Абсурдно е! Наистина.

Била отнета надеждата. Сещам се за любим цитат от Стивън Кинг – “Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие. Надеждата може да докара човек до лудост.” 

***

През последните месеци, заради сърдечната операция (аортно протезиране, заради вроден сърдечен дефект), която се наложи да ми направят, за пръв път използвах “запасите” си в здравната каса. За мен се изхарчиха около 25 000 лв. Осигурявам се от 30 години, което прави 360 месеца. Месечните ми вноски са били различни, но съм наляла в здравната каса не малка сума. Тези пари, които сега държавата изхарчи за мен са много малка част от тази сума. Останалите отиват къде? В “бакалията”. И там те не се разпределят така, че да помагат на болни хора, а се разпределят по “щандовете” на различните компании. И всяка година има следното действие – едни милиони, много милиони, се разпределят по фармацевтичните компании, те доставят “безплатните” си лекарства и нови молекули (каквото и да значи това) и от там добре мотивирани лекари-специалисти имат грижата те да попаднат при страдащите. Любима дума – страдащи. Така обичат да наричат и да се наричат разболелите се хора в България. И аз като част от тази схема, най-вече като ежемесечен дългогодишен донор, не съм съгласна това да е така.

Имам множествена склероза от 10 години и не съм изхарчила нито един лев от запасите на здравната каса. Инвестирах сама в себе си – знания, време, осъзнаване, дисциплина и някакви пари.

Постигнах много. С много труд, не с много пари. Но, ако бях влязла в схемите и бяха наливали пари в мен, нямаше да е така. Вече съм абсолютно сигурна. И най-вероятно и аз щях да хленча и да се оплаквам, че няма пари за новите лекарства. А те идват защо? Защото старите не помагали. А много често новите са си същите стари, но с малко по-различни имена и молекули. Защото парите трябва да се въртят, а не защото хората трябва да оздравеят. Защото за здравето си е добре да се грижим сами. Останалото е бизнес. И ако доброволно си станал част от всичко това, няма за какво да мрънкаш.

Ще ви покажа една статистика за 2016 година, в която може да видите колко средства са прехвърлени от здравната каса към “бакалията” на фармацевтичните компании за различни диагнози. За множествената склероза само са извадени почти 39 милиона лева и ако погледнете имената на лекарствата ще видите към кои “щандове на бакалията” са насочени. В тази статистика няма да видите брой пациенти с подобрения или излекувани, защото това не е важно. Важно е да върви алъш вериша в “бакалията”.

На линка по-долу, можете да разгледате въпросната статистика

Множествена-склероза-31may2017

И всичко това не е тайна. Знаят го и лекарите, и “продавач-консултантите” в “бакалията”, но няма да ви го кажат. Защо ли? А защо да го правят? Нали това им е бизнесът. Искате да фалират ли? Айде сега. Знаете ли колко хора се изхранват от него?

А знаете ли кои основните причини за смъртност при хората? На първо място – сърдечните проблеми, на второ – ракът, а на трето – лекарствата, с които ни “лекуват”. Не, не лекарските грешки, а терапиите с медикаменти. Но всъщност те са свързани. А пък един от последните доклади на Световната здравна организация казва следното: “Към 2030 година главните причини за смъртност ще бъдат СПИН, заболяванията на съдечно-съдовата система и депресията”. Депресията?!? А, ракът? Ало, “бакалията”, къде сте? Спасявайте човечеството! Нали лекувате депресиите. Вижте пак цитатът на Стивън Кинг. 

150220-drake-big-pharma-tease_obramx

Две разказчета от БОЛНИчната стая

Докато се размотавах в сърдечната клиника през изминалите няколко месеца видях много неща. Повечето от тях абсолютно ми доказват тезата. Но видях и лекари, които знаят какво правят. Които са наясно с клетвата, която са положили. Но са много малко. За съжаление. Уважавам много тази професия и наистина смятам, че е изкуство. Изкуство в науката. И изпитвам към точно тези хора голямо уважение и им се доверявам. Но се срещнах и с представители на медицината, които не искам да виждам повече, още по-малко да им имам доверие.

При последното ми влизане в болница за рутинни изследвания ми изписаха още първия ден един от най-силните медикаменти за депресия. И понеже следя всичко аз, което ми изписват, си позволих да откажа тази терапия и да попитам защо го правят. Отговорът беше – ей така, за да съм се чувствала по-добре и за да спя добре. Моля!?? Депресия!? Само ще споделя, че лекарствата за депресия имат толкова много странични ефекти, че няма как да останете здрави, пък дори и успокоени. А един от най-често срещаните странични ефекти е самоубийството, като повечето хора с депресия, посягат на живота си точно с хапчетата, които са им изписали, за да ги лекуват. Май Световната здравна организация ще познае. Доверие, ли? За какво? За това, че ако не питаш, не се интересуваш и не четеш просто те вкарват в схемата.

И още нещо ще ви разкажа. В тази болничната стая се запознах с една баба. Предстоеше й операция на сърцето и основното, за което се притесняваше беше, че няма кой да се грижи за сина й, който е с шизофрения и олигофрения. Получил е това увреждане, когато се е родил преди 55 години. А се е родил така, защото са го извадили с един месец по-късно от термина. И ходила бабата четири пъти при акушер доктора и му казвала: “Време е, закъснява това бебе!” А той и казвал: “Много знаеш ти кога ти е графика?” И когато все пак докторът решил да извади бебето с цезарово сечение, се оказало, че жената е с плацента превия и бебето е преносено и вече в не добро състояние. А 40 дни по-късно симптомите, показващи неговото увреждане започнали. Та, питам аз бабата: “А той здрав ли е? Има някакви други проблеми със здравето?” “О не“, казва тя. „Здрав е като бик! Никога не е боледувал от нищо и никога не съм го водила на лекар!” Тази история ме разтресе. Първо заради сблъсъка с невежеството, което е определило един друг, нелек живот на едно цяло семейство и след това с поредното доказателство, че всичките ни проблеми и болести са ни в главите. Този човек цял живот живее в един негов си свят. Не иска много. Иска да яде, когато е гладен, да е завит и облечен, когато му е студено, да свърши някаква полезна работа, да го прегърне някой, да го обича. Толкоз. И е здрав. А всъщност никой не знае какво точно е в главата му. Обаче ние, умните, дето знаем всичко и сме много образовани, и чукаме на дърво като видим такъв човек, сме с тела разкъсващи се от вируси, ракови клетки, изхабени сърца, тлъсти черни дробове, черни бели дробове и всичко, за което се сетите…

Изведнъж видях причината, за това, да идват такива хора на този свят и да живеят с нас, до нас. Да ни покажат разни важни неща, но няма кой да ги види и разбере. А ние, болните нормални, ще продължаваме да живеем в истерия – има ли лекарства, няма ли, защо нямаме по-голяма къща, защо съседа пак е с нова кола, ще успея ли да си погася заема, ще си платя ли парното, имам ли нов телефон, ще има ли война, кой ще спечили изборите… Хиляди неща са и все важни. Да, знам, че са част от живота ни, но ако се опитаме да живеем по-простичко и по-олекотено, със сигурност ще ни е по-лесно. Като се поосвободим от абсолютно ненужните си притежания, които всъщност ни притежават и само ни заробват. Като си дадем сметка кое ни е важно, без какво можем, кое е това, което ни прави щастливи. Да намерим смисъл, за да се събуждаме всеки ден с усмивка. Да станем по-малко алчни. Е, тогава ще сме и по-здрави. Със сигурност. И тези избори не ги прави Държавата. Правим ги ние. И ако ние се променим, ще се промени и пустата му Държава, дето я обвиняваме за всичко.

От къде почнах, къде стигнах. Както и да е. Емоционално стана някак.

Добре, приключвам. ОК, нека има “безплатни” грижи и лекарства, но нека и да се разгледа сюжета с болните хора и от друг ъгъл. Помислете си все пак – откакто разбрахте, че имате някакъв здравословен проблем, какво променихте в себе си и в средата, в която живеете? Опитахте ли се да разберете кое е това нещо, което ви е разболяло? Поехте ли отговорност за себе си? Ако отговорът и на трите въпроса е НЕ, тогава проблемът не е в здравната каса и държавата. Проблемът е във всеки един от вас.

И още нещо много важно – безплатен обяд НЯМА!

А, да и още нещо, още по-важно: Когато “БОЛНИци” бъдат преименувани на “ЛЕЧЕБници” само тогава ще се определи смисъла на тяхното съществуване и тяхното истинско значение. Разбира се, ако се търси ЛЕКуване на хората. Ако се търсят все повече и повече БОЛНИ хора, нека си останат така. Хайде, Държавата! Вие сте на ход. За това не се искат никакви пари. Само желание, разбиране и добра организация.