Писмо #13 / Две години – по-здрава и по-щастлива

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Здравейте! Това писмо получих преди две години, малко преди коледните празници. Публикувам го заради историята, която е разказана в него, както и за това, че е споделен 2-годишен опит, свързан с хранене с МСМ / Много Специално Меню, което е един от най-важните проекти на фондация МС – Мога Сам, осъществяван съвместно с Фит Мийл.

FITMEAL_MSM_BANNER

Здравей Биляна,

В навечерието на тези светли празници, които предстоят, искам да ти благодаря! За всичко, което направихте за мен, заедно с Фитмийл, през последните две години, за подкрепата, за разбирането, за съветите. Две години, в които съм по-здрава, по-щастлива, години, в които улеснихте много ежедневието на една майка и така тя имаше повече време за детето си. Много пъти си мислех да спра с това различно хранене, признавам си, трудно е да промениш коренно ежедневието си. Но вярата, че това е за мое добро, ме крепеше. Това лято правих отново ЯМР и доктора ме увери, че всичко е наред, даже беше учуден да ме види колко добре изглеждам и се чувствам и да сравни резултатите от 2015 г.

Тогава, преди 2.5 години, всичко започна изведнъж. Започнах да не виждам и с двете очи, виждах частично. По принцип имам хипотиреоидизъм, нося очила. Помислих, че ще ми мине, че е от преумора, тъй като съм в майчинство. Но минаха две седмици и не отминаваше. Потърсих очен лекар, правихме всякакви изследвания и тя каза, че трябва по-задълбочен преглед, не е от диоптъра. Отидох пак следващата седмица вече в клиниката с по-модерни уреди за изследване и тя се притесни много след прегледа, каза, че веднага още утре трябва да отида на ЯМР. Аз се зачудих, леко с присмех, но организирах нещата да отида. Вече беше станало месец от невиждането ми и започнах да се притеснявам. За мен тази диагноза беше твърде далечна и непозната и знаех само лоши неща за нея, много ревах като разбрах, не вярвах, че е възможно. Оказа се после, че имам и алергия към контрастното вещество, така че сега всеки път трябва да ми бият инжекция и да пия хапчета преди да правя ЯМР. Намерих си невролог, ходих по изследвания и на вливания на лекарства, отделно пиех други. Тя също потвърди диагнозата. След около месец зрението ми се оправи и пих хапчета още 2 месеца. След 6 месеца бях на контролен ЯМР, който показа, че лезиите вече са се успокоили и не са активни. Но психически не се чувствах добре, все още бях уплашена.

Преди това бях чула колко е важно храненето за хората с такава диагноза и имах желание да направя нещо по въпроса. Чух за Много Специално Меню и исках да се включа. Писах ти и се видяхме, предложи ми помощ, с което ми вдъхна много надежда и оптимизъм. И така започнахме пътя си заедно. Ралица (управител на Фит Мийл) също ми помагаше много през тези години.

Искам да ви пожелая здраве, това е най-важното. Да ви пожелая повече успехи през новата година, усмивки и сбъдване на мечтите!

Сърдечен поздрав,

Мариета Паунова

 

И аз ти благодаря, Мариета! Бъди здрава и щастлива!

Биляна Савова / МС – Мога Сам

Реклами

Писмо #12 / Промяната на погледа, променя целия ти живот

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you
Здравей Биляна!
Аз съм Симеон.
Видяхме се на второто пускане на филма на Мат Ембри.

От доста време искам да ти разкажа, моята история и моето виждане за МС и за нещата от живота…
Преди три години и половина започна всичко.
Сега го наричам по-хубавият мой живот!
Имах много динамичен и несигурен начин на живот.
Музикант съм и работех сутрин в един оркестър а вечер
свирех в заведения. Прибирах се към 4-5 сутринта, но сутринта
бях в оркестъра.
Нервно ми беше навсякъде. Вечер ме ядосваха пияници,
денем всичко останало. Недоспал, нередовен с храненето и
всичко останало.
Почнах да усещам много силна умора, решх, че е от недоспиване
и претоварване. С времето умората бе придружена с изтръпвания
в лявата ръка и левия крак. Появи се замъглено виждане в лявото око,
говора ми стана бавен… почнах дори да не мога да свиря, и всичко
дължах на умората…
Нещата се задълбочиха и почнах да ходя по доктори и болници.
Казваха ми, че трябва да лежа за да ме изследват по-обстойно.
Аз не исках и си заминавах.
Нещата се затегнаха и изтръпванията отидоха навсякъде. По лицето,
по гърба и корема.Цялата ми лява страна не беше много чувствителна на допир и
доста неадекватна.
 Една вечер свирихме в един ресторант обаче аз не можах да изсвиря това което знам
перфектно и доста се стреснах.
Отидох и сам реших да си направя ядреномагнитен резонанс, без да се налага да лежа по болници.
Там също написаха „Диагноза-Мс“…
Изобщо не знаех какво е това. Мислех, че само бабичките имат склероза…
Не го приех на сериозно.
Постъпих в болница и започна вливане на урбазон.
Лежейки в болницата, без да знам какво става, почнах да чета.
Отворих първата статия която ми излезе в интернет и в нея пишеше,
че за тази диагноза не е открито лекарство и е нелечима.
Реших, че не може сега да приключи всичко…няма начин!
Обещах си, че ще променя всичко и ще заживея нов по-добър живот!
Почнах да махам нещата които знам, че не са ми полезни като…алкохол,
неспане, безцелни социални мрежи, мазни храни, купени храни…
Заместих всичко това с неща които винаги съм искал да правя но не съм успявал…
Хубав сън, йога, народни танци, плуване, балансирано и добро за мен хранене, станах
по-добър със себе си…
 Няколко месеца след диагностицирането минах през комисия и ми беше назначено
лечение с копаксон. Тогава се запознах с хора със същата диагноза и лекувани с
какви ли не препарати. Разбира се, че терапията за всеки е различна, но на мен ми предписаха
лечение с копаксон.
Първата година ми беше много криво и то не от лекарството а от това, че не го приемам…
Дойде момент в който другите неща, йога, спорт, хранене, медитиране…също вървяхае.
Не мога да кажа, че за една година съм разбрал и проумял, но се чувствах добре.
С времето избрах за себе си да не се отказвам от нищо от което се чувствам здрав.
Не се отказах от традиционното, не се отказах и от всичко останало.
Приех лекарството, приех диагнозата и приех, че имам важно и отговорно обещание към себе си!
 Минаха три години и половина и съм с МС… и се чувствам отлично.
Не се отказах от професията (призванието) си.
Изместих фокуса си. Реших, че не може да е само зле и само да е кофти…
След бурята изгрява слънце…!
Почнах да търся стимул във всичко.
Една година бях в болничен и почнах с моята лична терапия.
Отидох си на село и си купих пчели, почнах да гледам градина…
Разхождах кучето сутрин и вечер. Водех го на места които съм посещавал последно като дете.
Правех йога сутрин и вечер в гората. Ходех за вода на всякакви извори.
Измислях си какви ли не занимания…Да нямам празен ден. Зареждах се от всичко.
Мина година и аз се чувствах много щастлив, здрав. И реших да продължа да свиря.
Намерих си подходящ стимул като записах магистратура.
Преместих всичко от село, пчели, кучета, котки…изместения фокус!
Върнах се на работа. Почнах да преоткривам заобикалящия ме свят.
 Създадох си режимът който ми харесва и който искам.
Храня се всеки ден в определени часове. Правя веднъж месечно воден ден.
Ям от всички плодове и зеленчуци. Ям месо, риба веднъж седмично. Веднъж седмично ям само плодове и зеленчуци.
Пия по 2л вода всеки ден. Свиря на кларинет и саксофон. Преподавам уроци. Продължавам да си гледам пчелите.
Пиша музика. Ремонтирам музикални инструменти. Ходя на работа.Правя йога всяка сутрин. Плувам три пъти седмично.
Ходя на народни танци два дни в седмицата. Зимата карам ски. Готвя си всеки ден. Три пъти в седмицата приемам копаксон.
Развивам се във всички насоки.
Превърнах ежедневието си в забавление. Всичко което правя ме зарежда и ми е интересно.
Така съм сменил фокуса, че считам диагнозата си за най-хубавото нещо което ми се е случвало!
Чрез нея промених всичко и сега се чувствам здрав, вдъхновен и Верен на себе си!
Моят извод до момента е, че промяната на погледа, променя целия ти живот!
Мисля, че всеки е способен да погледне в себе си и да не се страхува да направи това което иска. Мисля, че ключа е там.
Ключа за всичко… И хубавото е в нас и лошото е в нас. Ние решаваме на кое да дадем воля и сила!
Благодаря!
Симеон Маринов
за връзка simeon_nma@abv.bg

Трансформация / видео

Поредното съботно йога ателие, организирано от OM YOGA & Lifestyle и Generator се проведе на 24 ноември. Влязохме в сезона на вътрешните открития с провокацията ТРАНСФОРМАЦИЯ. Изследвахме темата заедно с Теодора Рачева – Деви и Нели Леви – Майтрей. Благодаря за поканата! Благодаря за доверието! За новите приятелства и приятните часове, прекарани в една много топла и уютна заедност!

Видео с моето участие гледайте тук:

 

Писмо #11 / Разбрах, повярвах и приех фактa, че не мога и не трябва да се срамувам от положението си

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Това е един стряскащ и същевременно с това – любим мой спомен! Историята на едно събуждане… ”мило” при това…
Казвам се Моника, почти на 26 години съм. Поставиха ми диагноза множествена склероза през септември, 2014г.., бях едва на 21г., невъзможно беше да осъзная случващото се, камо ли да го приема. За Бога, бях “дете”, пък някакви хора с бели престилки ме убеждаваха, че до 2 години ще бъда в инвалидна количка. Ехо, аз имах съвсем други планове…Толкова бяха настоятелни, че превърнаха думата “инвалидна количка” в най-големия ми кошмар! Радвам се, че не знам имената на въпросните медици, ще ги нарека просто уж лекари, уж доктори. А най-уж коментарът/препоръка/съвет, който много бързо ме накара да разбера, че МС е крайно непознато както за мен, така и тях, понятие беше от един такъв уж доктор, който не веднъж ми повтори, че евентуална бременност би ме лишила от симптомите на МС. Затова да побързам.. Та,мисля, че правилно използвам нашумялото “уж”…
Не съществуват думи, с които мога да опиша как се чувствах през първите няколко месеца и с колко много “оптимизъм” и “позитивна” нагласа приемах съвети и препоръки, основно от семейството си. Срамувах се други хора да знаят, да ме определят с етикет “болна” и все си измислях, намирах елегантно и смешно оправдание защо говоря бавно, защо залитам, защо ръката ми трепери. Ок, все нелепи ситуации…
Стана 2015г. МСът изглежда се чувстваше добре в моето тяло и симптомите почти неусетно прогресираха. Единственото, което представляваше някакъв интерес за мен в този период беше информацията в Интернет, наивно си мислех, че решението на загадката е там. Убедена бях! Едно име срещах постоянно – Биляна Савова, по нищо не личеше да има МС. Очевидно беше, че уж докторите категорично са си уж… Независимо един от друг, няколко мои приятели настояваха да осъществя контакт с нея…Стана така, че в един слънчев ден получих билет за семинар с името “Свободата да бъдеш”. Ще говоря без конкретни дати и т.н., в програмата имаше много лекции от различни хора, много теми и т.н., но аз отивах с ясна и конкретна цел – да видя Биляна на живо, истинска ли беше? Така усмихната на всички снимки, така обнадеждаваща, а с МС… Нищо повече не знаех за нея, отивах на семинара, за да се запознаем…
Семинарът беше в София, по това време аз учех във Варна. Ама какво от това? Пътувах с нощния влак, пристигнах в София, открих въпросното място, получих програмата със залите, лекторите и лекциите. Нямах търпение, не можех да стоя на едно място, така имах нужда да я видя, да я чуя, просто да си разменим по една истинска усмивка, трябваше да видя с очите си, че е реална. От доста години имаше МС и изглеждаше прекрасно. Исках да разбера повече.
Време беше! Смело и щастливо отивах към залата, спокойно седнах на първия ред в средата, за да я видя отблизо и започнах да броя минуте, секундите… Вратата на залата внимателно се отваряше и тя влезе – ИЗНЕНАДА! Беше в инвалидна количка заедно с придружител…
Кошмарът ми оживя! Най-големият ми страх се случи.. Разплаках се. Не съм сигурна защо. Дали защото помислих, че много наивно бях повярвала на някаква “фалшива” информация в Интернет, или защото веднага си представих себе си, седнала в такова нещо. Биляна Савова говореше нещо, аз изобщо не я чувах. Отказах да я слушам до момента, в който тя бързо се изправи и остави количката далеко от себе. Всичко беше наред, количката бе част от кампанията “Ден на колела”, имаща за цел да провокира осъзнаване за живота на хората, които ежедневно се придвижват така. В рамките на конкретната кампания популярни личности биваха предизвиквани да прекарат един ден на колела. Така например, следващият участник в приключението бе актрисата Теодора Духовникова.
След края на лекцията всички бързо излязоха от залата. Може би бързаха за следваща лекция в друга зала, мислех си аз. Да, ама не! Бързаха, за да говорят с Биляна, която вече беше в коридора. Желаещите да говорят с нея бяха доста, аз умишлено исках да бъда последна в опашката, знаех само, че ще се представя, ама какво ли щях да я питам… Търпеливо изчаках реда си и се изправих срещу нея. Мълчание… Разменихме си и по една искрена усмивка, при което тя каза: “Аа,, сега се усмихваш, а по време на цялата лекция от очите ти капеха сълзи. Опитвах се да не те гледам, но ти стоеше пред мен…Защо плака толкова?”. За пръв път аз спокойно и без да се притеснявам говорих за здравословното си състояние. С почти непознат човек… И като тръгна една приказка…
Това ми трябваше, от това имах нужда. Събудих се! Разбрах, повярвах и приех факта, че не мога и не трябва да се срамувам от положението си. От какво се срамувах? От себе си. И защо? Тогава дори нямаше от какво да се притеснявам, просто говорът ми беше по-бавничък. Днес е различно, но днес съм будна! Това направи МС за мен – това беше едно “мило” събуждане.

И както алармата на будилника всяка сутрин – едва ли съществува подходящ момент, в който да прекъсне сладкия ти сън. Вярвам, че само трябва да поискаш и твоят будител ще те намери!

Отваряй си очите и съзнанието, повярвай и ще бъдеш събуден! Аз бях!
monika.n.georgieva@gmail.com

Писмо #10 / МС има склонността да изчезва или заспива, когато е гладна

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Това писмо е всъщност продължение на писмо #7 или писмото на Нели

Здравейте отново…

Ако четете това, значи съдбата по някакъв начин е решила да ви запознае с множествената склероза. Освен обичайните функции, с които е известна  в пространството, тя притежава още някои странични ефекти:

1. Променя животи. Определено. И това не винаги е лошо.

2. Има мощта да ни накара да приемаме, а не да контролираме.

3. Събужда дълбоко заспалата вяра в собствените способности.

4. Обединява семействата, или разделя.

5. Изостря сетивата, разчупва шаблони и стереотипи.

И всичко това, ако се използва правилно.

Е, исках да кажа и някоя добра дума за нея, пишейки от терасата на клиника Аюшпрана за МС в Индия, където съм в средата на втория курс аюрведично лечение.

Всички имаме склонността да повярваме, чак когато видим нещо „черно на бяло“. Докато пътувах към последния резонанс си мислех – „Ето,сега ще стане ясно има ли смисъл в цялото това, моето ли е – всички тези дни, билкови хапчета и горчиви отвари,терапии, масажи,часове йога и медитация,моменти на отчаяние и т.н.“ Ако и вас ви полазват тръпките на съмнението понякога – ето моя отговор. Да, има смисъл. Забравих последната функция на МС:

6. Има склонността да изчезва или заспива, когато е гладна и нежелана.

Както в моя случай. И не само.

Обичам есента, защото е време за равносметки, време да съберем плодовете на труда си. Да засяваме семената на вяра в сърцата и телата си, да ги обгрижваме и поливаме с чиста любов, да ги отглеждаме със сила на характера и увереност. Да се радваме и да споделяме победите си без страх! С различно темпо, с малки крачки, с време и усилия, със собствени ритуали, най-вече с любов и приемане на света си. Едва когато постигнем спокойствие и баланс , тогава отваряме сърцата наистина – в пълна вяра да приемем лечението.

Щом аз мога, значи и вие можете. Нали сме специални?

Обич, Нели

Пишете на Нели на адрес: nels3232@gmail.com