Неудобната истина: няма пари в лечението

keep-calm-because-theres-no-cure

Марк Стекър / Marc Stecker

В едно по-шокиращо разкритие, дори от това за залавянето на Голямата Стъпка жив, е едно скорошно изследване на Голдман Сакс (линкове тук и тук), което гласи черно на бяло това, което много отдавна подозираха:

намирането на лек за болестите не е стабилен бизнес модел за компаниите, които разработват и произвеждат лекарства. За сметка на това лекарства, които правят ужасяващите болести овладяни заболявания, държани под контрол от постоянната употреба на медикаменти, които поддържат пациентите, но не ги лекуват, е чудесно за модерния капитализъм.

Може би несъзнателно, но докладът на Голдман Сакс подтвърждава, че настоящият модел за медицинско изследване е по-осакатен и от мен. През последните три или четири десетилетия, следвайки взаимосвързаните мантри “Всяко правителство е лошо правителство” и “частният бизнес е решение за всичко”, нашето общество даде властта върху медицинските изследвания на компаниите, които произвеждат фармация, медицинска апаратура и биотех. Повечето от тези компании се търгуват публично, което означава, че техните акции са в обръщение на световните фондови пазари.

Проблемът с това е, че такива компании са задължени да се подчиняват на акционерите си, а не на крайните потребители на техните продукти. В случая с фармацевтичните компании и производителите на медицинска апаратура, крайните потребители са болните хора, много от тях страдащи от ужасни заболявания като множествена склероза. Следвайки грубата математика на свободния пазар, работата на изпълнителните директори на тези компании НЕ е да произведат лекарство, което да предлага най-добрия възможен резултат за пациента (като да ги излекува). Напротив – да произведат най-добрия резултат за акционерите на компанията под формата на постоянно увеличаващи се печалби и вдигане на цената на акциите, е основната отговорност на тези хора. 

Един главен изпълнителен директор на фармацевтична компания с установен и успешен продукт за третиране на МС, може много лесно да е замесен в незаконни практики, ако одобри компанията му да пусне лек срещу болестта, с което да застраши вече съществуващия успешен бизнес модел. В контекста на финансовия свят този директор ще нарушил основните си отгворности. А в контекста на останалия свят този изпълнителен директор най-вероятно ще бъде освободен от длъжност и ще прекара доста време в затвора.

Тъй като намирането на лек за заболявания като МС и рак убягва на учените с десетилетия, ако не и столетия, новопоявилите се лекарства, които третират, но не лекуват, са обявени за съвременни чудеса. Липсата на лек се е превърнало в приетото статукво, въпреки че преди медицинските изследвания да са били доминирани от желанието за печалба, страшни заболявания като полио, едра шарка и туберколоза са унищожени от правителствени и академични изследователи. Но сега, когато науката за генни терапии се развива бързо, възможността (или проблемът според Голдман Сакс) да се намери лек за нелечими заболявания нараства, заплашвайки да преобърне особено успешен бизнес модел. Да вземем един пример – лекарства, които третират, но не лекуват множествена склероза са генерирали над 25 милиарда долара приходи само през изминалата година. 

Докато все повече гени, които се свързват с определени заболявания, са идентифицирани, вселената от заболявания, които могат да се повлияват добре от генната терапия се разраства експоденциално. Множествената склероза е едно от тези заболявания – изглежда, че на всеки няколко седмици се открива нов набор от гени, които играят роля при процеса на това заболяване. Ултимативното лечение на МС може да се окаже в промяната на гените, които инициират поредицата от грешки, които карат тялото да атакува собствените си тъкани. В крайна сметка, генетичният профил на отделните пациенти може да се използва за приспособяване на лечението, уникално за генетичния им състав.

В изследователския доклад, публикуван миналата седмица, Голдман Сакс – компания, която е основен стълб в нашата финансова система, с обхват далеч отвът Уол Стрийт – заключва, че такива генни терапии представялват сериозна заплаха за компании, които се занимават с разработването и произвеждането на лекарства или медицинска апаратура. В доклад, озаглавен “Геномната революция” Голдман Сакс питат дали лекуването на пациентите е устойчив бизнес модел. Докато признава големият потенциал на генната терапия, докладът казва: “Такива лечения обаче предлагат различна перспектива върху възвръщаемостта на приходите, в сравнение с хроничната терапия. Докато такава възможност има огромна стойност за пациентите и обществото, тя би представлявала предизивикателство за разработващите геномна медицина компании, които търсят постоян поток от приходи.” Да не дава Господ! Всемогъщия долар трябва да управялва всичко, по дяволите благоденствието на пациента и обществото.

Докладът продължава с няколко препоръки за финансовата заплаха, която лекуването, а не третирането на болести, носи. Включително компаниите да избягват редки заболявания, чиито малък на брой пациенти ще направи намирането на лек много скъпо, също да се избягват инфекциозни болести, защото “лекуването на съществуващи пациенти също намалява броя на носители, които могат да прехвърлят вируса на нови пациенти”, което разбира се е ужасно за бизнеса. Докладът дава за пример Gilead Sciences, които разработиха лек за хепатит С преди няколко години, но наблюдаваха спад в печалбите си, след като броят на пациенти с хепатит С (линк тук) намаля благодарение на тяхното лекарство. В резултат на това стойността на дружеството е пострадала. Още едно доказателство, че нито едно добро дело не остава ненаказно.

Хора, докладът на Голдман Сакс заявява черно на бяло това, което отдавна е явно, но трудно за разбиране: има много малък стимул за фармацевтичните компании да изследват и разработват лечения за заболявания след като маркетирането на терапии, които превръщат пациентите в доживотни потребители е невероятно рентабилен бизнес модел. Тези от нас, живеещи с ужасни заболявания като МС, трябва да осъзнаят, че да се надяваме, че лек ще дойде от тези компани, е като да се надяваме, че великденският заек ще подскочи във вашата неврологична клиника и ще спусне вълшебното хапче в боядисано яйце. 

Какво е решението на тази ситуация? Ами като за начало какво ще кажете за въвеждането на малък данък върху печалбите на фармацевтичните компании, който ще бъде насочен изключително към публично финансирани медицински изследвания, изрично насочени към намирането на причините и лечението на понастоящем нелечимите болести. Ако данък от 4% се сложи върху лекарствата за МС, които, както казах, са генерирали 25 милиарда долара в печалба миналата година, един готин 1 милиард може да отиде за финансирането на независими изследователи, които да търсят лечение на болестта. Ще създаде ли неоправдано страдание за производителите на тези лекарства ако миналогодишните приходи възлизат на 24, а не на 25 милиарда? И нека не забравяме – фармацевтичните компании получават изключително дългосрочни патенти за своите продукти и не се сблъскват особено с конкуренцията на свободния пазар. Не е случайно, че всеки медикамент за МС струва между 60,000 и 85,000 долара, въпреки че някои от тях са на пазара повече от 20 години.

Да, наясно съм, че всяка дума за увеличаване на данъците е анатемосана от идеологически задвижваните политици и тези, които гласуват за тях, но ако трябва да излезем от статуквото, което вижда третирането, но не и лечението като напълно приемливо, трябва да се направят някои радикални промени. Текущият изследователски модел е опорочен от фалшивия чар на блокбъстър лекарствата, печалбите от които са астромномически. Като общество трябва да си зададем следния въпрос: “Печалбата ли е по-важна от пациента?” Струва ми се, че в страна, в която “Животът, Свободата и Преследването на Щастие” се смятат за свещени, отговорът трябва да е очевиден. Трудно е да се наслаждаваме на нашите неотменими права, докато сме измъчвани от ужасно заболяване. Дали непреодолимият стремеж към постоянно нарастваща икономическа печалба ще диктува бъдещето на медицината или ние като общество най-накрая ще се изправим и ще кажем “Достатъчно!”

оригиналната статия тук

http://www.wheelchairkamikaze.com

Advertisements

Големите фармацевтични компании харчат много повече за реклама и маркетинг, отколкото за проучвания

Търсейки данни и доказателства, тези дни попаднах на тази информация, изнесена от The Washington Post / February 11, 2015 / By Ana Swanson 

И тази информация отново ни информира и провокира да задаваме въпроси.

„Пазарът за лекарства е огромен. Американците са похарчили 329.2 милиарда долара за лекарства през 2013. Това прави по 1000 долара на човек в Щатите, посочи Джон Оливър в своето предаване в неделя вечер. 

Оливър също споменава, че 9 от 10 фармацевтични компании харчат много повече за маркетинг, отколкото за проучвания. Леон Маркович от Dadaviz е намерил данните от изследователската фирма за сдравеопазване GlobalData и ги е илюстрирал в графиката по-долу. Процентите, похарчени за продажби и маркетинг са показани в оранжево, а тези за изследователска дейност и разработване в синьо.

Screen Shot 2018-05-25 at 9.02.27

Фирмата с най-голям разход, Johnson&Johnson, е отделила 17.5 милиарда за продажба и маркетинг през 2013, сравнено с 8.2 милиарда за проучвания и разработка. В първите 10, единствено Roche са похарчили по-голям бюджет за изследователска дейност, отколкото за маркетинг и продажби.

По-голямата част от парите за маркетинг са насочени към лекарите, които предписват лекарствата, отколкото към пацентите. Както Оливър посочва – фармацевтичните компании изразходват повече от 3 милиарда годишно за реклама на потребителите(пациенти), но около 23 милиарда долара са насочени директно към здравните специалисти.

Оливър затвори сегмента със смешна фалшива реклама, която призовава пациентите да попитат техните доктори до колко фармацевтичните реклами оказват вляние върху тях.“

“Попитайте своя доктор днес дали взима пари от фармацевтични компании. След това го попитайте за какво са тези пари. Попитайте своя доктор дали е взимал пари от компаниите, които произвеждат лекарствата, които току що ви е предписал. След това се запитайте дали сте удовлетворени от неговия отговор.”

the-washington-post-logo-png-transparent

линк към публикацията

 

 

90% от невролозите това няма да ви го кажат

gorowski-poster04610

Да, 90% от невролозите, няма да ви кажат това, което ще научите сега. И ще е дълго това, което захващате да четете, но довършете го. Защото ще научите интересни неща, новини и факти, които ще ви помогнат да взимате по-добри решения за себе си, без да губите много време в лутане и търсене.

Ето няколко новини за начало.

Първата: точно сега, днес, докато пиша тези редове, българските невролози са в в хотел Интернационал в Златни пясъци и провеждат своя XVII Национален конгрес по неврология.

Втората: Само след седмица, на 26 май в София, ще се състои европейската премиера на документалния филм на Мат Ембри Living Proof / Живо Доказателство. Филм, който ще покаже кой и какво точно прави в областта на изследване на множествената склероза. Ще чуете факти, които може и да ви изненадат, но повечето от тях, със сигурност няма да ви харесат.

И третата: Само шест дни след тази премиера, по целия свят ще се случи традиционното “празнуване” или отбелязване на Световния ден на множествената склероза, който тази година е на 30 май и е под наслов –

Research is #bringinguscloser to ending MS.

Така, от къде да започна. Хайде от честванията!

Всяка година, последната сряда от месец май е посветена на диагнозата множествена склероза. И ако отидете на сайта на worldmsday.com ще можете да видите стратегията на кампанията за тазгодишния световен ден на множествената склероза. Аз изгледах и прочетох всичко (между другото, сайта услужливо предлага всичко преведено на много езици, включително и на български). Та това, което те правят в момента е да се опитват да “образоват” и да подтикват все повече хора с МС, да влизат в експерименталните програми за изследване на нови лекарства! Даже на сайта им има и анимационен клип за това!

Поразена съм! Наистина не мога да повярвам до къде може да стигне една международна “благотворителна” платформа, която трябва да обединява и да помага на хората с МС! Всъщност много е прост отговорът – правят това, което правят почти всички пациентски „благотворителни“ организации, които се финансират от индустрията. А факти и за това, можете да видите отново във филма на Мат Ембри, където той се явява в челен сблъсък с най-голямата в света такава организация, която е МС Общество – Канада.

Но да се върнем на експериментите.

Вие знаете ли, че за тези експериментални лечения се плаща?

Знаете ли, че за всеки пациент, който влиза в такава експериментална група, фармацевтичната компания на съответния тестван продукт, плаща големи суми на всички, които са замесени в това, с изключение на пациента, разбира се…  

И това няма да го прочетете нито на сайта на MSWorldDay, нито ще го видите в анимацията. Няма да ви го каже и вашият невролог, който с усмивка ще ви вкара в такава програма и само лаконично ще ви обясни, че сте “голям късметлия” и че само 200-300 човека ще имат привилегията и ще са подходящи да бъдат приети в нея…

Спирам до тук с тази тема, защото тя е много дълга, много опасна, а и в момента нямам доказателствата, които би трябвало да имам, за да ви покажа, че всичко това е истина. Знам тези факти от хора, които са вътре в този бизнес, както и от хора-пациенти, които са били „щастливците“ да бъдат част от всичко това. Знам и какво им причиняват тези експерименти. Но вярвам, че рано или късно всичко ще излезе наяве.

2,3 милиона / Факт

Толкова казват са хората в целия свят, които живеят с диагноза МС.

В Европа са над 800 000 хиляди. / Факт

В България над 10 000 / Факт

У нас, според данни на НЗОК от май 2017 година, ръстът на хората с МС за всяка следваща година, от 2010 до 2016, е 6%. / Факт

Здравно осигурените лица в България за 2016г, които приемат разрешените лекарствени средства за МС са 2 445. Парите, които държавата е платила на няколко фармацевтични компании само за тази 2016 година са 37 932 940лв!

Ще приложа презентацията, от която са взети тези данни, за да можете да я разгледате и сами да си направите нужните изводи. Само ще спомена и още нещо от този файл – най-скъпата пътека е тази за диабета – 127 615 220лв, а тази, която е поставена на последно, 11то, място в таблицата е тази за онкозаболяванията. Парите за нея са 15 528 660лв. Множествената склероза е на 5то място в този отчет – след диабета, артрита, белодробните болести и хипертоничните болести. За всичките изброени 11 диагнози, парите, които се плащат на фармацевтичните компании за една година са 505 025 561лв.

505 025 561лв / Факт 

Осъзнавате ли каква сума е това?

Осъзнавате ли какво се случва?

Представяте ли си какво може да се направи с тези пари за хората, които имат нужда от адекватно лечение, рехабилитации, промяна в начина на живот и помощ?

Но да се върна пак на множествената склероза и нейното “лекуване”.

Ще поговорим малко за Авонекс – 

един от най-разпространените медикаменти за “лечение” МС по целия свят. У нас също. Моля ви сега, внимателно прочетете цитираните извадки:

Ето как започва информацията за Авонекс, която свободно можете да намерите в интернет и обърнете специално внимание на думите с главни червени букви:

“Avonex се използва за лечение на множествена склероза (МС). Лечението с Avonex МОЖЕ ДА СПОМОГНЕ за предотвратяване на влошаване на състоянието Ви, въпреки че НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ИЗЛЕКУВАНЕТО на МС.

По-надолу четем –

“Avonex ИЗГЛЕЖДА ДЕЙСТВА, като пречи на собствената защитна система на Вашия организъм да атакува миелина.”

Ето и още –

“За промените в настроението, мисли за извършване на самоубийство, прекомерно чувство на тъга, безпокойство, или малоценност трябва незабавно да уведомявате Вашия лекар.

Както и за: епилепсия или други нарушения с припадъци, неовладени с лекарство; сериозни бъбречни или чернодробни проблеми; намален брой на белите кръвни клетки или на тромбоцитите, което може да причини повишен риск от инфекция, кървене или анемия; проблеми със сърцето, които могат да причинят симптоми като болки в гърдите (стенокардия), по-специално след физическо натоварване, подути глезени, недостиг на въздух (застойна сърдечна недостатъчност) или неравномерен пулс (аритмии).“

… продължавам да чета и стигам до дългочаканата 4 точка –

Странични ефекти. И започва така:

 КАКТО ВСИЧКИ ЛЕКАРСТВА, Avonex може да предизвика нежелани реакции, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ ВСЕКИ ГИ ПОЛУЧАВА.

Въпреки че списъкът на възможните нежелани реакции МОЖЕ ДА ВИ ИЗГЛЕЖДА ОБЕЗПОКОИТЕЛЕН, ВЪЗМОЖНО Е у Вас да не се появи нито една от тях. (Забележка)“

А ето ги и сериозните нежелани реакции:

„Тежки алергични реакции – подуване на лицето, устните или езика;  затруднено дишане; обрив.

Депресия – да се чувствате необичайно тъжни, безпокойни или малоценни.

Проблеми с черния дроб – пожълтяване на кожата или на бялото на очите Ви (жълтеница); сърбеж по цялото цяло; чувство на гадене и повръщане (гадене и повръщане); лесно получаване на синини по кожата.

Много чести нежелани реакции:

грипоподобни симптоми – главоболие, мускулни болки, втрисане или висока температура

Чести нежелани реакции: загуба на апетит; чувство на слабост и умора; проблеми със съня; депресия; горещи вълни; хрема; диария (разстройство); чувство на гадене и повръщане; изтръпване и мравучкане на кожата; обрив, синини по кожата; повишено потене, нощно изпотяване; болки в мускулите, ставите, ръцете, краката или шията; мускулни крампи, скованост на ставите и мускулите; болка, синина (кръвонасядане) и зачервяване на мястото на инжектиране; промяна на резултатите от изследване на кръв. Симптомите, които може да забележите Вие са умора, повтаряща се инфекция, необясними кръвонасядания (синини) и кръвотечение.

Нечести нежелани реакции: косопад; промени в менструалния цикъл; чувство на парене на мястото на ижектиране.

Редки нежелани реакции – затруднено дишане.

Други нежелани реакции: Тези реакции са наблюдавани у лица, които си прилагат Avonex, НО НЕ ЗНАЕМ КАКВА Е ВЕРОЯТНОСТТА ТЕ ДА СЕ ПОЯВЯТ. (Забележка)

понижена или повишена функция на щитовидната жлеза; нервност или тревожност, емоционална нестабилност, ирационални мисли или халюцинации (виждане или чуване на неща, каквито в действителност няма), обърканост или самоубийство; изтръпване, замаяност, пристъпи или припадъци и мигрена;

усещане ударите на сърцето си (палпитации), неритмична или ускорена сърдечна дейност, или проблеми със сърцето, които се проявяват със следните симптоми: намалена способност за физическо натоварване, невъзможност да лежите хоризонтално в леглото, недостиг на въздух и подуване на глезените;

чернодробни проблеми, како описаните по-горе;

копривна треска, или мехурчест обрив, сърбеж, утежняване на псориазис, ако страдате от него; подуване или кървене на мястото на инжектиране, или болка в гърдите след инжекцията; надаване или загуба на тегло; промяна на резултатите от изследвания, включително промени във функционалните чернодробни проби.“

и ОЩЕ МАЛКО: „Реакции от инжекцията

Прималяване: Първата инжекция Avonex ще Ви бъзе поставена от Вашия лекар. От нея може да Ви прималее. Може дори наистина да припаднете. Почти няма вероятност обаче това да се повтори; Непосредствено след инжекцията може да изпитате силно изразена мускулна слабост – като да имате отново пристъп. Това се случва рядко. Става само по време на инжектиране и ефекта бързо отзвучава. Може обаче да се случи по всяко време след началото на лечението с Avonex”

А тази забележка е по повод грипоподобните симптоми

“Три прости начина да помогнете за намаляване на грипоподобните симптоми:

  1. Осъществявайте инжектирането на Avonex непосредствено преди лягане за сън. Може това да Ви помогне да проспите реакциите.
  2. Вземете парацетамол или ибупрофен половин час преди да си инжектирате Avonex и продължете да го вземате за срок от един ден.
  3. Ако имате висока температура, пийте големи количества вода, за да бъде хидратиран организмът Ви.”

 

Това е за Авонекс. За останалите популярни препарати, с които се третират хората с МС е същото. / ФАКТ

А ако искате да разберете повече за всички медикаменти, тяхното действие и страничните ефекти, намерете и прочетете книгата на проф. Джелинек „Преодоляване на множествената склероза“, която миналата година беше публикувана на български език. (Между другото, единственият друг език, на който е преведена тази книга.)

***

А ето сега два въпроса, които можете да зададете на вашите лекари невролози:

Защо след като ефикасността е абсолютно недоказана и има толкова много сериозни странични ефекти, които даже могат да убият човек, защо трябва да взимам това?

Защо продължавате да изписвате тези медикаменти?

Няма да чуете отговор от тях. Или поне няма да чуете такива, които да ви удовлетворят.

Затова пък ще ги чуете от професор Джордж Ебърс, който е невролог и който е бил завеждащ клиника по неврология в Оксфорд. И освен това е бил и ръководител изследвания към FDA (Drugs and Food Administration / Агенцията за лекарствата и храните). И това, което отговорно заявява той във филма LIVING PROOF, който предстои да видим съвсем скоро, ще ви отговори на повечето въпроси.

Ето малко в аванс от д-р Ебърс:

“Следя историята от самото начало. Аз съм един от първите изследователи, към които се обърнаха в началото, когато се предвиждаше тестването на “Интерферон” през 1986-87г. Бях и сред главните изследователи на “Ребиф”. Аз писах доклада за първото проучване на “Интерферон”. Но нещата излязоха от нормалното русло, когато не успях да убедя фармацевтичната компания да направи нужните изследвания, които да дадат дългосрочен аспект, да се стигне до момента, в който се случва нещо важно… например, развитие на прогресивна фаза. Не пожелаха да го направят. Двама души съвсем искрено ме попитаха защо да го правят. “Та нали продаваме лекарства, нали печелим? Подобно изследване би ни донесло само вреда. Ако покаже, че няма ефект – губим мача!” И тогава само FDA, имаше власт да направи това. И тя трябваше да заяви, че щом няма данни за дългосрочен ефект, няма да одобри лекарството. Защото за една фармацевтична компания няма по-стимулиращо нещо, от това да й кажеш, че ще спреш производството й на препарат. Но те не го направиха.” / факт

 

Ето и още един въпрос: Защо тогава ние, данъкоплатците от цял свят, плащаме милиарди долари за медикаментите за МС, за които е доказано, че нямат дългосрочен ефект?

И професор Ебърс отговаря така: “Отговорът е при парите. Проследи къде са и става ясно. Ще откриеш, че този, на който се разчита да даде обективна оценка, дали от дадено лекарство има полза или не, е зависим в огромна степен от институцията, която би спечелила най-много от това лекарство, т.е. зависим от производителя му. “

150220-drake-big-pharma-tease_obramx

Добре, сега след като прочетохте тези два отговора, спрете за малко и си припомнете страничните ефекти. Няма да ги изброявам пак, но ще ви цитирам отново професор Ебърс: “Потенциално тези скъпоструващи препарати имат много опасни странични ефекти. Аз самият не бих ги взимал. Не бих пил такива лекарства. Бих предпочел да оставя нещата на естествения  си ход, а не да си вкарвам вещества, носещи риск от Бог знае какво. А колкото до едно ново лекарство – по-големи са неизвестните около него, тъй като още няма достатъчно информация. И това е идеалната защита да не взимаш нищо.”

На нас пациентите, ни е трудно да зададем тези въпроси. Особено в началото. Когато първоначалният ужас и шок от думите “нелечимо дегенеративно заболяване” абсолютно замъгляват реалността и мисленето. И докато се усетиш, вече си се завъртял в колелото на индустрията, в която, за съжаление са не само търговците и производителите. В колелото са и лекарите, на които ние, точно тогава, в началото, се доверяваме почти сляпо.

Не всички лекари, разбира се. Но шансът да попаднеш на лекар, който не е компрометиран от системата, е много малък. 10 на 100! 90 са тясно свързани с фармацевтичната индустрия. Тя им осигурява приходи и така простичко и умело им връзва ръцете. И умовете. И сърцата. Разбира се, че могат да скъсат оковите. Но затова се иска желание за нови знания, истинска лекарска отдаденост и кураж. И всичко това е въпрос на избор.

Ето един интересен и смущаващ факт, цитиран във филма LIVING PROOF / През 2014 година Ню Йорк Таймс, публикува статия, която много добре показва и доказва колко лекари в Америка са във финансови взаимоотношения с фармацевтичната индустрия. И да, анализът сочи, че това са 90%.

„Конфликтите на интереси са реални и те влияят върху решенията от ниво пациент до ниво национална здравна политика. Никога няма да можем да ги отстраним. Но признаването им и открито говоренето им е важна първа стъпка към минимизиране на тяхното въздействие.“ Така завършва тази статията на Ню Йорк Таймс на Aaron E. Carroll.

 

Но да се върнем у нас, на конференцията, която в момента се провежда в един от най-големите и най-скъпи хотели в България – хотел Интернационал в Златни пясъци. Нали не си мислите, че тя е финансирана със средства на лекарите, които са делегати или от някоя благотворителна организация, която работи за това да се търсят нови подходи и нови концепции към диагнозата МС и към хората, които живеят с нея. Не, хора! Конференцията се финансира от фармацията. И ако погледнете програмата ще видите силното присъствие и на Bayer, и на Merck, и на Ewopharma…. И на Teva, Roche, Novartis, Pfizer, Abbvie, Sanofi Genzyme, Boehringer Ingelheim… Всички са там! И са заедно с нашите невролози, разбира се. Хайде сега пак помислете…

***

Mного ми се иска на тази конференция, извън докладите и презентациите, извън промоциите и подаръците от фармацевтичната индустрия, извън обилните официални обяди и вечери, тези невролози, които все още не са с напълно замъглени мозъци, да погледнат и да помислят отвъд стените, отвъд рамките и ограниченията, които им се налагат и те доброволно приемат.

Много ми се иска да бъдат по-близо до пациентите си и да пожелаят със сърцата си, наистина да ги лекуват и да им помогнат.

Много ми се иска да се обърне този процент. Да имаме доверие не на 10%, а на 90% от лекарите.

Много искам да ни изслушват, да ценят опита и постиженията ни. Да не ни гонят от кабинетите си, ако задаваме много въпроси или искаме да тръгнем по друг път и търсим тяхната подкрепа. A когато ги попитаме дали да спазваме някакъв специален хранителен режим и начин на живот, да не ни казват „стига с тези глупости бе, живей си живота.“ / факт

Защото, ние пациентите с МС, уважаеми невролози, можем и сме вашите най-истински учители, стига да имате кураж да го видите и да го признаете. Защото четем много и изпитваме върху себе си. Защото наистина постигаме резултати и с физиката, и с психиката си, които ни качват на по-високо стъпало в здравето ни изобщо. Защото ние не искаме да печелим на ваш гръб. Защото ние просто искаме да сме здрави. А пък много често, вие сте по-болни и от нас. Помислете и върху това.

И на финала на вашата конференция, преди официалната вечеря, много ми се иска да произнесете пак Хипократовата клетва, да се опитате да я осмислите и да се закълнете не в нея, а в това, че ще започнете да я спазвате.

Защото, уважаеми лекари, там се казва: “Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.” И нека изразът “според познанията” да не бъде вашето извинение. Нека бъде вашият стимул да търсите новото и да погледнете на нас с други очи.

gorowski-poster04610

Ще завърша точно с тази клетва.

Защото тя не е само за лекарите. Тя е и за нас. За да си я припомним и да си дадем сметка – спазва ли тази клетва нашият лекар?

Прочете я внимателно и помислете и за още нещо: Защо след като всички древни медицински практики се отричат от официалната медицина и се пращат пренебрежително в графата “алтернативна медицина”, защо лекарите всъщност, продължават да произнасят фалшиво и цинично тези думи, които принадлежат на точно на тази алтернативна древност? Просто спрете да я произнасяте, уважаеми лекари и готово. Поне морално, няма да има за какво да се хванем.

Хайде сега, четете внимателно и мислете:

“В името на Аполон — лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя.

Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея.

Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си, ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!”

Биляна Савова

 

P.S. Ще се радвам да продължим тази дискусия на срещите, които предвиждаме след прожекциите на филма LIVING PROOF / ЖИВО ДОКАЗАТЕЛСТВО в София и Пловдив. Програмата на Мат Ембри и как да резервирате вашето място, можете да видите ТУК

Множествена-склероза-31may2017

използвани сайтове:

apteka.framar.bg

http://www.nytimes.com

http://www.bezlekarstva.bg

http://www.kibea.net

http://www.worldmsday.org

http://www.nevrologiabg.com

http://www.ndcn.ox.ac.uk

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Американската академия по неврология и Националното сдружение за множествена склероза награждават наградата „Джон Дизтел ​​за научни изследвания“ за 2013 г. на д-р Джордж С. Еберс, водещ изследовател в Университета в Оксфорд и Оркестъра на университетските болници в Оксфорд, Великобритания. Ebers ще получи наградата на 65-тата годишна среща на Академията в Сан Диего, 16-23 март 2013 г. Годишната среща е най-голямото събитие в света на невролози с повече от 10 000 участници и повече от 2300 научни презентации за последните научни постижения в мозъка заболяване.

 

Наградата „Джон Дистел“ признава значителен принос за изследванията в разбирането, лечението или предотвратяването на множествена склероза (МС).

 

Изследванията на Еберс са фокусирани върху генетичните и екологични влияния върху рисковете от МС.

 

„Установихме, че рисковите фактори на МС, считани по-рано за генетични, могат да бъдат променени въз основа на околната среда, което силно навлиза в взаимодействието между гена и околната среда. Нашите проучвания подчертават как климата и диетата се отнасят до факторите, водещи до ДЧ, които могат да бъдат гледни точки като до голяма степен предотвратими болести. Излагането на витамин D изглежда е основният фактор, определящ географския риск „, каза Еберс. Тази награда е възможна чрез специален принос на Фонда за изследване на множествената склероза John Dystel в Националното общество по множествена склероза. „Джон Дистел е пациент с MS, който видях, докато работех в Ню Йорк, така че е много удовлетворяващо да получи тази награда в негова чест“, каза Еберс.

 

Американската академия по неврология, асоциация на повече от 25 000 невролози и специалисти по неврологията, е посветена на популяризирането на висококачествена неврологична грижа, ориентирана към пациентите. Неврологът е лекар със специализирано обучение по диагностициране, лечение и управление на разстройства на мозъка и нервната система, като инсулт, болест на Алцхаймер, епилепсия, болест на Паркинсон и множествена склероза.

 

 

Акценти от книгата на проф. Джелинек „Преодоляване на множествената склероза“

Акцентите, които ще намерите в тази публикация, ми изпрати д-р Теменуга Братанова. С нея се запознах преди няколко години благодарение на всичко, което започнах да правя свързано с диагнозата множествена склероза. Преди няколко седмици тя се свърза с мен и ми изпрати един текст, който е свързан с книгата на проф. Джелинек. Текстът представлява извадки от книгата, които тя е нарекла акценти. Публикувам го, защото смятам, че е полезен с това, че наистина синтезира основното от този огромен труд, но разбира се ви препоръчвам да имате тази книга и да я ползвате като съветник и справочник винаги, когато имате нужда.

Аз лично не съм много съгласна с някои неща от книгата на Джелинек, но това е мое мнение и е трудно да споря с професор. Ще спомена само за връзката между МС и бременост (акценти 18 и 19). Аз самата смятам, че при мен всички автоимунни заболявания се отключиха след втората ми бременост, включително и МС, който беше диагностициран 5 години по-късно. Бремеността е много сериозен стрес за тялото и ако преди това нещо не е било наред, то след такова изпитание няма как да не отключи нещо. Баба ми казваше: „Бременна жена – рохко яйце“. И си е точно така. Особено в средата и начина, по който живеем. От срещите и разговорите си със стотиците жени разбрах, че не съм единствена. Много често, дори не мога да кажа всяка втора, а всяка жена, която е с МС преди или след бремеността, регистрира влошаване. Не в еднаква степен, но го има. А за съжаление, повечето диагностицирани са млади жени, които искат да имат деца и това за тях е много сериозно предизвикателство. Мислете преди да тръгнете към това предизвикателство! Направете промяната за себе си, изчистете мислите, духа и тялото си, овладейте ситуацията и чак тогава предприемайте тази стъпка. Не искам да ви поучавам или да ви плаша, но знаете че съм болезнено откровена и не спестявам нищо. Та, едни от най-тъжните ми срещи са точно с такива млади жени – забременяли, родили и след това изпаднали в положение на безпомощност и отчаяние и с малко дете на ръце. Лекарите обикновено им казват, че рискът е 50/50. Дори и това е сериозен процент риск и не го пренебрегвайте. Моят лекар, д-р Прашант, в такива случаи съветва да се овладее симптоматиката, да се направи нужната промяна, да се постигне баланс на всички системи на тялото и духа и след поне три години на ремисия на диагнозата да се мисли за бременност и раждане. Не забравайте – децата имат нужда от здрави, спокойни и усмихнати майки. Затова мислете за себе си! Първо!

Четете, мислете и действайте! Нека всеки Сам намери посоката за себе си. 

Биляна Савова / Мога Сам

temenuga

С ДУХ И ВЯРА! С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ!

Е, да се запознаем – аз съм лекар и журналист. Обичам и психологията. Занимавам се доста години и с хомеопатия. Завърших курсовете на „Боарон” и имах честта и удоволствието да посетя Лион, Франция – там, където се произвеждат френските хомеопатични препарати.

Не се срамувам, нито се страхувам от годините си – вече съм на 67. Но пък и не се чувствам на толкова. Вероятно е някаква грешка на времето… Имам достатъчно опит, за да пиша за младостта и напредналата възраст, за възторзите и страховете, за любовта и секса. За болестите. За душата…

Като лекар съм преди всичко профилактик – предпочитам както аз, така и моите пациенти да не се разболяваме. Да пазим здравето си, не просто да се лекуваме. А ако някога и това се случи – да се лекуваме с определени храни, билки, природни продукти, съвети за природосъобразен живот. Лекарствата са нож с две остриета и трябва да се вземат само в краен случай!

Колкото до „каузата МС”… Да, кауза! Защото повече от 30 години сестра ми е с тази диагноза. Първоначално бях в неведение, вярвах на колегите. Докато не се разочаровах и не започнах да чета, да търся все нови и нови неща за МС…Сега, със закъснение и с много болка, че вече е късно да помогна на сестра си, се опитвам да правя, каквото мога за тези, които са още в началото и имат волята да се лекуват… За да не се лутат, както ние на онова време! Така се „родиха” АКЦЕНТИТЕ – най-важната информация, най-важните съвети, според мен, от великолепната книга на проф.Джелинек „Преодоляване на множествената склероза”. Защото не всеки може да има тази книга,  още по-малко – да я прочете и проумее. Та това е цял научен труд със строго специфична медицинска терминология!

Какво още… Според мен човешката сила е не толкова в тренировките на ума и тялото, колкото в духа и вярата. Ето, това е моята цел – да помогна на хората с тази диагноза да станат по-силни!

Да устоят на предизвикателството!

С дух и вяра!

С любов и благодарност!

 д-р Теменуга Братанова /  tedibrat@abv.bg

 

АКЦЕНТИ ОТ КНИГАТА НА ПРОФ.ДЖЕЛИНЕК

„ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА”

С много любов към всички, които живеят с тази диагноза…

Д-р Теменуга Братанова

 

1. Основни съвети:

  • изключете млечните продукти

  • заменете животинските мазнини с растителни

  • стойте достатъчно на слънце

  • приемайте допълнително вит.Д

  • спортувайте редовно

  • медитирайте

  • намалете стреса

  • спрете да пушите

  • яжте повече риба

  • вземайте подходящи медикаменти

2. Поставете себе си на първо място, работете върху своето усъвършенстване.

3. Нервната система притежава изумителна способност за регенериране.

4. За появата на МС имат значение нивото на вит.Д по време на бременността и в детството, а също – инфекция с вируса на Епщайн-Бар (инфекциозна мононуклеоза).

5. Прогресивна загуба на мозъчна тъкан има дори при ремисия и липса на симптоматика (доказано?!).

6. Очевидните пристъпи са само върхът на айсберга, затова терапията трябва да започне възможно най-рано и съответната възстановителна програма да продължава дори когато пациентът се чувства добре.

7. Имунната система трябва да бъде в баланс т.е. да включва и изключва възпалителния процес, когато това е необходимо.

8. МС е състояние, при което доминира възпалителната реакция, която се засилва от наситените мазнини (животинските), излишъкът от омега-6 мастните киселини, затлъстяването, стресът, тютюнопушенето, липсата на спорт и депресията. И обратно – изключването на възпалителната реакция се засилва от спорта, медитацията, омега-3 мастните киселини и вит.Д.

9. При някои хора досегът с определен протеин в кравето мляко в ранна възраст кара имунната система да го разпознава като чужда субстанция. Проблемът при МС е, че части от протеина на кравето мляко са идентични с протеина на миелина в мозъчните клетки. И в даден момент, когато нещо „подкопае” кръвно-мозъчната бариера като напр. инфекция с вируса на Епщайн Бар или травма, лифоцитите, които носят тази памет, получават достъп до мозъка (какъвто достъп нормално нямат). Тогава те се сблъскват с протеина на миелина в мозъчните клетки и се задейства споменът им за него като чужда субстанция, защото прилича на протеина в кравето мляко. Това може да доведе до локална имунна реакция с възпаление и образуване на лезии.

10. МС е дифузна болест на главния и гръбначния мозък с важен дегенеративен компонент. Вероятно (?) нарастващата с времето загуба на нервна тъкан в крайна сметка прави болестта прогресираща.

11. Приемането на по-малко калории може драматично да подобри здравето и да удължи живота на болните.

12. Ваксинацията срещу вируса на Епщайн Бар може да предотврати развитието на МС при предразположените индивиди, НО ваксина до момента не е разработена.

13. ЯМР не е особено прецизен в диагностиката на МС и често води до поставянето на по-тежка диагноза. Необходимо е добър клиницист да интерпретира резултата от ЯМР и да постави диагнозата.

14. Необходими са минимум 2 лезии на първия ЯМР, едната от които да е по-контрастна (т.е. по-нова), а другата или другите да са по-стари, което означава поне 2 пристъпа, различни по време и местоположение в мозъка.

15. Броят на лезиите , които се виждат на ЯМР, често не съответстват на физическото състояние на индивида.

16. Атрофията на сивото вещество е най-показателният ЯМР прогностичен белег за окончателна (?) инвалидизация.

17. Когато кажеш на други хора за диагнозата си, се освобождаваш от тежкия товар на тайната.

18. Бременността и кърменето оказват благотворно въздействие върху МС.

19.Кърменето в продължение на поне 4 месеца след раждането намалява риска бебето да развие МС с около 50%, а също намалява риска от пристъпи при майката.

20. Първична профилактика при МС е спирането на цигарите. Пушенето ускорява развитието на МС.

21. Вземането на вит.Д може значително да намали заболеваемостта от МС.

22. Високите дози рибено масло при хората с МС имат драматично противовъзпалително действие.

23. Здравословно е, когато имате

  • на ден 5 приема на зеленчуци и 2 – на плодове

  • редовно варива, сурови ядки и семена

  • масло от авокадо

  • рядка консумация на преработени или тлъсти меса, пълномаслено мляко, сладкиши, бисквити, готови храни

  • избягване на рафинираните мазнини

       Нездравословно е, когато ядете:

  • месо вкл.преработено

  • яйца (?) с изключение на белтъците

  • млечни продукти

  • бисквити, сладки, торти

  • готови смеси

  • чипс

  • маргарин

  • шоколад

  • кокосово и палмово масло

  • пържени храни

  • храни от заведения за бързо хранене

  • модифицирани животински и растителни мазнини

24. Консумирането на много сол е вредно за хората с МС.

25. Няма статистически значима връзка между глутена и МС.

26. Приемането на мултивитамини е вредно.

27. Вит.В12 –играе роля за образуване на миелина

  • има имуномодулиращ ефект

  • стимулира обновяването на нервите

28. Желязото насърчава възпалението!

29. Коензим Q10 намалява умората и депресията.

30. Зеленият сок е изключително полезен.

31. Маслото от ленено семе е за предпочитане пред рибеното масло (съдържа живак!).

32. Готвенето на пара и във фурна е препоръчително.

33. Избягвайте тефлоновите съдове.

34. Ако понякога пържите, слагайте вода в мазнината.

35. Умерената консумация на алкохол е полезна

  • за жените до 30 г на ден

  • за мъжете до 45 г на ден

36. За хората, които имат ниски нива на вит.Д при първото изследване, се препоръчва еднократна мегадоза вит.Д3 (холекалциферол), той е абсолютно безопасен. През зимата – по-големи дози вит.Д.

37. Нивото на вит.Д да се проверява в края на всяка зима (а защо не в началото?).

38. Повечето случаи на МС по света са могли да бъдат предотвратени, ако жените са взимали добавки от вит.Д3 по време на бременност, преди забременяването – също.

39. Пътеката във фитнеса е добро нещо.

40. Още през 1974 г проф.Ричи Ръсел – клиничен невролог, препоръчва за спиране прогресирането на МС кратки енергични упражнения(2 пъти седмично по 1 час или 3-5 пъти седмично по ½ час) за предпочитане в легнало положение (коремни преси, вдигане на тежести), които предпазват (от какво и как?) кръвно-мозъчната бариера, а също – пътеката във фитнеса.

41. Препоръчват се ходене, тичане, плуване, йога, колоездене, танци.

42. Редовното спортуване запазва паметта и насърчава невропротекцията, неврорегенерацията и невропластичността.

43. Спортуването и диетата предотвратяват възпалението и дегенерацията.

44. Внезапното започване на твърде интензивни упражнения може да бъде много вредно.

45. Медитацията променя баланса на имунната система в посока на Th2 реакция (премахва възпалението). Тя е особено важна за страдащите от хронични заболявания.

46. Хората, които се опитват да преодолеят МС, трябва да сменят работата си, партньора или средата, ако те оказват негативно въздействие в живота им.

47. Няма смисъл да прекарвате част от безценното си настояще, докато сте добре, в притеснения какво ще стане, ако или когато не сте добре.

48. Трябва да замените страха с вяра – вяра в себе си, в бъдещето си и може би в нещо по-висше от тях (д-р Йън Хинслоп).

49. Емоциите играят много важна роля в развитието на МС.

50. Когато е в баланс, тялото притежава невероятно ефективна способност да се самолекува.

51. Настроението оказва модулиращо въздействие върху имунната система при МС.

52. Научете се да изпускате контрола, просто се отдайте на случващото се и на чувствата си и вярвайте, че всичко ще бъде наред.

53. Медитацията е ключова част от справянето на организма с всяка болест. За да оздравее, тялото трябва да бъде в състояние на баланс, така че да позволи на естествените целебни механизми да се задействат.

54. Бърни Сийгъл (автор на прекрасната книга „Любов, медицина и чудеса”!!!) препоръчва не само на болните, но и на здравите да си водят дневник.

55. МС представлява дисбаланс в организма (а уж беше автоимунно?…).

56. Хората с МС могат да си представят как бяла светлина преминава през главния и гръбначния им мозък, отмива болестта и активира увредените нервни клетки.

57. Даването на прошка (на себе си и на другите) лекува.

58.Г латирамер (копаксон) може да се използва при нужда дори когато жената все още кърми.

59. Интравенозните имуноглобулини

  • ремиелинизират лезиите при МС

  • може след раждане за предотвратяване на пристъпи

  • безопасни са дори при продължително лечение

60. Естрогенът при жените и тестостеронът при мъжете може да имат положителен ефект при МС.

61. Налтрексонът е обещаващ имуномодулатор, който почти няма странични действия.

62. Статините потискат възпалението и вероятно намаляват свиването на мозъка при прогресираща МС.

63. Канабисът модулира имунната система, срещу болки, спастичност, крампи, безсъние.

64. Ваксинация с ДНК?

65. Власоглавият червей (нетоксичен чревен паразит) предизвиква силна противовъзпалителна реакция и намалява броя на новите лезии.

66. ДЖЕЛИНЕК: „Аз съм на мнение, че интерфероните нямат място в съвременното овладяване на МС. Разполагаме с по-безопасни и с по-малко странични действия лекарства!!!“

67. За да не развият роднините ви МС, са необходими слънце и вит.Д, а също – без цигари и животински мазнини.

68. Често именно нерешените проблеми от миналото разболяват хората.

69. Пристъпите обикновено възникват между 4 и 8 седмици след стрес, затова след стрес трябва да се вземат възможно най-бързо мерки.

70. Понякога е необходимо огромно предизвикателство като МС, за да бъдете тласнати по пътеката, която ви е писано да следвате.

71. Много хора с МС изразяват благодарността си, че шокът от МС ги е пробудил и ги е накарал да осъзнаят колко са важни самите те и колко са важни малките неща в живота, които са приемали за даденост.

П.С. В скоби съм сложила мой въпрос, несъгласие или повод за размисъл…

Т.Б.

С д-р Теменуга Братанова можете да се свържете на tedibrat@abv.bg

Бъдете здрави!

Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие

Expensive healthcare

Не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. Държавата може да ни осигури други неща. Такива, които да направят живота ни по-лесен, по-спокоен, даже по-красив. Това, разбира се, ще доведе и до по-добро здраве. Но много отнесено звучи да е така. Ние искаме всичко. Сега и веднага и то, ако може Държавата да ни го осигури. Защото ние сме част от нея и тя ни е длъжна. Обаче ние не сме част. Ние сме Държавата. Така, че ние сами си правим всичко. И доброто, и лошото.

Ще го повторя: не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. И сме на този хал, защото точно това чакаме – някой друг да се заеме да поправи нещо, което сами сме си причинили.

Здраве/Опазването е лична мисия.

Защо хората изобщо очакват държавата да им дава здраве? Защо не си го дадат сами? Защо не погледнат ситуацията от друг ъгъл и не започнат да се променят? Не искам да влизам в противоречия и спорове с никой, най-малко с Нана Гладуиш (в интервю за Нова Телевизия, което всъщност ме провокира за този текст), но смятам, че това е абсурдно – да чакам аз здравната каса да ме излекува!

Да, Нана, в медицината няма място за „бакалски сметки“.

Обаче почти всичко в медицината са точно “бакалски сметки”. А най-успешната “бакалия” в света е фармацевтичната промишленост. И каква е сега борбата: да продължат да се плащат милиони за лекарствата в “бакалията” или да се подобри здравето на хората? Еми няма да се подобри! Колкото и нови “молекули” да се появяват.

Ето една метафора: От много работа, задачи, стрес и нямане на време не мога да си поддържам къщата. И тя започва да страда. Започва и да се срутва тук там. Аз също започвам да страдам. Не ми харесва така. Какво да правя? Да чакам Държавната Служба Чистота да дойде да почисти и да негодувам, че не си вършат работата и че не са отделени достатъчно средства за почистващите препарати или да се хвана и сама да си изчистя къщата? А кого да ми прати Държавата да ми стегне покрива? Да ми оправи стените. Да подпре комина, да не ми падне на главата. А тавана?

Абсурдно е! Наистина.

Била отнета надеждата. Сещам се за любим цитат от Стивън Кинг – “Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие. Надеждата може да докара човек до лудост.” 

***

През последните месеци, заради сърдечната операция (аортно протезиране, заради вроден сърдечен дефект), която се наложи да ми направят, за пръв път използвах “запасите” си в здравната каса. За мен се изхарчиха около 25 000 лв. Осигурявам се от 30 години, което прави 360 месеца. Месечните ми вноски са били различни, но съм наляла в здравната каса не малка сума. Тези пари, които сега държавата изхарчи за мен са много малка част от тази сума. Останалите отиват къде? В “бакалията”. И там те не се разпределят така, че да помагат на болни хора, а се разпределят по “щандовете” на различните компании. И всяка година има следното действие – едни милиони, много милиони, се разпределят по фармацевтичните компании, те доставят “безплатните” си лекарства и нови молекули (каквото и да значи това) и от там добре мотивирани лекари-специалисти имат грижата те да попаднат при страдащите. Любима дума – страдащи. Така обичат да наричат и да се наричат разболелите се хора в България. И аз като част от тази схема, най-вече като ежемесечен дългогодишен донор, не съм съгласна това да е така.

Имам множествена склероза от 10 години и не съм изхарчила нито един лев от запасите на здравната каса. Инвестирах сама в себе си – знания, време, осъзнаване, дисциплина и някакви пари.

Постигнах много. С много труд, не с много пари. Но, ако бях влязла в схемите и бяха наливали пари в мен, нямаше да е така. Вече съм абсолютно сигурна. И най-вероятно и аз щях да хленча и да се оплаквам, че няма пари за новите лекарства. А те идват защо? Защото старите не помагали. А много често новите са си същите стари, но с малко по-различни имена и молекули. Защото парите трябва да се въртят, а не защото хората трябва да оздравеят. Защото за здравето си е добре да се грижим сами. Останалото е бизнес. И ако доброволно си станал част от всичко това, няма за какво да мрънкаш.

Ще ви покажа една статистика за 2016 година, в която може да видите колко средства са прехвърлени от здравната каса към “бакалията” на фармацевтичните компании за различни диагнози. За множествената склероза само са извадени почти 39 милиона лева и ако погледнете имената на лекарствата ще видите към кои “щандове на бакалията” са насочени. В тази статистика няма да видите брой пациенти с подобрения или излекувани, защото това не е важно. Важно е да върви алъш вериша в “бакалията”.

На линка по-долу, можете да разгледате въпросната статистика

Множествена-склероза-31may2017

И всичко това не е тайна. Знаят го и лекарите, и “продавач-консултантите” в “бакалията”, но няма да ви го кажат. Защо ли? А защо да го правят? Нали това им е бизнесът. Искате да фалират ли? Айде сега. Знаете ли колко хора се изхранват от него?

А знаете ли кои основните причини за смъртност при хората? На първо място – сърдечните проблеми, на второ – ракът, а на трето – лекарствата, с които ни “лекуват”. Не, не лекарските грешки, а терапиите с медикаменти. Но всъщност те са свързани. А пък един от последните доклади на Световната здравна организация казва следното: “Към 2030 година главните причини за смъртност ще бъдат СПИН, заболяванията на съдечно-съдовата система и депресията”. Депресията?!? А, ракът? Ало, “бакалията”, къде сте? Спасявайте човечеството! Нали лекувате депресиите. Вижте пак цитатът на Стивън Кинг. 

150220-drake-big-pharma-tease_obramx

Две разказчета от БОЛНИчната стая

Докато се размотавах в сърдечната клиника през изминалите няколко месеца видях много неща. Повечето от тях абсолютно ми доказват тезата. Но видях и лекари, които знаят какво правят. Които са наясно с клетвата, която са положили. Но са много малко. За съжаление. Уважавам много тази професия и наистина смятам, че е изкуство. Изкуство в науката. И изпитвам към точно тези хора голямо уважение и им се доверявам. Но се срещнах и с представители на медицината, които не искам да виждам повече, още по-малко да им имам доверие.

При последното ми влизане в болница за рутинни изследвания ми изписаха още първия ден един от най-силните медикаменти за депресия. И понеже следя всичко аз, което ми изписват, си позволих да откажа тази терапия и да попитам защо го правят. Отговорът беше – ей така, за да съм се чувствала по-добре и за да спя добре. Моля!?? Депресия!? Само ще споделя, че лекарствата за депресия имат толкова много странични ефекти, че няма как да останете здрави, пък дори и успокоени. А един от най-често срещаните странични ефекти е самоубийството, като повечето хора с депресия, посягат на живота си точно с хапчетата, които са им изписали, за да ги лекуват. Май Световната здравна организация ще познае. Доверие, ли? За какво? За това, че ако не питаш, не се интересуваш и не четеш просто те вкарват в схемата.

И още нещо ще ви разкажа. В тази болничната стая се запознах с една баба. Предстоеше й операция на сърцето и основното, за което се притесняваше беше, че няма кой да се грижи за сина й, който е с шизофрения и олигофрения. Получил е това увреждане, когато се е родил преди 55 години. А се е родил така, защото са го извадили с един месец по-късно от термина. И ходила бабата четири пъти при акушер доктора и му казвала: “Време е, закъснява това бебе!” А той и казвал: “Много знаеш ти кога ти е графика?” И когато все пак докторът решил да извади бебето с цезарово сечение, се оказало, че жената е с плацента превия и бебето е преносено и вече в не добро състояние. А 40 дни по-късно симптомите, показващи неговото увреждане започнали. Та, питам аз бабата: “А той здрав ли е? Има някакви други проблеми със здравето?” “О не“, казва тя. „Здрав е като бик! Никога не е боледувал от нищо и никога не съм го водила на лекар!” Тази история ме разтресе. Първо заради сблъсъка с невежеството, което е определило един друг, нелек живот на едно цяло семейство и след това с поредното доказателство, че всичките ни проблеми и болести са ни в главите. Този човек цял живот живее в един негов си свят. Не иска много. Иска да яде, когато е гладен, да е завит и облечен, когато му е студено, да свърши някаква полезна работа, да го прегърне някой, да го обича. Толкоз. И е здрав. А всъщност никой не знае какво точно е в главата му. Обаче ние, умните, дето знаем всичко и сме много образовани, и чукаме на дърво като видим такъв човек, сме с тела разкъсващи се от вируси, ракови клетки, изхабени сърца, тлъсти черни дробове, черни бели дробове и всичко, за което се сетите…

Изведнъж видях причината, за това, да идват такива хора на този свят и да живеят с нас, до нас. Да ни покажат разни важни неща, но няма кой да ги види и разбере. А ние, болните нормални, ще продължаваме да живеем в истерия – има ли лекарства, няма ли, защо нямаме по-голяма къща, защо съседа пак е с нова кола, ще успея ли да си погася заема, ще си платя ли парното, имам ли нов телефон, ще има ли война, кой ще спечили изборите… Хиляди неща са и все важни. Да, знам, че са част от живота ни, но ако се опитаме да живеем по-простичко и по-олекотено, със сигурност ще ни е по-лесно. Като се поосвободим от абсолютно ненужните си притежания, които всъщност ни притежават и само ни заробват. Като си дадем сметка кое ни е важно, без какво можем, кое е това, което ни прави щастливи. Да намерим смисъл, за да се събуждаме всеки ден с усмивка. Да станем по-малко алчни. Е, тогава ще сме и по-здрави. Със сигурност. И тези избори не ги прави Държавата. Правим ги ние. И ако ние се променим, ще се промени и пустата му Държава, дето я обвиняваме за всичко.

От къде почнах, къде стигнах. Както и да е. Емоционално стана някак.

Добре, приключвам. ОК, нека има “безплатни” грижи и лекарства, но нека и да се разгледа сюжета с болните хора и от друг ъгъл. Помислете си все пак – откакто разбрахте, че имате някакъв здравословен проблем, какво променихте в себе си и в средата, в която живеете? Опитахте ли се да разберете кое е това нещо, което ви е разболяло? Поехте ли отговорност за себе си? Ако отговорът и на трите въпроса е НЕ, тогава проблемът не е в здравната каса и държавата. Проблемът е във всеки един от вас.

И още нещо много важно – безплатен обяд НЯМА!

А, да и още нещо, още по-важно: Когато “БОЛНИци” бъдат преименувани на “ЛЕЧЕБници” само тогава ще се определи смисъла на тяхното съществуване и тяхното истинско значение. Разбира се, ако се търси ЛЕКуване на хората. Ако се търсят все повече и повече БОЛНИ хора, нека си останат така. Хайде, Държавата! Вие сте на ход. За това не се искат никакви пари. Само желание, разбиране и добра организация.