Архив на категория: статии

Здравето е областта, в която сме най-глупави

Една изключително вярна и пряма статия от Лари Уингет, която безжалостно ни изправя пред грозната истина за нашата безотговорност към самите нас.

ORIGINAL-larry-winget-01

Вашето здраве е временно състояние. То е като плъзгаща се скала. Може да се промени и да тръгне в някоя от двете посоки. И като изключим екстремните случаи (а дори и тогава), здравето ви може да бъде променено от прости неща като диета или физически упражнения. Но вие вече знаете по-голямата част от това, нали? Само малко хора не разбират, че подходящото хранене и физическите упражнения ще им помогнат да водят по-здравословен живот. Въпреки това много хора все още са болни. Не го ли намирате за интересно, че ние знаем какво точно е нужно, за да бъдем богати, успешни и здрави, и въпреки това не го правим? Защо? Предполагам от глупост.

Човекът е единственото създание на нашата планета, което всеки ден прави неща, за които знае, че ще причинят собственото му унищожение.

„Значи мислиш, че хората са глупави?“ Най-вече защото, когато стане дума, че сме глупави, здравето е областта, в която сме най-тъпи. Да отговоря на въпроса: не, не мисля, че хората са глупави. Зная, че са такива. Първо, позволете ми да обясня какво имам предвид с думата глупави. Ако не знаете, значи сте невежи. Ако знаете, тогава сте глупави. Разликата е голяма. Ще ви простя (за известно време), че не знаете. Но щом веднъж научите какво правите и не предприемете нищо срещу това, тогава сте глупави. Няма прошка за това да знаеш и да не правиш нищо. Ако не ми вярвате, когато казвам, че хората са глупави, за мен ще бъде удоволствие да ви го докажа.

Доказателство за глупост № 1
Ние ядем неща, които знаем, че не се добри за нас. Неща, които ни правят дебели, запушват нашите артерии, вдигат равнището на холестерола и ни причиняват още много други вреди. Дори след като бъдат диагностицирани тези проблеми и ни бъде казано точно какво да ядем, ние продължаваме да лапаме нещата, които не трябва. Това са неща, които накрая ще ни убият. Бихте ли нарекли това умно? Надявам се, че не. Ето ви нещо интересно: според повечето религиозни вярвания самоубийството е грях. Защо, ако вземете пистолет, застреляте се в главата и умрете за частица от секундата, да е грях, а преяждането, пушенето и самоубиването в течение на 30 години да не е? Крайният резултат е същият. Така че самоубийството очевидно не е грях. Грехът се крие в това колко време отнема, за да го направиш.

Доказателство за глупост № 2
Хората пъхат в устите си храни, пълни с канцерогенни вещества и други отрови, палят цигари и засмукват пушека в своите дробове. Това звучи ли ви разумно? Не, всъщност е доста глупаво. Защото след като чуят диагнозата рак, емфизем или други смъртоносни заболявания, и им се каже, че единственият начин да поживеят още е да престанат да пушат, мнозина продължават да го правят. Как да наречете това по друг начин освен глупост? Разбира се, най-простото нещо, което може да направите, е да съдите компанията, която произвежда цигарите, защото техният продукт ви е причинил рак. Това умно ли е? Те не са ви причинили нищо. Вие доброволно сте харчили парите си, пъхали сте цигарите в устата и сте ги палили. Не сте го направили веднъж, а хиляди и хиляди пъти. Трябва да сте искали да хванете рак. Тютюневата компания е отпечатала предупреждението на етикета, който ви съобщава, че ще хванете рак, ако пушите цигарите им. Но вие въпреки това сте ги купували и сте пушили. А после хленчите, какво ви бил причинил някой друг. Поемете отговорност за своя избор. Живейте с него или умрете с него, защото изборът е бил ваш.

Доказателство за глупост № 3
Ако изпиете твърде много алкохол, не може да карате кола. Вашата преценка не е добра, а реакциите ви са забавени. Всичко това е доказано. Ако някога сте пили твърде много, знаете, че това е истина. Въпреки това хората продължават да сядат зад волана на колите си и да карат. Понякога убиват себе си. За съжаление обикновено убиват други хора. Знаели са, че способностите им са занижени, когато са потегляли, но са го направили въпреки всичко. И отново, бихте ли нарекли това интелигентно поведение? Разбрахте ли какво искам да кажа? Хората са глупави. Човекът е единственото създание на нашата планета, което всеки ден прави неща, за които знае, че ще причинят собственото му унищожение.

Хората знаят, че се самоубиват с начина си на хранене, пиене, пушене и с поведението си, но въпреки това го правят. Как бихте нарекли това? Аз го наричам глупост. Хората знаят, че убиват собствената си планета, мястото, където живеят, но въпреки това го вършат. Познавате ли друго създание, което да прави подобно нещо? Никое друго същество съзнателно и смеейки се, не разрушава своята околна среда. Ние не преставаме да правим неща, за които знаем, че се погрешни, които не са добри за нас емоционално, духовно, финансово, физически и психологически. Това е чиста глупост.

„Само две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост, като за Вселената не съм толкова сигурен. „
Алберт Айнщайн

„Добре де, Лари, ти никога ли не си постъпвал глупаво?“ Мисля си, че всеки от нас от време на време има пристъп на оглупяване, правим неща, за които знаем, че не са добри за нас. Напълно съзнавам, че понякога върша неща, които не са добри за мен. Въпреки това избирам да ги върша. Това е глупаво, обаче не върша тези неща за сметка на своето здраве, успех, благоденствие и най-вече на семейството ми. Не правя нищо за сметка на изброените неща. Те са по-важни за мен от всичко останало. Твърдя, че съзнателното правене на неща отново и отново за сметка на вашето здраве, благоденствие, семейство или успех е много глупаво. Престанете да бъдете глупави във всички области и особено, когато става дума за здравето.

larrywinget.com

NE-BYDI-IDIOT-novo-min

Книгата на Лари Уингет може да поръчате от тук

източник http://www.gnezdoto.net

Душата на света

10855024_925898784087445_8405353476939633579_o

Matrimandir, Аuroville*… сбъдната и споделена мечта

06/01/2017

Трудно е да опиша това, което почувствах на това място. Много е силно, разтърсващо и нереално. Ще го направя сигурно по-късно. А може би не. Може би е по-добре всеки сам да усети това място. Смисълът му. Идеята. Визията.

Това, което ме впечали най-много в Ауровил е Матримандир. Сферата. Огромното златно кълбо, което все едно не се допира до Земята и все едно не е създадено от хора от тази планета, а е дошло някъде от Космоса и просто е кацнало на това място. Оставям емоциите засега в сърцето си и ще ви разкажа за това място с малко информация, факти и цитати за идеята и построяването на това „чудо“, които вярвам ще ви бъдат интересни толкова, колкото и на мен.

идеята

Всичко започва с една утопична визия на Майката. С една мечта, която тя виждала още в най-ранна възраст. Нейното рождено име е Мира Алфаса, родена в семейството на майка египтянка и баща турчин през 1878 година. Среща се с Шри Ауробиндо през 1914 в неговият ашрам в Пондичери и веднага осъзнава, че това е найният Учител и нейният път. Шри Ауробиндо (1872-1950) е индийски изследовател – първопроходец в плановете на съзнание, а пътят за ускорена еволюция на съзнанието (а тя става ускорена, когато избираме да участваме в нея осъзнато), прокаран от него, е известен като Интегрална Йога. Шри Ауробиндо разпознал в нея своя духовен съратник. За него, Мира Алфаса е въплъщение на динамичния аспект на еволюционната и съзидателна Сила, наричана в Индия традиционно „Майката”, и именно с това име са се обръщали към нея. 18 години след смъртта на своя духовен Учител, през 1968 година, Майката започва работа за осъществяването на проекта Ауровил – градът мечта, градът на Зората, възоснова на учението на Шри Ауробиндо. От името „Зора“ идва и името на града (aurora – зора), а не от името на Шри Ауробиндо, както често предполагат, макар че отзвукът от неговото златно (aurum, лат. – злато, бел. прев.) име винаги ще отеква в името на Ауровил.

„Това се случило на 28 февруари 1968 година на около десетина километра северно от Пондичери. Тук се събрали представители от 124 нации и 23 индийски щата. От високоговорителите звучал гласът на Майката. „Лозунгът” бил хартата на нов град, който тя основавала в този час и на това място: Ауровил, Градът на Зората – новата Утопия.“ – цитат от книгата на Georges van Vrekhem „Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“

душата на света

Центърът на града е място на тишина, хармония и красота. Урната с форма на лотос, събрала по шепа пръст от цялата планета, включително и от България, все още е там и сега разположена в средата на амфитеатър, обграден от кръг с дванадесет градини. До тях е голямото баняново дърво, географският център на града, което продължава да разпростира своите въздушни корени. И точно там, редом с тях се извисява Матримандир.

През януари 1970 г. започва същинската работа по проекта за Матримандир – място, което да е генератор на трансформиращите сили, които биха спомогнали за осъщестяването на идеята за единство, място за уединение, медитация на всички, които влизат вътре.

Проектът се поема от Роджър Ангър, френски архитект, когото Майката избира за осъществяването му. Основният камък е положен на 21 февруари, 1971. Изграждането на основната сграда е завършена през 2008 година.

„Матримандир” е дума на санскрит и означава „дом, или обител, на Майката”.  Глобусът с диаметър около тридесет метра се опира на четири гигантски опори, представящи четирите активни сили на Майката във вселената: Махешвари, Махакали, Махалакшми и Махасарасвати. Най-важният детайл вътре в глобуса е „залата” с диаметър около двадесет метра и с дванадесет колони в кръг покрай стената, които сякаш подпират тавана, но не го докосват.

mm-crystal_15

Просторната вътрешна камера в горната хемисфера на Matrimandir е в напълно бяло, с бели мраморни стени и бял килим. В центъра се намира чист кристал-стъклен глобус, който се осветява от слънчевата светлина, която пада върху него през отвор на върха на сферата. Кристалният глобус е с диаметър 70см и е произведен специално за Ауровил от Carl Zeiss Werke в Оберкохен, близо до Щутгарт, Германия. На 26 април 1991 година кристалното кълбо, тежащо 1100 кг е доставено и монтирано върху постамент от хексаграмови звезди – символите на Шри Ауробиндо, който пък е разположен в средата на символа на Майката, гравиран върху пода.

Колоните са пристигнали в Matrimandir в началото на януари 1990. Те са с диаметър 24-инча, поцинковани, безшевни стоманени тръби, дълги 8.65м, с тегло 830 кг. Има средно 15 слоя боя върху всяка колона, между които са правени все по-фини и по-фини шлифования. Върху последният слой е направено и окончателното полиране.

4764679226_b80dbc0571_z

Златните дискове са изработени от неръждаема стомана в размер 2.3м за големите и 1.5м за малките. Върху тях са залепени златни листчета с размер 85/85мм. За 1000 листчета златото е само 28 грама. Общия брой на дисковете е 1415.

Белият килим е изтъкан в Агра за около 6 месеца, в една от най-добрите фабрики на Индия за производство на килими.

„Най-важното нещо е това: танца на слънцето върху центъра. Така той става символ, символ на бъдещи реализации..“

Лъчът светлина, който е непрекъснато върху центъра на кристала се насочва от специална система от огледала, които следят движението на слънцето през целия ден. Ако такава липсва, поради някакви метеорологични причини или през нощта веднага се включва светлина, акумулирана от слънчева енергия. В залата няма нищо друго и шумът е сведен до минимум.

Всички влизат тихо, обути в меки бели чорапи, сядат на малките бели килимчета, подредени около кристала и притихват за минути. Освен медитация в голямата зала, има възможност и за такава, в по-малки такива, 12 на брой, които са с различни имена и съответно цветове. И всеки сам избира в коя зала да влезе.

auroville-ii-1500x686

Ауровил се намира в Южна Индия, на няколко километра от Пондичери, където от 1968 година насам расте броят на хората от цял свят, които работят по изграждането на едно ново общество, нов начин на живот, нов начин на съществуване. Той не е ашрам на сектанти. Трудно ми е да го нарека и град, макар че такъв е статутът му. Той е по-скоро лаборатория за постигане на реално единение между хората, хармонизиране на Изтока и Запада, на материята и духа, на вътрешния и външния живот, или накратко – за по-висш и по-истински начин на живот в общество, базирано на човешки и духовни ценности, интеграция и самосъзнание. Независимо от всички трудности, през които е минавал животът в този град през годините, той е жив и до днес. В него, 49 години по-късно, живеят 2 565 жители от 52 страни, 651 от тях непълнолетни (към ноември 2016). Има училища, малки хотели, пекарница, множество занаятчийски работилници, фабрики за дрехи, библиотеки, издателство, местно радио, организации за взаимодействие с жителите от селата, информационен център за посетители. Градът съществува правно като фондация към Министерството за развитие на човешките ресурси на Индия и от самото си създаване е подкрепян от ЮНЕСКО.

общество без религии

„И нека да не се превърне в религия“, казва Майката за това място. „Провалът на религиите е … защото те разделят. Те искат хората да бъдат религиозни и да изключват правото на други религии…“

„Никакви нови религии, никакви догми, никакви фиксирани учения! Трябва да се избягва на всяка цена превръщането на всичко това в нова религия. Тъй като веднага щом като то бъде формулирано в някаква елегантна и впечатляваща форма, това ще е краят” – 23 ноември 1968 година

Много е постигнато в Ауровил. Много още трябва да се направи, за да може Ауровил да се превърне в това, за което е предназначен – реално единение между хората.

Самата Майка уверява, че това ще се случи. Тя казва: „Градът ще бъде построен чрез това, което е невидимо за вас. Хората, които трябва да играят ролята на инструменти, ще го направят  независимо дали го осъзнават. Те са просто оръдие в ръцете на по-висши сили. Нищо не зависи от човешките същества. Нито планирането, нито изпълнението. Нищо. Ето защо можем да се посмеем.“

„Ауровил желае да бъде универсален град, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, отвъд всякакво вероизповедание, политическа и национална принадлежност. Целта на Ауровил е да осъществи единение между хората.“ – 8 септември 1965 година

„Човекът е преходно същество“.

Така е казал Шри Ауробиндо.

Това е истина, която прави революции, когато се осъзнае. Революции в начина на мислене, в начина на живот.

Това е новина за много от хората на тази планета.

Новина е, макар да е толкова стара, колкото самият човек.

И това е единствената новина, която е важна днес.

Тук и сега.

*Около и вътре в Матримандир е забранено да се снима. Снимките и фактите, които публикувам са взети от

www.auroville.org

www.aurovillebg.wordpress.com

www.zorata.wordpress.com

Как умират лекарите

автор Д-Р КЕН МЪРИ, асистент по фамилна медицина в Университета на Южна Калифорния / илюстрация JACOB SANDERS / 11.03.2012 ТРУД

Do-Not-Resuscitate

Преди години Чарли, уважаван ортопед и мой учител в медицината, откри бучка в стомаха си. Прегледа го хирург и постави диагноза рак на панкреаса.

Този хирург бе един от най-добрите в Америка. Той дори бе разработил нов способ за лечение именно на този вид рак, който утроява шансовете за оцеляване на пациента в прозоречния 5-годишен период – те нарастваха от 5% на 15%. Това обаче ставаше за сметка на силно влошено качество на живота. Чарли изобщо не прояви интерес към процедурите. Той се прибра у дома на следващия ден, прекрати практиката си и повече кракът му не стъпи в болница. Отдаде цялото си внимание на семейството и на това да си прекарва колкото се може по-добре времето. Няколко месеца по-късно почина у дома си. Не се подложи нито на химиотерапия, нито на радиация или хирургическа намеса. Здравната каса не похарчи почти нищо за него.

Рядко става въпрос, но ние, докторите, също умираме. Но не го правим като повечето хора. Подлагаме се на много по-малко лечение, отколкото останалите. През цялото време, което прекарваме в спасяване живота на другите, ние се научаваме да са отнасяме много по-хладнокръвно към смъртта, когато тя посегне към нас лично. Знаем много добре какво ни очаква, знаем какви са вариантите и по принцип имаме лесен достъп до всяко налично в момента модерно лечение. Но много рядко се възползваме.

Естествено, никой лекар не иска да умира – на всички ни се живее. Ние обаче знаем достатъчно за съвременната медицина, за да сме наясно докъде точно се простират нейните възможности. Познаваме добре смъртта, за да нямаме съмнения относно това, от което най-много се страхуват хората: да умрат в адски мъки и самотни. Повечето от лекарите сме обсъдили вече тези въпроси със семействата си. Искаме да сме сигурни, че когато ни дойде времето, никой няма да се упражнява в героизъм върху нас. Не желаем например в последните мигове от живота ни някой да ни троши ребрата в опит да ни реанимира със сърдечен масаж (защото знаем, че се трошат ребра, ако масажът се прави както трябва).

Повечето професионални медици сме ставали свидетели на прилагане на напразни и напълно излишни усилия за спасяване на обречени пациенти. Нещата се развиват като в медицински сериал от сорта на “Д-р Хаус” – пациентът се отваря, интубира се, поставя се на командно дишане, бият му се всевъзможни инжекции. Всичко това се случва в отделението за реанимация и струва хиляди долари на ден. И какво печели пациентът? Няколкоотвратителни и мъчителни часа живот в повече, които не бих пожелал дори и на изпечен терорист. Хиляди пъти колеги лекари са ми казвали горе-долу едно и също: “Обещай ми, че ако нещо такова се случи с мен, ще ме убиеш.” И не се шегуват. Много медицински работници в САЩ носят на врата си медальони с надпис ЗАБРАВИ ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА, което означава, че не желаят да им се прилагат крайни животоспасяващи процедури като сърдечен масаж. Виждал съм го даже татуирано на гърдите на един колега…

Прилагането на мъчителни медицински процедури върху пациенти съсипва лекарите. Ние сме научени да събираме информация за състоянието на болния, без да разкриваме чувствата си. Но помежду си, без свидетели, ние често изпускаме напрежението и си задаваме въпроса: “Как изобщо някой може да причини подобно нещо близък човек?!” Подозирам, че това е една от причината при лекарите да се наблюдават много по-често случаи на алкохолизъм и депресии, отколкото при която и да е друга професия.

Как обаче се стига до този абсурд – лекарите полагат усилия за пациенти, които не искат да бъдат прилагани спрямо тях самите? Простият отговор е: пациентът, лекарят, системата.

За да схванете ролята на пациента, си представете сценарий, при който някой в безсъзнание е приет в спешното отделение. В повечето случаи никой не е очаквал нещо такова да се случи. Няма план и ошашавените и уплашени роднини са изправени пред кръстопът от възможности. Те не са в състояние да разсъждават трезво. Когато лекарят ги запита дали са съгласни да се опита “всичко”, те единодушно и без замисляне кимат в знак на съгласие. И започва кошмарът. Понякога роднините наистина имат предвид да се опитат “абсолютно всички възможности”, но в повечето случаи те всъщност имат предвид да се направи “всичко възможно в разумни граници”. Проблемът е, че те може би не знаят кое точно е разумното в случая, нито пък в тяхното объркване и скръб ще попитат и изслушат внимателно лекаря. Що се отнася до лекарите, щом са им казали да направят “абсолютно всичко възможно”, те ще си свършат работата, независимо дали е разумно или не. Този сценарий се среща под път и над път. Огънят се подклажда допълнително от нереалните очаквания на какво е способна съвременната медицина. За много хора, гледали филми, сърдечният масаж е истинска животоспасяваща процедура, но в действителност нещата не стоят съвсем така. През ръцете ми са минали стотици хора, докарани в спешното отделение след сърдечен масаж. Само един-единствен здравеняк, който преди това никога не бе имал проблеми със сърцето (за любопитните диагнозата му бе “пневмоторакс от напрежение”), си тръгна здрав и читав от болницата. Ако пациентът страда от сериозно заболяване, напреднала възраст или неизличима болест, шансовете за оцеляване след сърдечен масаж са нищожни, докато шансът за удължаване на непоносимото страдание е огромен. Незнанието и необоснованите очаквания винаги водят до вземане на грешни решения.

Естествено, и лекарите имат своята вина да се случват подобни неща. Проблемът е, че дори и лекари, които не желаят да приложат излишни процедури, го правят под натиска на пациента и неговите роднини. Представете си спешното отделение с чакащите отпред подредени и твърде често истерични роднини. Те не познават лекаря. Да спечелиш доверието на тези хора в такъв момент, е трудна и деликатна работа. Ако им обясниш, че няма смисъл от дадена процедура, те тутакси ще те заподозрат, че искаш да спестиш усилия, средства или пари.

Винаги, когато в моята практика съм имал случай с възможен избор за прекратяване на живота, съм излагал разумни доводи на колкото се може най-ранен етап. Ако пациентът или роднините изискват нереални неща, аз им обяснявам на най-прост език до какво ще доведе техният избор. Ако те все пак продължават да упорстват за процедури, в чиято полза аз се съмнявам, им предлагам да се обърнат към друг лекар или болница.

Дали не е трябвало да бъда по-твърд на моменти? Все още понякога си спомням такива случаи на отпратени от мен пациенти. Една от пациентките, към която се бях привързал, бе адвокатка от известна фамилия на американски политици. Тя страдаше от остър диабет и нарушено кръвообращение. В един момент на ходилото й се отвори дълбока кървяща рана.

Познавайки опасностите, аз всячески се постарах да я разубедя да не предприема хирургическа намеса. Тя обаче се обърна към външни експерти, които аз не познавах. Без да са запознати в дълбочина с нейния случай, те й препоръчаха байпас на запушените кръвоносни съдове на краката. Това изобщо не възстанови кръвообращението. Раните от операцията не заздравяха, гноясаха и тя разви гангрена. Ампутираха й двата крака, а седмица по-късно тя почина в един от най-скъпите и реномирани медицински центрове в Америка.

Лесно е да се винят лекарите и пациентите в подобни ситуации, но в много случаи те са просто невинни жертви на системата на здравеопазването, която подстрекава прилагането на скъпи и излишни процедури. В много срамни случаи докторите се възползват от вратичката, която системата им оставя открехната, и извършват ненужни процедури, за да не “изтърват” парите, които им се полагат за тях. Много по-често обаче лекарите просто се страхуват от съдебни процеси и играят по гайдата на пациенти и роднини, за да си нямат неприятности.

Един от пациентите ми се казваше Джак, 78-годишен старец, който боледуваше от години и бе претърпял над 15 хирургически интервенции. Той ми каза, че не иска при каквито и да било обстоятелства да бъде поставен на животоподдържаща апаратура. Една събота обаче Джак претърпя масиран инфаркт и бе приет в безсъзнание в спешно отделение. Съпругата му не го придружаваше. Докторите направиха всичко възможно да го върнат в съзнание, но без успех, след което го включиха на апаратура. Това бе най-големият кошмар на Джак. След като пристигнах в болницата и поех случая в мои ръцe, разговарях със съпругата му и лекуващия екип. Показах им писменото му съгласие какво да бъде направено при това положение. След това изключих апаратурата и седнах до него. Джак почина два часа по-късно.

Въпреки че всички негови желания бяха предварително документирани, Джак не си отиде така, както той би желал. Една от сестрите, разбрах по-късно, ме докладвала на ръководството, за да ме разследват за убийство. Естествено, нищо не излезе от това – имах документирано и подписано съгласие на пациента. Но перспективата да бъде разследван от полицията е ужасяваща за всеки един лекар. Щеше да ми е много по-лесно, ако бях оставил Джак на животоподдържаща апаратура, без да се съобразя с неговото желание. Така щях да удължа живота и страданието му още няколко седмици. Дори щях да спечеля пари от това, а сметката на здравната каса щеше да бъде натоварена с допълнителни 500 000 долара. Ето защо много лекари си затварят очите и правят ненужни процедури.

Но на самите себе си те не причиняват такива неща, защото са наясно с последиците. Всеки може да намери начин да умре спокойно у дома си, а поне в потискането на болка съвременната медицина е доста напреднала. Удивителен е установеният наскоро факт, че безнадеждно болни пациенти, оставени на спокойствие в домовете си, живеят по-дълго от подлагани на зверски терапии болни със същата диагноза по болниците.

Преди няколко години моят по-възрастен братовчед Торч получи припадък, който се оказа следствие от тумор в мозъка. Уредих му прегледи при най-добрите специалисти и разбрахме, че при агресивно лечение с 3 до 5 посещения в болница на седмица, му дават около четири месеца живот. Торч се отказа от лечение и си взе единствено болкоуспокояващи за отока на мозъка. След това дойде да живее при мен.

През следващите осем месеца правихме куп неща, които ни доставяха радост и удоволствие – неща, от които се бяхме лишавали десетилетия наред. Ходихме до “Дисниленд”, за първи път и двамата. Стояхме си вкъщи, Торч гледаше телевизия – бе страхотен запалянко, а аз му готвех всевъзможни вкусни ястия, които не могат да се сравнят с болнично меню. Напук на всичко той дори наддаде килограми. Не градеше никакви планове и бе в превъзходно разположение на духа през цялото време. Една сутрин просто не се събуди, а изпадна директно в кома. Почина след три дни, без да дойде в съзнание. Цялата сума, която бе изразходвал, възлизаше на 20 долара за болкоуспокояващите таблетки.

Торч не беше лекар, но предпочете качеството на живота пред количеството. Не е ли така с повечето от нас? Най-добрият начин да умреш е един – с достойнство! Що се отнася до мен, оставил съм своето подписано последно желание на личния си лекар. Не ми беше трудно да го взема и всеки лекар ще го потвърди. В края на деня не е нужен героизъм. Искам да поема спокойно в нощта. Като моя учител Чарли. Като братовчеда Торч. Като моите колеги лекари.

 

Живей, но се готви за смъртта / Д-р Любомир Трифонов

Ако искаш да живееш, готви се за смъртта, казва Зигмунд Фройд. Следователно да не се страхуваме от смъртта е логично предвид нейната неизбежност. Както е “логично”, че философската тема за живота, смъртта и умирането от статията на Кен Мъри не намира място в дневния ред на българското здравеопазване, което е чалгализирано и комерсиализирано. Здравна администрация, която нерегламентирано извън делегираните бюджети на болниците раздава допълнителни субсидии на селски лечебни заведения за пластика на изкуствени гърди, няма да прочете трактата на Жорж Кангилем “Нормално и патологично”. Концепцията е “пари за силикон”, а не “качеството на живота като медицински приоритет”. Болестта не се разглежда като нарушение на хармонията и равновесието между човека и природата. Това обяснява защо медицината не е насочена към хармонизация на нарушеното равновесие човек – природа, а към усвояване на средства. Не е случайно, че проблемът с финансирането на хосписите и болниците за долекуване остава нерешен години наред. Да не говорим за пациенти с болест на Алцхаймер и други деменции, чието умиране няма как да опишем с думата достойнство. Дори и да са лекари.

Американският специалист по фамилна медицина описва проблем, който съществува и в българското здравеопазване. Информираното съгласие на пациента има формален характер и служи по-скоро за алиби при един бъдещ съдебен процес, отколкото за база за съвместен избор между медицински алтернативи. Очакванията са удължаващата живота медицина да продължи да бъде доминираща над подобряващата живота. Засега?!

Въпросът защо качеството на живота (Как живеем?) е по-важно от неговата продължителност (Колко живеем?) не е актуален и ще се дискутира у нас в бъдеще време. Колкото по-рано, толкова по-добре. Докато това стане, може да припомним един прекрасно написан стих от наскоро починалата поетеса и носител на Нобелова награда Вислава Шимборска “За смъртта спокойно”: Напразно дърпа бравата на невидимата врата. Който каквото е успял, няма да може да му отнеме.

 

walter

Рецепта за столетие

Уолтър Бройнинг почина през 2011 на 114 години в Монтана, САЩ. Той бе вторият най-възрастен човек на планетата. През целия си живот е спазвал няколко прости, но златни правила:

– Радвай се на всяка промяна

– Яж два пъти на ден

– Работи колкото може по-дълго

– Помагай на хората

– Никога не се страхувай от смъртта, защото човек се ражда, за да умре

 

Дневникът на една много гладна жена*

emilova_175_1-20066-big

По повод многото писма, които получавам от хора, които споделят за проблема териодит на Хашимото, извадих от архивите един дневник. Той е писан и споделян преди 13 години. И да, тогава започна моето събуждане. Помествам го без редакция и без съкращения.* Тогава, преди 13 години той беше публикуван в съкратен вариант на страниците на списание EVA и предизвика голям интерес и отзвук. В този дневник освен, че ще видите как се е променяло състоянието ми ден след ден, ще имате възможност и да намерите много интересна и любопитна информация, която съм получавала във всеки един ден от престоя си в клиниката на д-р Емилова от нейните лекции.

И тук е мястото за пореден път да благодаря на д-р Емилова за всичко, което направи за мен и най-вече за това, че ме събуди и спаси живота ми… 

***

февруари 2003

Това, което ще се опитам да напиша ще се нарича

ДНЕВНИК НА ЕДНА МНОГО ГЛАДНА ЖЕНА,

а пък какво ще се получи един господ знае. Доста съм изплашена от това дали ще се справя, но съм изплашена много и от здравословното си състояние. Не е нормално на 35 години за 10 дни да направя 5 хипертонични кризи – кръвно налягане 200/140, пулс 100-125, а и едновременно с това липсваща функция на щитовидната жлеза и заплашваща операция на жлезата за отстраняване на увеличенията и образувалите се възли. Жлезата изглежда така все едно ми е заседнала малка гумена топка в гърлото, а болката е ужасна. За това съм тук и дано да не е късно. Д-р Емилова ме прегледа и ми каза, че със сигурност гладолечението ще реши проблемите с кръвното, но не се наема да прави прогнози как ще се развие заболяването на щитовидната жлеза (тиреодит на Хашимото). Веднага обаче се обади на лекар във Варна, който на следващия ден ми направи ехография на щитовидната жлеза и разреши да гладувам.

Към всичките проблеми мога да добавя и постоянните болки в гърба заради работата с компютър, влошеното зрение, нездравословното хранене, социалната зависимост към цигари и – не на последно място – около 15 килограма наднормено тегло, които никак не мога да сваля след раждането.

16 февруари / 14:30 часа

Пристигнах в хотела на д-р Емилова с две огромни чанти – едната с дрехи, другата с плодове, с доста голямо безпокойство за това дали ще се справя и една камара снимки на любимите ми същества, без които трябва да издържа цели три седмици (май това ще ми е най-трудно). И разбира се въоръжена с достатъчно техника – компютър, мобилен телефон, CD плейър и фотоапарат. Мануела (позната от много време, минала по пътя на гладуването, сега работи като секретар при д-р Емилова и води заниманията по йога) ме посрещна с усмивка и специален подарък – ефектно опаковано шишче от изсушени ягоди.

16:30

Първо занимание с йога. Мануела даде всичко от себе си, аз също. Не беше много трудно, но се надявам с всяко следващо занимание да ставам по-добра.

Днес ми е разрешена вечеря, но след двучасова борба със себе си реших, че няма да вечерям за да ми е по-лесно утре, когато вляза в ПРОГРАМАТА и започне детоксикацията на организма ми.

Реших – ще гледам телевизия, ще изям 2-3 ябълки и надявам се да заспя.

За деня – 0 кг , 7 цигари, кн 140/100, ужасно силна болка в гърлото.

 

ДЕН ПЪРВИ

17 февруари / 06:48

Събудих се наспана, но с доста силна болка в гърлото, кашлица и запушен нос. Сега престои посрещането на слънцето по тибетски и даване на кръв, понеже ми е първи ден. Кн 125/85, болка в гърлото

10:00

Току що изпих закуската си – чай от липа и чаша лимонов фреш с мед, заради гърлото. Чуствам се добре, с леко забавени движения, не усещам глад. Всяка сутрин д-р Емилова изнася лекции, докато ние си пием чая. Днес ни разказа за някои интересни случаи с хора, които буквално са се изправили на крака след 20 дни гладуване.

Много са интересни хората, които са тук. Всеки с проблемите си, и с надеждата, че за 2-3 седмици ще се отърве от болести, които са го мъчили години. В същото време има и такива, които са скептично настроени и непрекъснато се правят на интересни. Оплакват се, че им е скучно, че нямат с кого да си говорят и са доста досадни. Сега ще се разходя до морето.

Навън е невероятен студ, морето е ледено. Всичко, което през лятото кипи от живот, сега е покрито с ледена кора и изглежда така, сякаш никога няма да се размрази. Тишината е невероятна. Особено като си свикнал да виждаш тези места изпълнени с хора, топли и слънчеви. Красиво е. Но някак си странно.

Дойде Мануела. Донесе ми лента за фотоапарата. Направихме си по една снимка. След това заснех подаръка, който вчера тя ми подари – шиша с ягодите и разбира се веднага ги хапнах. Невероятно е! До сега – 15:00 часа съм изпила 2 чаши чай и една чаша фреш от лимони ( + ягодите). Глад не изпитвам, по скоро мислите са ми гладни, а не аз.

19:30

Кръвното ми налягане е 110/80. Твърде ниско е за мен. Усещам се странно. Болят ме костите, движенията са ми някак забавени. Следобед спах два часа – като малко дете. След това играх китайска гимнастика. Беше интересно. Сега ще изпия още една чаша чай, а към 10:00 ще хапна круши. Продължавам да си мисля за разни вкуснотии. Мисля, че това е най-трудното – да спреш да мислиш за разни сандвичи, манджи и топли хлебчета. Продължавам да не усещам глад.

Гърлото още ме боли. Трудно преглъщам и чая много ми помага.

Езикът ми е обложен с поне 1мм налепи.

Една полезна рецепта при болки в гърлото: изцежда се сока на 3-4 лимона, добавя се една супена лъжица мед и се загрява на котлона, без да завира. Изпива се бавно на големи глътки. Ето това ми направиха в ресторанта по препоръка на д-р Емилова и ми помогна.

ДЕН ВТОРИ

18 февруари / 06:45

Явно снощи съм хванала делта вълната, защото съм заспала рано-рано и се събудих в 06:15 сама и наспана. Отивам да посрещам деня с тибетския ритуал.

10:15

Чувствам се добре, гърлото почти не ме боли. Доста ме болят ставите, но след тази интензивна гимнастика нямам мускулна треска, коета е доста странно. Глад не усещам, почти нямам желание да пуша. Очакваното главоболие го няма, което може само да ме радва. Току що говорих с д-р Емилова, която не ми препоръча ходене на фитнес (понеже аз имах такова желание), а ме посъветва да си почивам и да използвам енергията си за преодоляване на здравословните си проблеми. Днес тежа с 1,6 кг по-малко, а кръвното ми е като на космонавт 120/80.

Осъзнах, че май всичките ми проблеми са дошли от това, че докато бях бременна доста похапвах неща, които по принцип не ядях преди това или поне не в такива количества. Баници, сирене, кашкавал, бял хляб, кока-кола, шоколад, вафлички и да не изреждам в този момент, че това е доста голямо изпитание за мен и стомаха ми. От там дойдоха и килограмите, и проблемите със здравето. Неправилно е захранването на бебето, което правиме в този момент, когато вече е на 5 месеца. След като всичките ни проблеми идват от сиренето, млечните продукти, яйцата и месото, не разбирам защо трябва да даваме на тези малки същества сирене и яйца още от първите им месеци. Разбира се веднага се обадих в къщи и посъветвах майка ми, която се грижи за малката ми дъщеря да престане да и дава тези неща, както и безкрайно лесните за употреба готови пюренца и сокчета.

Тук условията са прекрасни, а природата е уникална.

17:30

 Току що се върнах от каланетиката. За два дена направих толкова гимнастика, колкото изобщо не съм и предполагала, че мога да направя. Най-чудно ми е, че изобщо не усещам глад. А толкова ме беше страх, че няма да издържа. На всеки два часа поемам чай или плодове (редуват се). Понеже не се храня, понякога ме домързява да дъвча и тогава си взимам фреш.

Както май вече отбелязах тук има всякакви хора. Доста от тях са много изнервени в началото и създават доста комични ситуации. Не е зле да се посмее човек малко, а пък и не трябва да се взима много на сериозно. Зевзека на групата е един застаряващ доцент по медицина, който обича да се шегува, да подхвърля разни реплики и да диша звучно на тибетските гимнастики и на йогата. Любимо му е сутрин, когато се появи на гимнастиката да попита: “За какво сте се събрали вие тука? Що не отиде някой да донесе по един бюрек и по едно мляко!” Има жени, които не издържат на неговите подхвърляния и така се палят, че имам чувството, че са готови да го разкъсат. На мен той ми харесва. Днес ми сподели, че от 14 дни е тук, свалил е 10,5кг и в същото време не е спрял да работи и преглежда пациенти във Варна. J

Часът е почти 18:00. Ще отида да хапна две круши и това ще ми е вечерята.

Много се впечатлих днес, като видях че тук се лекуват двама-трима млади мъже от стерилитет. Приятно се изненадах. Имам познати, които имат такъв проблем, но не смеят да го признаят на себе си и на другите. Не само, че не го признават, а си и тормозят жените и си развалят семейството. Много са горди тия мъже, ама като опре до някоя болест си подвиват опашките и стават неузнаваеми. Евала на тези, които не само си знаят проблема, а и правят всичко възможно за да го преодолеят. Тук има и много жени със същия проблем. Всички вярват в успеха си. И така трябва да бъде. А д-р Емилова има многобройни примери за това. J

Току що гледахме филм, който наистина може да ме откаже от животинската храна. От кадрите, които видях ми стана много мъчно за горките животинки, но ми стана мъчно и за нас хората, че като се опитваме да надхитрим природата, всъщност лъжем себе си и плащаме скъпо за лъжите си, а именно със собственото си здраве. Досега в живота си съм била вегетарианка веднъж за един месец, докато бях в Индия. Чувствах се много добре. Може би ще опитам пак. Не ме привлича месото, но не знам как ще се откажа от сирената, киселото мляко и яйцата. Сигурно много хора са се замислили сериозно, но не ми се вярва да сменят програмата след като излязат от тук.

Сега ще изпуша една цигара – петата за днес (две по-малко от вчера). Дано до края да забравя за тях. Месото мога да откажа, но за цигарите все още ми се струва невъзможно.

Цигари – 6, кръвно налягане 110/80, -1.5кг

Езикът – още повече обложен

 

ДЕН ТРЕТИ

19 февруари / 10:00

Тази сутрин кръвното ми е 100/70. Както казва д-р Емилова, кръвното на дълголетието. Лакмуса показа, че бъбреците вече се чистят и имам повишен албумин. Добре се чувствам, не съм гладна.

18:30

Днес доста си разнообразих деня. Ходих на една доста дълга разходка по морския бряг. Денят беше прекрасен и не много студен. Успях даже да си намокря краката, без да искам разбира се. Улисах се да снимам ледовете под мостовете и вълната не ми прости. След това се видях с една стара приятелка, която не пропуснах да агитирам за програмата, на която се подлагам. Срещнах голямо разбиране от нейна страна, защото тя сподели, че вече е пробвала и е убедена в това, че има полза. “Има файда” – както каза една баба тази сутрин на Шоуто на Д-р Емилова.

Темата днес беше за праната и делта вълната. Праната е нещо, което не се вижда, но ако се научиш да го управляваш и да го използваш ще работи в твоя полза. Грубо казано, това е да улавяш енергията на природата, да я поглъщаш като я насочваш в желаната от теб посока и след това да изхвърляш навън отрицателната енергия, която се трупа в теб. Представяш си, че поглъщаш червено-розова пара и изхвърляш сиво-черни кристали /просто по-лесно е като визуализираш енергията/. Сега за делта вълната. Това е времето между 22.00 и 24.00, когато човек трябва да спи за да може да зареди мозъчните си клетки с енергия. За това тук не се казва “Лека нощ”, а – “яхвай вълната”. Аз вече две вечери заспивам към 22.30 и сутринта се събуждам преди будилника.

Цитат на деня

“НЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ УСТАТА СИ В КОШЧЕ ЗА БОКЛУК”

цигари – 7, кръвно налягане 120/80, – 0.6кг

 

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

20 февруари / 10:30

Приключиха сутрешните занимания – гимнастика, чай и лекцията на д-р Емилова. Вчера пристигнаха много нови хора и общо в момента сме към 180 човека. Днес ми е четвърти ден без храна, не съм гладна, но за съжаление все още ми се пуши. Вчера си купих книгата “Не пуша вече”. Смятам да я прочета, пък ще видим какво ще стане. Сега ще изляза малко да се разходя и ако после ми дойде нещо на ум ще пиша.

21:35

Днес не ми беше най-добрия ден. Бях доста отмаляла, спеше ми се непрекъснато, очите ме сърбят ужасно и изобщо не мога да чета и пиша без очилата. Д-р Емилова казва, че е нормално зрението да се влоши в първите дни, но след 14 ден от гладуването ще се оправи. Вечерта кръвното ме беше 140/100 – най-високо откакто гладувам. Не ми се пише повече. Май нямам сили. Ще лягам за да яхна вълната, пък утре ще видим.

кръвно налягане 140/100, цигари – 7, -1,2кг

 

ДЕН ПЕТИ / 21 февруари

кръвно налягане 110/90, -0.2кг

10:40

Днес също няма да е най-лесният ми ден. Не се чувствам добре и ми е малко нервно. След един час ще отида на масаж, пък после ще видим. Може би ще лежа цял ден, за да ми е по-лесно.

Много ми е тъжно за двете ми момиченца. За съжаление ми е 5 ден, а ме очакват още 15 глад и 10 захранване.

Цитати на деня:

“Ако един диабетик не е вегетарианец, то той или е неинформиран, или е глупак.”

 “Яж като просяк, за да се радваш дълго време на богатството си.”

 “Дълъг колан – къс живот, къс колан – дълъг живот.”

16:10

Разходих се до морето. Имаше страхотна снежна буря и беше много красиво. Плажът се покри със сняг, а морето беше гладко като езеро. Невероятно!!! Дойде една приятелка, та малко се разведрих. Днес съм доста тъжна. Сега ще отида на йога.

 

ДЕН ШЕСТИ

22 февруари

кръвно налягане 100/70, -0.2кг

10:30

Мисля, че петия, шестия ден са най-трудните. Не защото си гладен, а някак си психически си срутен. Мислиш си за разни храни, а в същото време се опитваш да си внушиш, че трябва да промениш начина на хранене и живот.

Съжалявам, че не съм знаела много неща, докато бях бременна. Не трябваше да се тъпча с толкова много тестени неща, шоколади, газирани напитки и куп други вредни храни. Нямаше да стигна до тук, сигурна съм. А и за бебето не е полезен този начин на хранене. И е по лесно кърменето след това. Аз родих по-рано, заради това, че вдигнах високо кръвно в края на 8 месец и предизвикаха раждане. След това успях да кърмя само 2 месеца, защото ми беше много трудно, може би заради проблемите с щитовидната жлеза. Сега вече много неща са ми ясни и дано не е късно.

Днес изпуших само 4 цигари. Не е зле.

 

ДЕН СЕДМИ

23 февруари

……….

Явно ми е бил критичен, защото не съм написала нито ред.

 

ДЕН ОСМИ

24 февруари

кръвно налягане 90/60, -0кг, цигари 3

И вчера, и днес съм доста сънлива и лежа и спя по цял ден. Вчера даже не написах нито ред. В момента изживявам критичните 7,8,9 ден. Днес сутринта ми спряха още едно от лекарствата, но следобед не се чувствах добре и пак ми върнаха хапчето. Пулсът ми беше над сто.

Колкото повече стоя тук и си мисля, разбирам че трябва наистина да мисли човек, какво яде и да е наясно с последиците на неразумното си хранене.

Не е нормално да се приема за норма човек, който страда от някаква болест или няколко такива, нормално е човек да е ЗДРАВ докато е ЖИВ. Не може всеки да казва, че има главоболие, колит, болки в ставите, високо кръвно, алергии и т.н. и да приемаме това за нормално и да се тъпчем с лекарства, които само временно премахват симптомите, а в същото време трайно увреждат организма ни. Тъпчейки се с лекарства ние всъщност увреждаме себе си и успоредно с това тъпчем джобовете на голямата индустрия наречена фармацевтика.

Трябва да се яде СУСАМ. Това е единственото нещо в света, което съдържа най-много калций и желязо. Не млякото, не сиренето, не кашкавала, а сусама. Суров и смлян, приеман по няколко пъти на ден, по 2 лъжички. Така ще доставим на организма количеството калций и желязо, колкото е необходимо.

 

ДЕН ДЕВЕТИ

25 февруари

кръвно налягане 120/90, -0.2кг, цигари – 4, езикът -обложен

19:50

Днес е деветия ми ден от гладуването. Много е студено и от два, три дни не съм си показвала носа навън. Когато човек гладува му е доста студено, а и добре да не си хаби енергията за тежки упражнения. По-добре е да си лежи и да почива. Вчера беше неуспешно спирането на едното от лекарствата ми, та днес пак го взимам и се чувствам добре. Следобед бях на каланетика. Тази гимнастика е много добра и след 4-5 посещения вече виждам реални резултати. Коремът ми се прибира и като го стегна усещам коремните си мускули. Към лечението си освен отслабването прибавих още една екстра – всеки ден ми правят антицелулитен масаж.

Почивам активно и се опитвам да премисля много основни неща от начина ми на живот. Най-големия успех ще бъде да успея да удържа фронта, когато се прибера. Не е сложно, просто е друг начин на мислене.

Основен режим на хранене, който трябва да спазвам:

До обяд – САМО чай и плодове

Обяд – голяма салата, постно ядене, 2 филийки пълнозърнест хляб

Вечеря – отново голяма салата, постна храна или ( най-много 1-2 седмично) месо, 2 филийки пълнозърнест хляб

Салатите се овкусяват само с лимон и зехтин, също така може да се добави и сусам. Необходимите мазнини могат да се доставят от сурови ядки – бадеми, орехи и лешници. Много добър ефект имат и покълналите семена, които могат да се приемат самостоятелно или да се прибавят в салатите или в супата, след като вече е готова и не е вряла.

Този режим не е самоцелен, а е на базата на на основните цикли, което има нашето тяло за приемане и преработване на храната.

ЦИКЪЛ 1 – ОТДЕЛЯНЕ от 04:00ч до 12:00ч

ЦИКЪЛ 2 – ПРИЕМАНЕ НА ХРАНА от 12:00ч до 20:00ч

ЦИКЪЛ 3 – АСИМИЛИРАНЕ от 20:00ч до 04:00ч

 Нямам намерение да разказвам с пълни подробности принципите и начина на осъществяване на природосъобразното разделно хранене, затова препоръчвам просто да си вземете книгата “СИЛА ЗА ЖИВОТ” на издателска къща КИБЕА, в която всичко е обяснено прекрасно. Аз лично имам тази книга от 9-10 години, но едва сега разбирам какво съм притежавала и какво съм изпуснала. Няма значение, по-добре късно, отколкото никога.

МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ и ОСТЕОПОРОЗАТА

Не звучи трудно, но ….. Най-сложно ми се струва това, че трябва да се откажа от всякакви млечни продукти. Но разбрах, че е абсолютно неправилно човека да се храни цял живот с мляко. Само до 3 годишна възраст човешкия организъм образува ферментите, които разграждат млечните продукти. Така е и с бозайниците, но те след като се отбият от майката не продължават през целия си живот да се тъпчат с мляко. Колкото повече човека яде мляко и млечни продукти, които на всичкото отгоре днес са и със съмнителен състав и произход, толкова повече насища организма си с мазнини и белтъчини. Те не могат да се разградят и изхвърлят, и постепенно се складират в артерии, органи и в подкожните мазнини.

 Млякото наистина съдържа калций, но заедно с това съдържа и много белтъчини. Прекалената консумация на млечни продукти води до приемането на прекалено много белтъчини, които се извеждат от организма ни преминавайки през бъбреците. Белтъчините се разграждат до аминокиселини, а след това аминокиселините се свързват с калций и се извеждат през бъбреците. Но какво става, когато белтъчините са много и калция не достига. Започва изтегляне на калций от органите, които го съдържат в най-голяма степен, а това са костите. И какво се получава – остеопороза. Хората заплашени от това заболяване не трябва да приемат хапчета калций за да увеличат количеството му в организма, а просто да спрат да приемат мляко и млечни продукти. Резултатите няма да закъснеят!

Единственото мляко, което може да се яде, но разбира се в умерени количества е козето мляко (разбира се без болните от болести, които абсолютно забраняват млечните продукти). Истинско и прясно издоено.

Най-лошото е, че храним децата неправилно. Непрекъснато ги натискаме да ядат месо, сирене, мляко – така наречената силна храна. Тя е силна, но не откъм енергия, а откъм отрови. Да не говорим за бързото хранене – сандвичи, вафлички, чипс. Тук има 5 малки дечица с алергии, кашлици, увеличени сливици. Пет дни гладуване, пет дни захранване и след това природосъобразно хранене и проблемите са решени. Без лекарства, без антибиотици, с които ги тъпчем за щяло и нещяло. Тровим си децата и пълним джобовете на недобронамерени лекари, фармацевти и търговци. Така не може да продължава повече! Аз ще направя всичко възможно моите деца да са здрави и да се хранят така както природата е казала, че трябва да бъде.

Май не са напразни лекциите на д-р Емилова. Нейната цел е не само да ни помогне за налегналите ни болести, а и за това да ни научи да се храним здравословно. Да отглеждаме здрави деца. Да имаме повече енергия за ежедневните си задачи и да живеем по-дълго. Тя самата е пример за това, как една жена на 60 години, може да изглежда с поне 20 години по-млада, как и стигат силите и енергията да работи по цял ден. Когато я видя сутрин на тибетските ритуали, които всеки ден са в 7 часа и се водят от нея, просто не мога да повярвам, че може човек да издържи на това темпо. Но тя го доказва – може!

Утре ще разкажа за тибетските ритуали, а сега ще “яхвам вълната”.

 

ДЕН ДЕСЕТИ

26 февруари / 10:00

Кръвно налягане – 110/80, -1кг, 6 цигари

Днес се чувствам много добре. Десети ден ми е и май ще излезе вярно ,че след десетия ден човек вече е изпълнен с енергия и жизненост. На обяд вместо чай пих зеленчуков бульон.

ЗЕЛЕНЧУКОВИЯ БУЛЬОН

Бульона се приготвя така: в съд с около 400г студена вода се поставят 2-3 картофа, морков нарязан на кубчета, може и целина; след това включваме котлона и оставяме да се сварят. След това изваждаме зеленчуците и ако си мислите, че ги изяждаме – жестоко се лъжете. Изхвърляме ги, прецеждаме и изпиваме бульона. Така приготвен той отнема всички минерални соли, които се съдържат в картофа и моркова и те на практика не са нито вкусни, нито полезни. Бульона е с алкален заряд, а докато гладуваме се завишава киселинността, затова той се възприема много добре, зарежда ни с енергия и се чувстваме по-добре. Когато приготвяме варени зеленчуци, най-добре е да ги приготвяме на пара и то без да обелваме кората, ако има такава. Така всички безкрайно полезни минерални соли си остават в тях и ние с удоволствие ще установим колко по-вкусно е и колко живителни сокове са се влели в нас. Липсата на минерални соли ни прави отпаднали и затова аз днес съм толкова жива и енергична.

ТИБЕТСКИТЕ РИТУАЛИ са популяризирани от един човек, който много стар и болен отива в Тибет за да търси тайната на вечната младост. Живее известно време в тибетски манастир и поглъща жадно всички уроци, които монасите му преподават всеки ден. Връщайки се в Америка, той страшно много впечатлява своите познати с новия си вид, а именно подмладен с около 20 години и по здрав от винаги. Този човек веднага намира свои последователи и им разказва за петте тибетски ритуала, които практикувани всеки ден водят до чудодейни резултати с душевното и психично здраве на човека. Тайната на вечната младост, която тибетските монаси и лами пазели в своите манастири хиляди години, звучи твърде семпло за да е толкова вълшебна, но хората които практикуват тези ритуали твърдят, че промените са толкова големи, че и те самите не могат да повярват в това което се случва с тях. Ритуалите се състоят в изпълняването на 5 упражнения, които стимулират седемте енергийни центъра на човешкото тяло или чакрите, както ги наричат индийците. Тези седем чакри управляват седемте жлези с вътрешна секреция или ендокринната система на човека, която пък управлява всички функции на човешкото тяло, включително и стареенето. Тези пет прости упражнения спомагат за възстановяването на нормалното въртене на тези чакри и е добре да се изпълняват като комплекс, макар че изпълнени и поотделно вършат своята работа от само себе си.

Първи ритуал – той е прост и неговата задача е да ускори въртенето на чакрите. Заставаме прави с ръце разперени на страни. Започваме да се въртим от ляво на дясно, първо бавно като ускоряваме с всеки изминал ден. Внимаваме за световъртеж и изпълняваме 11 пъти.

Втори ритуал – той е още по-прост и от първия. Лягаме по гръб на пода върху нещо меко. Изпъваме ръцете до тялото с обърнати към пода длани. Вдигаме главата от пода като натискаме брадичката към гърдите и едновременно с това вдигаме и краката от пода с изправени колена до вертикално положение. Ако можем пускаме краката назад, зад главата, но без да сгъваме коленете. Задържаме малко и след това спускаме главата и краката на пода, като внимаваме да не тупнат. Повтаряме 3,5 или 7 пъти. Опитваме се през цялото време да дишаме ритмично и дълбоко.

Трети ритуал – изпълнява се веднага след втория. Коленичим на пода със свити колене, изправен гръб, а ръцете са отпуснати до тялото. Навеждаме главата напред, като притискаме брадата към гърдите. После внимателно извиваме шията и главата възможно най-назад, накланяме се назад като извиваме и гръбнака. Опираме длани на таза и след като задържаме малко бавно се връщаме в изходна позиция. През цялото време дишаме ритмично. Когато извиваме гръбнака вдишваме, а при връщането – бавно издишаме.

Четвърти ритуал – сядаме на пода с изпънати напред крака, разтворени на ширината на гърдите. Дланите са на пода до хълбоците, като пръстите сочат към пръстите на краката. Брадичката е отпусната към гърдите. Отпускаме възможно най-много главата назад, повдигаме тялото, така че коленете да се свият, а ръцете да са опънати до тялото. Горната част на тялото образува хоризонтална линия, която е успоредна на пода. Ръцете и краката са перпендикулярни на пода. Стягаме всеки мускул, задържаме дъха си, отпускаме тялото до първоначалната позиция и вдишваме. Почиваме и повтаряме 3,5 или 7 пъти. Не се обезкуражавайте, ако не се получава от първия път. С всеки изминал ден става все по-лесно, а и резултатите не закъсняват.

Пети ритуал – лягаме с лице към пода. Ръцете са на ширината на раменете, свити в лактите, дланите са до раменете към пода. Краката са разтворени на ширината на раменете, пръстите са извити и стъпват на пода. Без да отместваме дланите и стъпалата, свиваме тялото в ханша и го вдигаме в поза “триъгълник”. Притискаме брадичката към гърдите. Връщаме и започваме отначало. Повтаряме 3, 5 или 7 пъти. Вдишваме при изтласкването нагоре и издишваме напълно при впускането надолу. През останалото време дишаме ритмично и дълбоко.

ЧАКРИТЕ

Ако искате чакрите ви да се въртят със скоростта на един млад човек, изпълнявайте тези ритуали всяка сутрин. Не отнемат повече от 10-15 минути, а и не изискват много място и нищо друго освен мека подложка. Трябва постепенно да се увеличават повторенията, докато се стигне пълният им брой от 21 пъти. Хубаво е след това да се вземе освежаваща баня с хладка вода. С думи прости това е тайната на вечната младост. Не е никак трудно, въпроса е дали ще бъдеш постоянен и добре мотивиран за да постигнеш истинските резултати.

Разделното природосъобразно хранене е другия въпрос, който тук се разисква всеки ден. Аз все още преосмислям всичко, което чувам и когато изградя своята програма ще я споделя.

 

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ

27 Февруари / 18:30

Почти измина и единадесетия ден от моето изпитание. Днес след тибетските ритуали и лекцията на д-р Емилова, отново имах антицелулитен масаж, плюс масаж на гърба с мед. Чувствах се страхотно след това. Леко ми беше студено и затова си легнах, завих се, затоплих се и заспах. Това беше най-здравия следобеден сън, който си спомням да съм спала. Само накрая се събудих от това, че за пръв път откакто съм тук сънувах, че ям и то разбира се всичко това, което е най-вредно и забранено. Ето това е кошмарът на гладуващия. Станах и веднага захапах една ябълка. Добре ми дойде. Взех един душ и малко по-късно се разходих до морето. Днес времето е по-топло и меко. Морето беше спокойно и имаше страхотен залез. Много са красивите неща, които ни заобикалят, но някак си ние не им обръщаме достатъчно внимание. Оправдаваме се с това, че нямаме време. Напротив – време има, всичко е въпрос на настройка и организация.

 

ЖИВОТ В СИНХРОН С ПРИРОДАТА

Природата е един невероятен източник на положителна енергия. За да живеем в синхрон със себе си, трябва да живеем в синхрон с природата, та нали сме една много малка частичка от нея. Нашето тяло е една изключителна биологична система, която ние трябва да управляваме. И колкото по-добре се отнасяме с нея, толкова по-добре ни се отплаща и тя. Каквото повикало, такова се обадило. Или перефразирано за нашия случай – каквото влязло, такова излязло. Не може да не си даваме сметка, каква уникална биологична машина управляваме и да не си даваме сметка, как захранваме и поддържаме тази машина.

Не мога да разбера само, как човечеството стигна дотам, че въпреки всички открития, целия напредък, има едно доказано немърливо отношение към тялото си и храната, която умишлено попада в него. И разбира се най-цивилизованите народи в света имат най-голям проблем с храненето и са най-болни. Сами се унищожаваме и то не с оръжия, а с храна и лекарства. Може би всички ще си помислят, че тук се повреждаме, че ни зомбират. Да, обаче всичките тези неща са супер логични. Не е нужно да си лекар или диетолог за разбереш за какво става въпрос. Големи количества сурови плодове и зеленчуци, сурови ядки, пълнозърнест хляб, билков чай – не изглежда трудно, но е твърде еднообразно. Мисля, че да живееш и да се храниш природосъобразно звучи екзотично в днешно време. Магазините, които предлагат такива храни са много малко на фона на големите супермаркети, които преливат от всякакви изкушения, вредни за нашия организъм.

 

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ

28 февруари

кръвно налягане 120/80, -0.3кг, цигари 5

10:30

Сутрешните ни занимания приключиха с поредната лекция на д-р Емилова, посветена на високото кръвно налягане, артеосклерозата и болестите на сърцето. С две думи – наблюденията показват, че мазнините, които приемаме под формата на животински храни се отлагат не само около вътрешните ни органи и около ханша и бедрата ни, а засягат всичките ни кръвоносни съдове. Отлагат се по стените на съдовете, като все повече ги стесняват и намаляват притока на кръв по артериите, в най-лошия случай предизвикват запушване, а от там инфаркт и инсулт. При много от пациентите на д-р Емилова, 20 дни глад и 10 – захранване, артериите се повлияват много добре и плаките изтъняват, а постепенно и се изчистват. Дори при хора с вече преживян инсулт, инфаркт или байпас гладуването дава много добри резултати.

Цитат на деня

“ГЛАД МУ Е МАЙКАТА”, а аз само ще допълня – постоянство му е бащата 🙂

Днес времето е прекрасно. Ще направя разходка по морския бряг.

 

Разходката беше невероятна. По всичко личи, че зимата свършва. Бреговете са пусти и много красиви. В морето плуват лебеди. Харесва ми повече, отколкото през лятото.

След кратка почивка, отидох на каланетика. До сега не съм изпускала нито едно от заниманията с йога, каланетика или китайска гимнастика – цигун и резултатите са очевидни. Коремът ми започна да се прибира и стяга. Същото се отнася и за краката. Тук освен, че човек си лекува заболяванията, ПРОГРАМАТА спомага за свалянето на излишните килограми и стягането на тялото. Всичко става някак си постепенно и неусетно, а едновременно с това почивката е невероятна. От време на време ми писва и ме стяга шапката, но съм сигурна, че като се прибера още на 3-4 ден с носталгия ще се сещам за отминалите безметежни дни.

В момента тук в хотел Лебед (обратно името се чете Дебел – закачка) има около 200 човека. И дебели, и не до там дебели, различни възрасти, различни професии и всички правим едно и също – гладуваме и си мислим само за разни манджи. Аз вече си имам компания. Твърде късно за престоя ми тук, но в началото бях много нервна, изплашена и уморена и изобщо нямах желание да контактувам с когото и да било. Та компанията ми е – едно семейство, мъж и жена от Хасково и един издател от София. Двамата мъже се оказа, че са ловци и тази вечер през цялото време говориха само за дивеч и за това как се приготвя. Това беше голямо изпитание за гладния ми мозък. Естествено получаваш обилно слюноотделяне, но единственото нещо което мога да хапна, по-точно да пийна е чаша чай. Така и направих. Дано не сънувам кошмара на гладния отново. Яхвам вълната.

 

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ

1 март

кръвно налягане 110/70, -0.3кг, цигари 7

Измина още един ден. Времето беше прекрасно, даже успяхме сутринта да си изиграем гимнастиката на брега на морето. Невероятно е и някак си се зареждаш с енергия за целия ден. Чувствам се добре. Бульона на обяд ми се вижда все по-вкусен и ми дава все повече сили. Вече не съм така отпаднала и без настроение. Чета една страхотна книга, която ме върна в онова лято на 2000 година, когато бях в Индия. Размечтах се и отново ми се доходи там. Тук има много време човек да остане сам със себе си и да прави това, което му харесва. Почивката е истинска и при това здравословна. Тази вечер има организирани танци за всички, които са тук. Д-р Емилова е сърцето и душата в тези мероприятия и всички се включват доста активно. Танцуват дори хората, които през деня с усилия прекосяват коридорите дори и с бастун. Доброто настроение е част от ПРОГРАМАТА и за това цялото това място е обгърнато от положителна енергия, всички хора си тръгват от тук усмихнати и позитивно настроени. И се връщат, ако не за да продължат лечението си, то за да се заредят отново.

Стоя си в стаята и имам чувството, че съм тук от половин година поне. Топло, уютно, всякакви удобства – все едно си вкъщи. Приятно ти е и няма нищо, което да те дразни и нервира. Така кръвното ми е добре. Но какво ще стане после? Какво ще стане като се прибера, като тръгна на работа, изобщо като ме завърти отново мелачката в София? Не знам. Ще кажа по-късно. Чувството е същото като това, което изпитвах преди да дойда тук – страх, неизвестност, може би неувереност, че ще можеш да справиш с новия си начин на живот, който трябва да следваш.

Днес разбрах, че престоя ми ще се увеличи с още поне 4 дни (така ще мога да започна захранването тук). Вече ми липсват всички, особено малката Белослава, която е само на 5 месеца. Но нямам друг избор. Издържах толкова много, ще издържа още 10 дни. Иначе трябва да се оставя в ръцете на официалната медицина да си пия цял живот хапчетата и да се подложа на операция на щитовидната жлеза. Няма да е по лесно, със сигурност. И няма да стана по-здрава. Важното е, че цялото ми семейство ме подкрепя и ми помага много. Благодаря им от цялото си сърце!!!!

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ

4 март

кръвно налягане 110/70, за три дни общо –1.5кг

Цели два дни не написах нито ред. Не ми се пишеше, а и вчера почти целия ден бях във Варна. Реших, че вече е време да се върна в живота извън клиниката и да видя как ще ми подейства. Успях! Успях през цялото време да бъда около хора, които с нищо не се ограничават в момента и да не се поддам на никакви изкушения. Човек, който никога не е гладувал няма как да ме разбере, но за гладуващия е трудно не само защото е гладен, а и защото сетивата му са така изострени, че нито една миризма не може да му убегне.

На 14, 15 ден от гладуването се чистят ушите и очите. Вчера много ме сърбяха очите, а днес до обяд бяха зачервени и мътни. Сега, вечерта са добре. По принцип аз имам астигматизъм и далекогледство, така че реакцията им не ме учуди.

Днес лекцията беше посветена на покълналите семена. Невероятно е колко енергия има в едно мъничко семенце. И за да заработи тази енергия в наша полза просто трябва да се храним с покълнали семена. Не им трябва кой знае какво за да покълнат. Просто топлина и вода. Във вода със стайна температура се поставят семената, като престоя на различните семена е различен.

Ето примерни часове за някои семена:

12-24ч – зелена соя, фасул, нахут

10-12ч – жито, сминдух, леща

4ч – белен слънчоглед, люцерна, сусам

След престоя във вода семената набъбват и омекват. Водата се изхвърля и се изплакват. След това се поставят в съд, който е покрит с тензух, закрепен с ластик. Добре е тензуха да не покрива дъното или съдът да е наклонен под 45 градуса. Семената се разпределят по тензуха без да се натрупват.

Измиват се по няколко пъти на ден (два пъти най-малко). Съдът, в който са семената се покрива с плътна кърпа, за да предпазим семената от светлината.

Трябва да се приготвят малки количества и да се изяждат веднага или да се съхраняват ден в хладилник. Като се върна започвам да правя и ще храня всички с тях. Разбира се не се прекалява с количествата. Могат да се ползват семена от жито, люцерна, соя, грах, боб, нахут, слънчогледови семки без люспи и други според вкуса. На бебето също ще давам, пасирани, по една лъжичка на ден. А след една две седмици, по две лъжички.

На децата трябва да се дава само толкова храна, колкото те желаят. Така те запазват не само апетита си, а и естественият природен инстинкт за да запази здравето си и ще бъде здраво, пъргаво, със здрав тен на кожата. Ще бъде весело и с непрекъснат стремеж за движения и опознаване на външния свят. Децата, които ги прехранват, особено с храни от животински произход, страдат изключително често от болни сливици.

Най-добрата рецепта за побеждаване на тежки болести е да се премине изцяло на сурова храна, кълнове, сокове фреш, мед и чай. Има достатъчно примери за хора, които наистина са се избавили от настина жестоки страдания само като са станали СУРОВОЯДЦИ. Просто трябва да ЯДЕМ ЗА ДА ЖИВЕЕМ, а не да ЖИВЕЕМ ЗА ДА ЯДЕМ.

Тук има доста голямо разнообразие от плодове. Можем да ядем ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини, банани, ананаси, манго, сушени кайсии и фурми. Също така фрешове от плодове и от моркови и целина. Бананите са много добро решение за озверелите от глад, а фурмите – когато ти се прияде нещо сладко.

Продължавам с антицелулитните масажи. Мисля, че вече резултатите са видими. Комбинацията от гладуване с плодове, чай и мед, гимнастика и масажи е много успешна срещу безмилостната борба с целулита, която всяка жена води.

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ

5 март

кръвно налягане 110/70, -1кг

Днес лекцията на д-р Емилова беше посветена на РАКА. На това как можем да се предпазим от него, от причинителите, които ни преследват всеки ден, които ни се струват ежедневие, а всъщност са неща, които бавно и упорито ни тровят, и неусетно ни причиняват рак.

Освен общоизвестните причинители на рака – прекаленото пушене, слънцето, рентгеновите лъчи, смога, солта, преяждането, силния емоционален стрес, бях много учудена да разбера, че широко използваните захарин и аспартам в цялата хранителна промишленост са причина за рак на пикочния мехур и матката. Друга причина за образуването на рак е изкуствения полов хормон, който се използва при отглеждането на животни, за да нарастват бързо на тегло и да правят по-голяма маса. Приемането на такова месо води до рак на матката, гърдата и други репродуктивни органи. Между другото рака не е единственото заболяване, до което води женския изкуствен полов хормон. Той нарушава плодовитостта и потентността при мъжете. Факт е, през последните години драстично се увеличава броя на мъжете с липса на мъжественост. Те стават все по-женствени, а в същото време се ускорява половото развитие и зрялост на младите момичета. А ние си мислим, че това е акселерация и че е нормално на 10-12 години момичетата да достигат полова зрялост. Още една заблуда! Решението на проблема – никакво месо от магазини и пазари. Директно от стопанството, с ясен произход и от току що заклано животно. Освен това така ще избегнем нитратите и нитритите (химични консерванти и оцветители), които попадат в месото след като то се обработи. Ние знаем само за нитратите в плодовете и зеленчуците, не ги консумираме и си мислим, че това е добре за здравето ни. Изкисване от половин, един час преди консумация е достатъчно за да се спасим от тях, но при месото това е невъзможно. Солта е другото нещо, което ще спомена. Тя безспорно води до рак на стомаха. Има и още причинители на рак, но ще заприлича на лекция това което искам да кажа. За това за тях няма да споменавам, а ще споделя нещо, което ми се струва супер логично. Единствената цел на всички причинители е да наруши съпротивителните сили на организма, да отключи болестите, които да разчистят пътя на рака.

Защо тогава, след като се знаят тези неща, се продължава търсенето на лечение на рака, а не просто да се забрани употребата на всички доказани по безспорен начин причинители на рака???

Защото, по моето скромно мнение – колкото повече болести, толкова повече пари се инвестират в медицината. Това са икономически интереси, които се издържат от тежки болести като рака и диабета.

Страшно сериозно е това, което днес споделям, но не ти трябва да си медицински образован за да го проумееш. Всичко е просто – има причина, има рак; няма причина, няма рак. Въпроса е кои са тия, които искат да ни убият, бавно, но със сигурност.

Съжалявам за последното, което написах, но когато имаш близки хора, които са си отишли от този свят не навреме и с диагноза рак, няма как да не мислиш по-този начин.

Почти всеки ден аз ви преразказвам лекциите на д-р Емилова, не защото искам да агитирам вас, а защото така ми е по-лесно да убедя себе си.

 

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ

6 март

кръвно налягане 120/80, -0.200кг, цигари 3

Днес се чувствам отлично. Остават ми още два дни до започване на захранването. Звучи много добре. Така съм зажадняла за други вкусове, че чакам с нетърпение първия морков и варен на пара картоф. До днес съм отслабнала с 9кг. Наистина има невероятен ефект върху организма ми тази ПРОГРАМА. Косата ми пада много по-малко, отколкото преди това. Кожата на лицето е свежа, погледа е бистър. Налепите по езика в момента са на 1/3 от това, което беше в първите дни. Голямата подутина в областта на щитовидната жлеза е почти изчезнала. А какво точно се е случило с жлезата и какво е нивото на хормоните в момента ще разбера след около една седмица. Тялото ми е много по-леко и гъвкаво. Искам да ви кажа, че гладуването съчетано с каланетиката, йога, тибетски ритуали, масажи и много чист въздух вършат наистина чудеса. Наистина трябва да обичаме себе си, да уважаваме това, което природата е сътворила, за да ни се отплаща така, както всички бихме желали. Дошли сме на този свят за да живеем здрави.

Днес се запознах с дядо Георги, 75 годишен, който преди една година е бил “на умирачка”, както сам той се изрази. “Господ ми прати един познат, който като видя колко съм зле, ми разказа за това, че във Варна има една д-р Емилова, която ще ми помогне. След няколко дни бях при нея.” – така започва да разказва дядо Георги, който сега кипи от енергия и за старите му болести напомня само болката в крака и затова се движи с бастун. Но на танцовата забава миналата седмица той доста се развесели и по едно време даже забрави за бастуна. А болестите били доста – тежък диабет, затлъстяване ………………………………………….

Невероятна позитивна енергия излъчва този човек. Хората, които контактуват с него са просто заразени от неговата позитивност и са винаги усмихнати. Така е – здравите хора, са весели и щастливи хора. Това, което го мъчи само е, че все още не е успял да убеди най-близките си хора за ползата от ПРОГРАМАТА.

ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ

7 март

кръвно налягане 90/60, -0.100кг

Днес се успах сутринта и пропуснах гимнастиката. Здравия сън е едно от най-приятните неща по времето на ПРОГРАМАТА. Вече съм отслабнала 9 кг от началото до сега. Не мога все още да спра цигарите, но съм ги свела до 5 на ден, което си е успех, но много малък. Остава ми още време и смятам да работя в тази посока.

КИЛОГРАМИТЕ

Деветте килограма, с които се разделих да сега се разпределят във времето долу горе така: през първите 5-6 дни около пет килограма, след това имаше един застой между 7мия и 12 ден и през останалите 7-8 дни още четири килограма. По принцип точно такава е схемата за отслабване при тази програма на плодове, чай и мед. По време на захранването се свалят още килограми, а за достигането на идеалното тегло е хубаво след приключване на захранването, да се гладува по един ден в седмицата (най-удобно на всички е понеделник) на плодове, чай и мед. Добър ефект има и гладуването по 5 дни в месеца с 5 дни захранване, понеже най-много килограми се свалят през първите дни на гладуването. Едно уточнение – ефекта е пълен само ако първо е направено едно дълго двадесетдневно гладуване и десетдневно захранване, които са пречистили и оздравили тялото ни. Примерите, които посочва д-р Емилова непрекъснато за хора, които за около година, година и половина са свалили от себе си 60, 70 и повече килограми, са на хора които много стриктно са спазвали нейните указания и схемата на хранене и гладуване, който тя прави на всеки индивидуално за една година на пред. От там нататък всичко остава в нашите ръце. Споделям това за килограмите, защото съм сигурна, че повечето хора се вълнуват точна от това, макар че оздравяването е по-важно и отслабването е една екстра към прилагането на тази програма. Но дори и така да е – да са по-важни килограмите, няма лошо. Това пък е видимият стимул, който ни кара да следваме ПРОГРАМАТА , и така детоксикацията и оздравяването някак стават от само себе си.

Днес ще ме приеме д-р Емилова, за да ми направи схемата на захранване и да видим постигнатите резултати до тук. Реших да остана за първите пет дни от захранването, защото то е също толкова важно колкото и гладуването. А и по-трудно се прави и понеже ми е за пръв път реших да не рискувам. Чакам с нетърпение неделя.

Схемата е направена, от неделя започвам. Малко преди прегледа кръвното ми налягане спадна до 85/60, много ниско и с доста сближени граници. Но след около половин-един час и едно валидолче под езика, положението беше овладяно. Направиха ми веднага кардиограма и за радост всичко беше наред. Дори показателите бяха доста по-добри от кардиограмата ми преди двадесет дни. Във вторник ще дам кръв за да ми направят хормонални изследвания, а в четвъртък ще видят щитовидната жлеза на ехограф.

ДЕН ДВАДЕСЕТИ

8 март

кръвно налягане 100/70, -0.200кг

Днес е последния ден от гладуването. Не мога да повярвам, че успях. Преди двадесет дни ми се струваше невъзможно, а ето че можело. Вече съм убедена, че само който не е опитал, той не е успял. А и като виждаш резултатите всеки ден, това те радва и ти дава сили да продължиш.

Днес лекцията на д-р Емилова беше за мигрената и дебелото черво. Оказва се, че има много тънка връзка между мигренозната болка и функционирането на дебелото черво. Почти всички хора, които страдат от мигрена, имат нарушена функция на дебелото черво и имат запек. Да, така е! В практиката си д-р Емилова има многобройни примери за това, а най-първия й случай е бил нейния. За около десет години тя изпива толкова много хапчета за мигрена, че в един момент изследвайки бъбреците си тя установява невъзвратимо увреждане и бъдещето е щяло да я доведе единствено до хемодиализа. Тогава случайно разбира за Лидия Ковачева и нейния метод на гладуване. Намира я веднага и малко по-късно прави първото си гладуване. За около една година тя провежда няколко гладувания, преминава на природосъобразен начин на хранене и оздравява. “Напълно!” – споделя с нас Людмила Емилова. “Няма ги мигрената, гастрита, черният ми дроб и жлъчния мехур са с нормални размери, хемоглобинът ми е абсолютно нормален. И всичко – това без да изпия едно хапче. Всички гладувания провеждах по системата на Лидия Ковачева – с плодове, чай и мед, защото се убедих, че за българина това е най-добрата система за гладуване.”

Не само е излекувала себе си, но и вече 10 години успешно лекува хиляди хора и хиляди болежки.

Установено е, че при един средно дълъг живот, човекът приема 35 тона храна (американеца – около 70 тона, американския народ изяжда 50% от хранителните запаси на планетата). Звучи невероятно! Ето защо трябва да се отнасяме с уважение към дебелото си черво. Даже с любов! При здравото храносмилане опразването на отпадъците от дебелото черво е редовно – обикновено два пъти на ден. Има ли задръжка, това автоматично означава, че има болестно състояние. Веднага трябва да се направи всичко за нормализиране на състоянието. Учените са установили, че колкото повече са уврежданията на храносмилателния апарат, толкова по-тежки са болестите, които ни сполетяват. Много хора с години носят болести като запек, гастрит, колит или някакво друго заболяване и не правят никакви усилия за излекуването им. Никога не забравяме редовно да се храним, а за редовното изхвърляне на отпадъците – забравяме. Те се задържат в червата, предизвикват образуване на фекални камъни и се спасяваме отново с лекарства. Неизхвърлените отпадъци и лекарствата тровят организма ни, започват да се опитват да се изхвърлят през другите отделителни органи и след това се чудим откъде тези тежки болести, които ни връхлитат като гръм. Ами това е – тровим се в собствените си отпадъци. Аз за радост нямам такива проблеми, но познавам много хора, които наистина страдат. Тук ще им помогнат, ПРОГРАМАТА наистина ще излекува дебелото им черво и ще подобри перисталтиката. Хора, които правят гладуване само на дестилирана вода, задължително правят клизми всеки ден. Те казват, че изхвърлянето на отпадъци продължава до 20 ден от гладуването. Значи представете си до каква степен се задръства нещастното ни дебело черво. Единственият начин за възстановяване на храносмилането е да му се даде почивка, като се мине на разтоварващ режим.

И още нещо, добре е преди да се започне гладуването на плодове, чай и мед да се подготвим за това. Хубаво е да изчистим дебелото черво в дните преди началото, за може след това да ни е по-лесно и да избегнем силното главоболие, което съпътства първите дни от ПРОГРАМАТА. А храненето ни преди това не бива да бъде като за последно.

Цитат на деня

“Мислете с любов за дебелото си черво. То не е на някой друг, а ваше!”

 

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

9 март

кръвно налягане 90/60, -0.300кг, 0 цигари

Първи ден от захранването. Два моркова. Това е.

Днес е един прекрасен ден – слънце, топлина и невероятно красиво море. Гимнастиката беше навън. Много добре се чувстваш след такова зареждане сутрин рано. Днес лекцията продължи вчерашната тема.

ЙОГА

Следобед отново бях на йога. Вече след като се упражнявам три седмици, изпълнявам йогийските упражнения много по-лесно и по-добре. В началото беше трагично, но постепенно всичко се получава. Най-важното е да не се бърза. За да се достигне съвършенство в йога, трябват години практика. Това, което изпълняваме неизменно всеки път е ПОЗДРАВ КЪМ СЛЪНЦЕТО. Времето, което е необходимо за изпълнението на всичките 12 пози е около 1-2 минути. Трябва да се изпълняват бавно. Всичките 12 пози правят един цикъл и е добре да се изпълняват от 1 до 6 цикъла всяка сутрин. А като се овладее добре, може и повече. В това аюрведично упражнение участва цялата физиология – ум, тяло и дишане. Разтягат се всички мускулни групи, подобрява състоянието на гръбнака и ставите и масажира вътрешните органи. Увеличава се и притокът на кръв до всички части на тялото. Дванадесетте пози се изпълняват в строга последователност. Дишаме свободно. Винаги трябва да се вслушваме в тялото и да не пренапрягаме. Почиваме като отпускаме тялото по 1-2 минути между отделните цикли. Останалите упражнения или асани, както се наричат в йога, които изпълняваме всеки път са свещ, рало, мелница, скакалец, лък, кобра и различни видове обтегачи. Няма да описвам всяка асана и поздрава към слънцето, защото без схеми това е невъзможно, но стига да иска човек може да намери от къде да ги види или да се свърже с група или инструктор, които практикуват йога. Повярвайте изпълняването на тези наистина леки йогийски пози действат чудодейно върху изтормозените ни и вдървени тела. Изисква се само малко време, мека подложка, търпение и разбира се желание. Идеалното изпълнение не е най-важното. Важно е да почуствате тялото си и да отпуснете ума.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

10 март

кръвно налягане 90/60, -0.200кг, 0 цигари

Втори ден от захранването. Всичко е много вкусно, но наистина ако не ми даваха точно определеното количество, имам чувството, че ще мога да изям пет пъти повече. За това е добре захранването да се направи тук. Аз ще остана първите пет дни, а след това ще продължа в къщи.

Темата на лекцията днес беше за ПРИРОДОСЪОБРАЗНОТО РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ.

На тръгване от тук всички получаваме таблица, в която е посочено правилното комбиниране на храните, а също така и идеи и рецепти, вече изпитани и предоставени от бивши пациенти на д-р Емилова.

Вечерята ми беше парче сурово зеле и два картофа, сварени на пара. Е, не съм яла по-вкусни картофи. Можех да изям поне още 2-3. За това е по-добре поне първите дни от захранването да ти дават точно определено количество храна и да си по-далеч от хладилника.

ВРЕДНИТЕ ХРАНИ

МЕСО – замразените меса, престояли незнайно колко време по хладилници и фризери, не съдържат нищо полезно, а само токсини. Храната, с която се хранят животните във ферми и комбинати, е пълна с изкуствен растежен хормон и антибиотици. Всички тези вредни неща попадат в организмите ни и нанасят страхотни вреди. Децата растат бързо и са едри за възрастта си, често боледуват. Възрастните все по-често се оплакват от проблеми с щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза, кисти на яйчниците и още много нарушения на жлезите с вътрешна секреция. Много вредни са също така и колбасите, които се приготвят от меса с неясен произход и много химични вещества, които да ги правят по-трайни.

Другото нещо, което трябва да изключим от менюто си е

СОЛТА – тя предизвиква склерозиране на кръвоносните съдове, а от там и високо кръвно налягане, инсулти, инфаркти, бъбречна недостатъчност, водеща да хемодиализа. Трябва да заместим готварската сол с морска сол, а в зеленчуците и ядките има нужните количества соли и няма нужда от допълнително количество.

Много е вредна и

РАФИНИРАНАТА БЯЛА ЗАХАР – след рафиниране захарта губи всички хранителни свойства. Попадайки в тялото тя запачва да ферментира и се разлага до оцетна киселина, въглена киселина и алкохол. Тя води до трупане на излишни въглехидрати, които се превръщат в мазнини, а от там и пълнеем. Заменяме захарта с мед и сурови плодове, които съдържат нужната фруктова захар.

БЯЛОТО БРАШНО – просто е вредно. След обработка не е останало нищо от така ценното зрънце. Няма ги триците, които съдържат витамин В и много помагат при запек. Няма го и зародиша, който съдържа витамин А и витамин Е. За това трябва да се храним само с пълнозърнест хляб и да използваме само пълнозърнесто брашно.

МЛЯКОТО И МЛЕЧНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ – съвсем скоро научни изследвания доказаха, че ензимите които разграждат млечната молекула, изчезват от нашите организми след третата ни година. Ние обаче продължаваме да се храним с мляко и млечни продукти, които не могат да се обработят, ферментират в червата ни и предизвикват отделянето на токсични вещества. А от там и заболявания като артрит, мигрена, алергия, астма, сенна хрема, запек и други.

 

Ето основните принципи на природосъобразното хранене.

Най-добре за нашето здраве е да се храним с:

Сурови плодове и зеленчуци

Сурови ядки – орехи, бадеми, лешници

Покълнали семена

Покълнало или варено жито

Маслини

Овесени ядки

Царевично брашно

Булгур (препоръчва се да замести вредния бял ориз)

Готвим само това, което не може да се яде сурово:

Бял боб, леща, картофи

Важно е как комбинираме храните:

Никога не ядем заедно плодове и зеленчуци

Плодовете винаги се ядат на празен стомах, а не за десерт

Всички други храни комбинираме само с сурови зеленчуци

Дневния режим

Сутрин – до обяд ядем само плодове и пием чай с мед

Обяд – салата сурови зеленчуци и някаква друга храна, но само един вид и да не е готвена. Готвената храна изисква два пъти повече енергия за смилане, а е по-добре тази енергия да изразходим за задачите си през деня.

Вечерята – голяма салата от сурови зеленчуци и малка порция готвена храна.

90% от нашата енергия се изразходва за храносмилане.

 

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

11 март

кръвно налягане 90/60, -0.100кг, 0 цигари

Трети ден от захранването. Наистина няма нищо по-вкусно от варен на пара картоф. Никога не съм обръщала внимание, колко е сочно прясното зеле и морковите. Дъвча продължително и се наслаждавам на вкусовете.

 

ДИАБЕТА

Каква е истината за това заболяване? Защо има толкова много хора, които страдат от диабет? Тук около 50% от гладуващите са диабетици. Защо след първия, втория ден от ПРОГРАМАТА те спират лекарствата и инсулина? Не знам дали ще мога да го обясня като д-р Емилова, но съветвам всички диабетици, които искат да си помогнат, просто да и повярват.

Диабетик е и моят баща, диабетик беше и баба ми, цял живот.

Това, което ще споделя накратко с вас, е това, което ще му кажа на него, за да се опитам да го убедя, да направи нещо за себе си и да си помогне да като не е станало късно.

Диабета е два вида. Диабет I тип, който се проявява в ранна детска възраст и Диабет II тип, който е при възрастните хора. Двата типа са коренно различни. Първият се проявява най-вече при деца, които не са кърмени и изкуствената храна е увредила храносмилателните им органи. Вторият – при възрастните, когато вследствие на неправилно хранене и начин на живот се обърква работата на храносмилателните органи. С няколко думи ще се опитам да ви обясня какво се получава.

Приемането на огромни количества животинска храна започва да обърква работата на панкреаса. Панкреаса е органа, който произвежда инсулин за нуждите на организма ни. Инсулина е нещото, което отключва нашите клетки за да приемат глюкозата. Без глюкоза те не могат да живеят. Панкреаса е програмиран да произвежда определено количество инсулин, за да може клетките да получават нужната им глюкоза. Когато човек приема огромни количества животински храни в организма се получава дисбаланс между количеството глюкоза и количеството на инсулина. И последствията са – или се произвежда недостатъчно инсулин, или два пъти повече.

Какво прави официалната медицина? Ами просто крие истината за диабета, защото това е една от болестите, от която се печели най-добре! Какво съветват лекарите – лечение с медикаменти и хранене с животински продукти. Абсолютна грешка! Изписват се хапчета, инсулин, инжекции, апарати за измерване на кръвна захар и аксесоарите към тях, апарати за кръвно налягане и какво ли още не. Печалбите са големи, а болните още по-болни и още повече като брой. Лекарствата стават все по-нови и по-усъвършенствани. Ами храните за диабетици? А захарина и аспартама, които водят до рак? Истината е добре прикрита зад стените на индустрията, която е в услуга на диабета, а диабетиците се въртят в един омагьосан кръг и изходът от него е фатален.

Примерите от практиката на д-р Емилова са много. И винаги края е щастлив. Разбира се без пълното съдействие на самия болен това не може да стане. Но тези, които стриктно спазват начина на хранене, който ще им бъде препоръчан завинаги забравят болестта. Звучи невероятно, но е факт! Изборът е техен! Няма случай на човек, който е следвал програмата и е останал диабетик.

Аз лично съм много впечатлена и за това така разпалено споделям тези мисли. Но отново всичко звучи много логично.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

12 март

кръвно налягане 85/50, -0.100кг, 0 цигари

Днес единственото нещо, което си мисля е за това че след два дни ще си бъда в къщи. Много ми липсват всички. Но мисля, че си заслужаваше. Чувствам се много добре, научих много неща, за това как трябва да храня децата си и изобщо цялото семейство. Спрях да пуша! Е, какво повече. А, да и минус 11 кг. Да видим какво ще стане след 1 месец.

Утре ще са ми готови изследванията и ще ме гледат на ехограф.

 

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

13 март

кръвно налягане 85/50, -0.100кг, 0 цигари

Отново ми е много ниско кръвното налягане, но смятам че се дължи на промените във времето и атмосферното налягане, защото много хора днес са с ниски стойности на кръвното налягане. Ехографските изследвания показаха много добри резултати при щитовидната жлеза. Размерите и са намалели до 30-40%, възелът, който преди се напипваше и заради който се налагаше операция, сега не се вижда. Чакаме и хормоналните изследвания, и тогава ще имам пълен отговор.

НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Ако съм успяла поне малко да ви заинтригувам, ви препоръчвам да прочетете книгата на Лидия Ковачева “ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО”. Тази книга е настолната книга, библията на д-р Емилова, която с благословията на Лидия Ковачева и с огромния натрупан опит (близо 22000 пациенти) помага на всеки, който иска да оздравее и да промени начина си на живот. Тя го е направила преди десет години и от сърце желае да посвети колкото се може повече хора в простата тайна на природата. Хората, които си тръгват от тук не само оздравяват и се променят, те променят и възпитават своите деца и близки в природосъобразен начин на живот. А какво по-хубаво от това, всичките ти близки да са здрави, да се радват един на друг и колкото се може повече години на големия дар на природата наречен ЖИВОТ. Д-р Емилова ще продължава да работи и да лекува. Човек стига да иска винаги може да я намери. Тя е човек с мисия на тази земя и аз вече наистина вярвам, че ще я изпълни. Благодаря Ви, д-р Емилова!!!

 

********

Днес: Две години и половина следвах този режим. Функцията на щитовидната жлеза се нормализира след второто гладуване. Спрях всички хапчета. Оказа се, че също съм имала тумор на надбъбречната жлеза, който е провокирал високите стойности на кръвното налягане. Сега той е с намалени размери и капсулован. Не действа и отдавна не правя тези ужасни хипертонични кризи, които бяха част от ежедневието ми.

Години по-късно споделям и практикувам голяма част от всичко, за което така разпалено разказвам в този дневник. Обърнах се към Аюрведа, защото много ми допадна философията на тази практика и взаимосвързания начин, по който разглежда тялото – психическата и физическата му част. Сега не правя дълги гладувания. Веднъж в месеца, когато има пълнолуние го правя за по 24 часа. Детоксикацията, която проведох за тези две години и половина с глад, след това продължи с метода Панчакарма на Аюрведа. И както и друг път съм казвала, още след първата Панчакарма тялото ми продължаваше да отделя токсини. Детоксът е дълъг процес и се изисква много постоянство и огромно желание и мотивация, за да тръгнеш по пътя на самолекуването.

Всеки трябва сам да намери своя път. Това е моят. Споделям, защото смятам, че е правилно и защото знам, че щом аз мога сама, значи – всеки може. Стига да го поиска. Истински.

 

клиника на д-р Емилова

 

Спасител-обвинител-жертва

save me

Спасяването и обгрижването имат специфично значение. Ние спасяваме хората от техните отговорности. Грижим се за отговорностите на хората вместо тях. След което им се ядосваме заради това, което ние сме направили. И в крайна сметка се чувстваме използвани и се самосъжаляваме. Това е моделът на триъгълника.

Спасяването и обгрижването са синоними. Тяхното значение е тясно свързано с улесняването. Улесняването като дума жаргон в психологията означава разрушителна форма на помагане. Например, всички действия, които подкрепят един алкохолик да продължава да пие, предпазват го да понесе последствията от действията си или по някакъв друг начин му помагат да продължи да пие, се счита за улесняващо поведение.

Ние спасяваме всеки път, когато поемем отговорност за друго човешко същество – за неговите мисли, чувства, решения, поведение, израстване, добруване, проблеми или съдба. Следните действия представляват спасяване или обгрижване:

– Правим нещо, което наистина не искаме да правим.
– Казваме „да“, когато искаме да кажем „не“.
– Правим нещо за някого, въпреки че този човек е напълно способен да го направи сам за себе си и би трябвало той/тя да го свърши.
– Задоволяваме нуждите на хората, без да са ни помолили за това и то още преди да сме се уговорили да направим конкретното нещо за тях.
– Извършваме повече от справедливия си дял работа, след като са ни помолили за помощ.
– Системно даваме повече отколкото получаваме в определена ситуация.
– Опитваме се да поправим чувствата на хората.
– Мислим вместо хората.
– Говорим вместо друг човек.
– Понасяме последствията от действията на даден човек вместо него.
– Решаваме проблемите на хората вместо тях.
– Влагаме повече заинтересованост и усилия в съвместна дейност, отколкото другия човек.
– Не си искаме директно това, което желаем, и това, от което имаме нужда.
– Спасяваме всеки път, когато обгрижваме другите хора.

 

Когато спасяваме или обгрижваме, може да почувстваме едно или няколко от следните неща: дискомфорт, ситуацията с дилемата на другия човек ни е странна; вътрешна принуда да направим нещо; съжаление; вина; чувство за святост; тревога; прекалена отговорност за човека или проблема; страх; чувство, че някой ни принуждава да направим нещо; слабо или силно нежелание да направим каквото и да е; повече компетентност от другия човек, на когото „помагаме“; негодувание, че са ни поставили в тази позиция. Освен това често си мислим, че човекът, за когото се грижим, е безпомощен и неспособен да направи това, което ние правим за него или нея. Така временно се чувстваме нужни.

Тук не говорим за актове на любов, доброта, състрадание и истинско помагане – ситуации, в които нашата помощ е поискана и необходима с пълно основание и ние наистина искаме да дадем тази помощ. Тези жестове са добрите неща в живота. Спасяването и обгрижването обаче не са.

Обгрижването изглежда като много по-приятелско действие, отколкото е в действителност. То изисква некомпетентност от страна на човека, когото обгрижвате. Ние спасяваме „жертви“ – хора, за които вярваме, че не са способни да поемат отговорност за себе си. Но жертвите всъщност са способни да се погрижат за себе си, въпреки че нито ние, нито те го признават. Обикновено нашите жертви просто си стоят на ъгъла на триъгълника (жертва-спасител-обвинител) и ни чакат да направим своя ход и да си поиграем с тях по ъглите на този триъгълник.

И след като спасим, неминуемо ще преминем към следващия ъгъл на триъгълника – обвинителя. Ние се възмущаваме и се ядосваме на човека, на когото така щедро сме „помогнали“. Направили сме нещо, което не сме искали да правим, направили сме нещо, което не е било наша отговорност, пренебрегнали сме собствените си нужди и желания и сега се ядосваме заради това. За да бъде ситуацията още по-сложна, тази жертва, този нуждаещ се човек, който сме спасили, не е благодарен за помощта ни. Той или тя не оценява достатъчно саможертвата, която ние сме направили за тях. Жертвата не се държи по начина, по който би трябвало. Този човек дори не взема предвид съвета, който с такава готовност сме му предоставили. Този човек не ни оставя да поправим чувствата му. Нещо не се получава както трябва, усещаме, че нещо не е правилно, ето защо събличаме самарянските одежди и започваме да подготвяме кладата.

Понякога хората не забелязват или се преструват, че не забелязват нашето раздразнение. Друг път ние самите даваме най-доброто от себе си, за да го прикрием. Понякога изкарваме целия си гняв навън, особено ако пред нас е член на семейството ни. И без значение дали показваме, позамазваме или правим всичко възможно да скрием своята тревога или негодувание, ние знаем какво се случва.

В повечето случаи хората, които спасяваме, могат да усетят промяната в настроението ни. Те вече знаят. И сега това е само извинението, което са си търсили, за да се обърнат срещу нас. Сега е техен ред в ъгъла на обвинителя. Това може да се случи преди, по същото време или след нашия гняв. Понякога жертвите реагират на нашия гняв.
Обикновено това е реакция на спасяването от наша страна, което директно или индиректно им казва колко неспособни си мислим, че са те. Хората негодуват, когато им се каже или покаже, че са неспособни, без значение колко шумно самите те пледират некомпетентност. Те негодуват срещу нас, че добавяме обида към нараняването им – не стига, че сме им посочили тяхната некомпетентност, ами им се и ядосваме.

И тогава настъпва моментът за финалния ни ход. Отправяме се към нашето любимо място – ъгъла на жертва на дълбокото дъно. Това е предвидимият и неизбежен резултат от спасяването. Чувство на безпомощност, болка, мъка, срам и самосъжаление. Използвани сме – отново. Не ни оцениха – отново. Толкова усърдно се опитваме да помагаме на хората, да бъдем добри с тях. Ние стенем: „Защо? Защо това винаги се случва на мен?“ Друг човек се е възползвал от нас, наранил ни е. Чудим се, завинаги ли ще бъдем жертви? Вероятно, ако не спрем да спасяваме и обгрижваме.

Обгрижването не помага, то създава проблеми. Когато се грижим за хората и правим за тях неща, които не бихме искали да правим, ние пренебрегваме личните си нужди, желания и чувства. Ние оставяме себе си настрана. Понякога толкова се ангажираме да се грижим за хората, че оставяме целия си живот в изчаквателен режим. Голяма част от тези грижливи хора са постоянно забързани и претоварени и не се наслаждават на нито една своя дейност. Грижливите хора изглеждат изключително отговорни, но в действителност не са. Те не поемат отговорност за своето най-важно задължение – тях самите.

Ние, грижливите хора, постоянно даваме повече отколкото получаваме, след което се чувстваме използвани и пренебрегнати. Чудим се защо, след като ние предвиждаме нуждите на другите, никой не забелязва нашите нужди. И е напълно възможно да изпаднем в сериозна депресия от това, че нуждите ни не биват удовлетворени. Все пак един добър грижлив човек се чувства най-комфортно, когато дава; ние се чувстваме виновни и ни е адски неудобно, когато някой ни дава на нас или когато ние самите правим нещо, за да удовлетворим нуждите си. Понякога можем да се асоциираме до такава степен с функцията да обгрижваме, че да се чувстваме разтревожени и отхвърлени, когато не можем да се грижим за някого или да го спасяваме – когато някой отказва да му „помогнем“.

Най-лошата част от обгрижването е, че се превръщаме в жертви и оставаме жертви. Вярвам, че много сериозни саморазрушителни поведения – злоупотреба с химически вещества, хранителни разстройства, сексуални проблеми – се развиват чрез влизането в ролята на жертвата. Като жертви, ние привличаме насилници. Вярваме, че се нуждаем някой друг да се грижи за нас, защото се чувстваме безсилни.

Може би се питате защо наглед разумни хора правят това спасяване. Има много причини. Много от нас дори не са съзнателни за това, което правят. Повечето от нас наистина вярваме, че помагаме. Някои от нас вярват, че ние трябва да спасяваме. Представите ни за това кое представлява помощ и кое – не, са объркани. Много от нас са убедени, че спасяването е великодушно дело. Дори може да си мислим, че е жестоко или безсърдечно да направим нещо студенокръвно като това да позволим на човека да изпита дадено чувство или да се изправи срещу него, да си понесе последствията, да се разочарова като чуе нашето „не“, да бъде помолен да откликне на нашите нужди и желания, и като цяло да бъде държан отговорен за себе си в този свят. Няма значение, че човекът насреща със сигурност ще си плати за нашето „помагане“ – цена, която ще бъде също толкова тежка, а може би и по-тежка от цената на това да изпита дадено чувство или да поеме отговорност.

Много от нас не разбират кои неща са наша отговорност и кои не са. Може би вярваме, че трябва да се паникьосаме, когато някой има проблем, защото това е наша отговорност. Понякога, толкова ни писва да се чувстваме отговорни за толкова много неща, че отхвърляме цялата отговорност и ставаме напълно безотговорни.

Добре е да вземем предвид, че в сърцата на всички спасители се крие демон – ниско самочувствие. Ние спасяваме, защото си мислим, че не сме достатъчно добри или ценни. И въпреки че удовлетворението е мимолетно и изкуствено, обгрижването ни дава временна доза самочувствие, себестойност и сила. Точно както едно питие помага на алкохолика да се почувства по-добре за момент, така и действието да спасим някого за момента ни разсейва от болката да бъдем тези, които сме. Ние не се чувстваме достойни да бъдем обичани, затова сме доволни на чувството да бъдем нужни. Не смятаме себе си за достатъчно добри, затова се чувстваме принудени да направим определено нещо, за да докажем колко добри сме всъщност.

Най-прекрасното нещо на обгрижването е това да се научим да разбираме какво е обгрижване и кога го правим, така че да можем да спрем да го правим. Можем да се научим да разпознаваме спасяването. Време е да откажем да спасяваме. Време е и да спрем да позволяваме на хората да ни спасяват нас. Нека поемем отговорност за себе си и да позволим на другите да направят същото.

Извадка от книгата „Codependent no more” на Melody Beattie

Превод: Емилия Цанева

http://www.evolife.bg

10 стратегии за лекуване на автоимунно заболяване

 

 

Businessman Touching Domino Pieces Arranged in a Line

Автоимунните заболявания, взети заедно, се превръщат в ОГРОМНА тежест за здравеопазването. Сред тях са ревматоиден артрит, лупус, множествена склероза, псориазис, цьолиакия и заболяванията на щитовидната жлеза. Всъщност повече от 80 заболявания са класифицирани като автоимунни и списъкът расте.

Автоимунните заболявания днес засягат 24 милиона американци и пет процента от населението на западните страни. Те често включват странни, трудни за описване синдроми като възпаление, болка, отичане и общо неразположение.

Какво са автоимунните заболявания? Имунната система е защитата на тялото от нападащите го външни патогени. Представете си имунната система като армия, която трябва ясно да различава приятелите от враговете си.

Автоимунитет има когато имунната система се обърква и излага собствените си тъкани на приятелски огън.

С други думи, тялото винаги се бори с нещо, било то инфекции, токсини, алергени или реакция към стреса. Понякога вашата имунна армия пренасочва вражеските си атаки срещу вас самите. И така ставите, мозъка, кожата, а понякога и цялото тяло, се превръщат в жертви.

Цялата тази концепция се нарича молекулярна мимикрия. Конвенционалната медицина приема проблема, но спира дотам и никой не ТЪРСИ какво би могло да създава този проблем.  Те не се стремят да открият коя молекула ИМИТИРАТ клетките ви.

Използването на противовъзпалителни средства като Advil или стероиди или имуносупресанти като меротрексат или TNF алфа блокери като Enbrel може да доведе до чревни кръвоизливи, бъбречна недостатъчност, депресия, психоза, остеопороза, загуба на мускулна маса, диабет, както и до тежка инфекция и рак.

Не ме разбирайте погрешно. Тези лекарства могат да са животоспасяващи и да помогнат на хората да си върнат живота, но те пропускат целта.  Има друг начин за справяне с това.

Проблемът при подхода на конвенционалната медицина

Макар и класифицирани като много различни заболявания, те имат едно общо нещо помежду си. Във всеки случай на автоимунно заболяване тялото атакува само себе си.

Има ли друг начин за лечение на тези проблеми, освен използването на мощни имуносупресивни лекарства, които поставят пациентите в повишен риск от инфекция и дори смърт?

Исторически, медицинските открития се резултат от внимателните наблюдения на заболяванията и реакциите към лечението на пациентите от страна на лекарите. Лекарите съобщават заключенията си на своите колеги или ги публикуват в медицински списания. Днес тези „казуси” често се отхвърлят като „ненаучни” и стават все по-неуместни. Вместо това, ние сега се фокусираме върху рандомизирани контролирани изпитания като единствения стандарт за „доказателства”.

За жалост, този подход отхвърля опита на хиляди пациенти и лекари, натрупан докато те прилагат нови научни данни в лечението на трудни заболявания.

Основните научни открития често отнемат десетилетия да бъдат въведени в медицинска практика. За жалост, това пречи на милиони да достигат до терапии, които могат да са им от полза сега.

Определящият фактор в решаването дали да се опита нов подход при даден пациент е уравнението риск/полза. Лечението по-вероятно ли е да помогне, отколкото да навреди? Колко рисковано е лечението? Какви са страничните ефекти? Колко опасен или рискован е сегашния подход към даден проблем? Колко инвалидизиращо или заплашващо живота е лекуваното заболяване?

Освен че лекува инфекции с антибиотици и с лечението на травмите, медицината днес подхожда към повечето заболявания с потискане, скриване, блокиране или по друг начин намесване в биологията на тялото. Ние в общи линии не се опитваме сериозно да решаваме скритите проблеми, довели до заболяването първо на първо.

Лекарствата за холестерол, да дадем един пример, блокират ензим, който произвежда холестерол (наред с други важни молекули като CoQ10), но те не са насочени към това защо холестеролът може да е висок първо на първо (фактори като диета, упражнения, стрес и генетика). Лекарите използват бета-блокери, блокери на калциевите канали, инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI’s), ACE-инхибитори, антибиотици и противовъзпалителни средства.

Ние спираме, блокираме или противодействаме на всичко. Но не задаваме два прости въпроса:

Защо тялото е извън баланс и как да му помогнем да си върне баланса?

Има нов подход към лекарствата, който започва да задава тези въпроси.

Функционален медицински подход към автоимунните заболявания

Както казах, конвенционалната медицина често лекува автоимунните заболявания като предписва силни имуносупресивни лекарства вместо да търси причината. Това е все едно да пиете много аспирин, докато сте стъпили на гвоздейче. Лечението не е в повечето аспирин; лечението е в махането на гвоздея!

Ако сте като милионите хора, страдащи от автоимунни заболявания, сигурен съм, че силно желаете а намерите отговори, които разчитат по-малко на фармацевтичните лекарства и повече на решения, свързани с начина на живот.

Конвенционалните подходи нямат метод за намиране на причинителя на проблема.  Може да са ви предписали мега дози венозни стероиди или преднизон, хормони, болкоуспокояващи, блокери на киселините, метотрексат или TNF алфа блокер (силно имуносупресивно лекарство) за автоимунното ви заболяване и въпреки това да не намирате облекчение.  Всъщност, може да се чувствате по-зле.

Всяко автоимунно заболяване се свързва с един централен биохимичен процес: Необуздана имунна реакция, произтичаща от това, че тялото атакува собствените си тъкани.

Функционалната медицина** осигурява карта за откриване на това коя молекула имитират клетките. Тя разглежда причината за възпалението и пита защо съществува това възпаление.

Ако можем да открием скритите източници на възпалението, ние можем да излекуваме тялото.  Основните причини могат да включват стрес, скрити инфекции, хранителни алергии или чувствителност, токсично излагане, генетично предразположение, хранителни недостици, и пропускливи черва.

Ако искате да премахнете възпалението в тялото, трябва да намерите причинителя. Лекарите най-вече са научени да диагнозират заболяванията по симптомите, НЕ по основната причина за тях.

Функционалната медициа е скрито движение, бързо разпростиращо се в целия свят и тя се основава върху различен метод на диагнозиране и лечение на заболяванията—такъв, който се фокусира върху причините, а не върху симптомите, такъв, който се основава върху разбирането на динамичния начин, по който гените ни взаимодействат със заобикалящата ни среда, такъв, който надминава простото лечение на заболяванията на база на наименованието им.

Функционалната медицина учи лекарите да възприемат тялото като система; да търсят причините за болестта; да разбират основните функционални системи на тялото, къде те издишат и как да се възстанови баланса; да разбират взаимовръзките между симптомите и органите, а не да се разделят заболяванията по характеризиращите ги черти.

Този подход е фундаментално различен начин за решаване на медицинските проблеми, той ни позволява да дешифрираме произхода на болестта и да идентифицираме нарушенията в биологията, които водят до симптомите.

Ако страдате от автоимунно заболяване, аз силно ви насърчавам да се консултирате с лекар по функционална медицина, за да определите и елиминирате основната причина (и). Понякога това изисква детективска работа, изпитания и грешки, както и търпение, но резултатите си струват.

Когато пациенти идват при мен, за да определя причинителя на техния проблем, аз често използвам тези 10 стратегии и пациентът обикновено изпитва огромно подобрение:

  1. Яжте пълноценна, противовъзпалителна храна.

Фокусирайте се върху противовъзпалителни храни като морска/речна риба и други източници на омега-3 мазнини, червени и лилави (горски) плодове (те са много богати на полифеноли), тъмно зелени листни зеленчуци, оранжеви сладки картофи и ядки. Ежедневно добавяйте противовъзпалителни билки като куркума (източник на куркумин), джинджифил и розмарин в храната си. Елиминирайте възпалителните храни като рафинираните, съдържащи омега-6 и причиняващи възпаление олиа като царевично, соево и шафраново.

  1. Проверете за скрити инфекции.

Тези включват гъбички, вируси, бактерии и лаймска болест. Ще трябва да работите с лекар по функционална медицина, за да откриете и елиминирате тези инфекции.

  1. Проверете за скрити хранителни алергии.

Отново, вашият лекар по функционална медицина може да направи това с IgG изследване на храната. Алтернативен подход включва провеждането на десет дневна детоксикираща диета, насочена да елиминира повечето алергени в храната.

  1. Направете си тест за цьолиакия.

Това е кръвен тест, който всеки лекар може да направи.

  1. Изследвайте се за токсичност от тежки метали.

Живакът и други метали като оловото, кадмият… причинят автоимунитет.

  1. Излекувайте стомаха си.

Около 60 процента от имунната система се намира точно под изградената от един слой клетки лигавица на стомаха. Ако тази повърхност е нарушена, имунната ви система ще се активира и ще започне да реагира на храните, токсините и микробите в стомаха ви. Най-лесният начин да започнете да лекувате стомаха си е като ядете пълноценни храни, минете на противовъзпалителен режим на хранене, и елиминирате глутена и другите храни към които сте чувствителни.

  1. Въведете хранителни добавки.

Хранителните вещества като рибеното масло, витамин С, витамин D, и пробиотиците могат да помогнат на имунната ви система да реагира естествено. Също така, помислете за вземането на противовъзпалителни хранителни вещества като кверцетин, екстракт от гроздови семки и рутин. Използването на UltraInflamX PLUS 360 като заместител на хранения също помага на много мои пациенти, страдащи от възпаление. Хранителните и противовъзпалителните вещества, които вземате трябава да са с качество от професионален клас.

  1. Редовно правете физически упражнения.

Редовната физическа активност е естествено противовъзпалително средство. Не е необходимо да ходите във фитнес зала, да бягате по пътечка, или да се тъпчете с желязо, за да поддържате формата си. Просто започнете повече да се движите. Излизайте на разходки с приятелите или семейството си. Излизайте навън и се занимавайте с градинарство. Играйте на фризби в парка с децата си. Хванете тенис ракета и се позабавлявайте на корта. Всичко което можете да направите, като излезете на открито е движите тялото ви прави физически активни. Така че не си мислете че е абсолютно задължително да ходите на фитнес за да влезете във форма. Просто движете тялото си повече.

  1. Практикувайте дълбока релаксация.

Стресът влошава реакцията на имунната ви система. Техниките за успокояване, включващи йога, дълбоко дишане, био-обратна връзка, масаж или вземането на ултравана снижават стреса и тревожността, така че да стимулират отпускането ви.

  1. Спете по 8 часа всяка нощ.

Изследванията ясно показват, че липсата на сън или непълноценният сън увреждат метаболизма, причиняват силно желание за яденето на сладки неща и въглехидрати, карат ви да ядете повече и ви покачват риска ви от множество заболявания от затлъстяване с диабет до автоимунни заболявания. Особено важно за доброто здраве и за премахване на възпалението е да спите достатъчно и да имате пълноценен сън.

С пожелание за здраве и щастие, Д-р Марк Хаймън*

* Д-р Марк Хаймън вярва, че всички ние заслужаваме здраве и жизнеспособност и че имаме потенциал, да го създадем за себе си. Ето защо той се е посветил на борбата с първопричините за хроничните заболявания, чрез овладяване със силата на Функционалната медицина и за трансформиране на съвременното здравеопазване. Той е практикуващ семеен лекар, автор на бестселъра на “Ню Йорк Таймс” Ултрапревенция и международно признат лидер, оратор, възпитател и застъпник в своята област. Той е директор на Клиниката за функционална медицина в Кливланд. Той е и основател, и медицински директор на The UltraWellness Center, председател на управителния съвет на Института за Функционална медицина, медицински редактор на The Huffington Post, и е редовен медицински сътрудник на много телевизионни предавания, включително CBS This Morning, the Today Show, CNN, The View, the Katie Couric show and The Dr. Oz Show.

**Какво е функционална медицина? Функционалната медицина разглежда причините, които стоят в основата на заболяването, с помощта на един новподход, който обвързва пациента и лекаря в терапевтично партньорство. Това е еволюция в практиката на медицината, която е по-добре насочена към здравните нужди на 21-ви век. Чрез пренасочване от традиционния подход, при който заболяването е в центъра накъм подход, при който пациента е във фокус, функционална медицина разглежда целия човек, а не е просто изолиран набор от симптоми.

Практикуващите функционална медицина прекарват голяма част отвремето си в разговори със своите пациенти, изслушайки техните истории и изследвайки взаимодействието между различни фактори – генетични,такива свързани с околната среда и с начина на живот, които могат да повлияят върху здравето в дългосрочен план под формата на хроничнизаболявания. По този начин, функционално медицина изследва здравето и жизнеността за всеки отделен човек. Ето и основните принципи:

1. Всеобхватен подход към лечението. Повечето нaрушенията на равновесието на функционалността на организма могат да бъдат преодолени, някои от тях могат да бъдат напълно възстановени за оптималното функциониране,  а други може да бъде значително подобрени.

2. Предотвратяването на болестите е от първостепенно значение. Почти всяка сериозна хронична болест се предшества от дългосрочни смущения във функционалността на организма.

3. Промяна във функционалността на системите може да окаже голямо въздействие върху здравето на пациента. Практикуващия функционаленлекар изследва широк кръг от наличните методи на лечение и персонализира плана за лечение, включително и тези с най-голямо влияние върху основната функционалност на организма.

4. Функционалната медицина разширява комплекта от похвати на лекаря. Лечението може да включва сбор от лекарства, билки, хранителни добавки, лечебни диети, или прочистващи програми. Те могат да включват консултации относно начина на живот на пациента, упражнения или техники за управление на стреса.

5. Пациентът става партньор. Като пациент, вие ставате активен партньор с практикуващия лекар. Това ви позволява наистина да стеотговарни за подобряване на собственото си здраве и преодоляването на болестта.

 

източник: официален сайт Mark Hyman, MD

ТОВА, КОЕТО ЗНАМ…

IMG_5458

Преди няколко месеца, по време на кампанията „Ден на Колела – Предизвикателството“, главният редактор на популярния сайт View Sofia, Юлия Константинова направи този разговор с мен. Искам да благодаря на всички – на Юлия и на тези, които работят там за милите думи и за отношението.

http://www.viewsofia.com/article/29252/Tova–koeto-znam-s–-Biliana-Savova

и продължението…

http://www.viewsofia.com/article/29261/Tova–koeto-znam-s–-Biliana-Savova–Prodaljenieto

Ан Борох: Множествената склероза е победима без химия

Ан Борох е сред най-популярните в САЩ специалисти, лекуващи автоимунни заболявания без лекарства, само чрез хранителен режим и промяна на мисленето. Именно по този начин само за година и половина успява да излекува бившата баскетболна националка Гергана Брънзова, страдаща от тежка форма на множествена склероза. За лекарите това е прецедент. Специално за „България Днес“ д-р Борох разказа какво включва лечението й.

– Много хора възприемат като чудо факта, че лекувате множествена склероза без лекарства, само чрез промяна на мисленето и храненето. Толкова ли е невероятно това?
– За съжаление по-голямата част от обществото продължава да вярва, че правилното хранене няма отношение към лекуването на хронични болести, каквато е и множествената склероза. Всъщност храната, която ядем, помага или съсипва организма ни. Казано ясно: поглъщате боклуци – боклуците после ви поглъщат.
Друга важна стъпка в лечението на множествена склероза е детоксикацията. Днес телата на хората са като варел, пълен с токсини: от неправилна храна, стрес, замърсяване на околната среда, възпаления, вируси, гъбички, странични ефекти от лекарства. Когато си дадем сметка какъв мръсен въздух дишаме, с какви химикали е пълна водата ни и с какво се хранят животните, можем да си обясним защо 1 от всеки 2 души в САЩ има рак, 1 от 8 има автоимунно заболяване, а 1 от 3 има диабет. Нашето тяло е задръстено от токсини и не трябва много време, за да се обърка имунната система и да се разболеем.
– Какво трябва да знаят хората, които изберат вашия начин на лечение?
– Най-важният разговор, който водя с клиентите си, страдащи от множествена склероза, е да ги попитам дали вярват, че тялото им само може да се излекува. Ако отговорът е „не“, се опитвам да им покажа как да променят този начин на мислене. Това, в което вярваш, е това, което гените ти ще усетят и запаметят. Комбинирам силната вяра и знанието, че организмът е интелигентен и сам знае как да се излекува с хранителна програма, която премахва възпаленията и инфекциите. Така се създава среда за възстановяване на обърканата имунна система.
– Вярно ли е, че тъжните, самотни и обезверени хора се разболяват от автоимунни заболявания по-често от щастливите?
– Ние сме съставени от физическо, духовно и емоционално тяло. И трите трябва да се третират еднакво и правилно, когато тялото страда от автоимунни заболявания. При множествената склероза се забелязва най-големият дисбаланс от липса на любов и уважение към себе си. Хората, които страдат от множествена склероза, най-често са преследвали перфекционизма и в резултат се е появило чувство на вечна неудовлетвореност.
– Докторите все още не могат да обяснят защо толкова често започнаха да се появяват автоимунни заболявания. Защо в един момент нашето тяло започва да ни атакува?
– Нашето тяло не е създадено да ни атакува. Ако това беше вярно, то аз никога нямаше да успея да излекувам пациент. Преди да назнача диета и детоксикираща програма, обяснявам колко важно е пациентите да елиминират стреса, да се справят с емоциите си, да освободят духа си, да не отричат себе си. Да се почувстват свързани с Господ, тао, космическата енергия. Ако някой не се чувства свързан с вяра и се предава лесно, точно толкова лесно се предава и тялото му пред болестите.
Проблемът при лечението на автоимунни заболявания с традиционната медицина е, че в началото на болестта хората не получават правилна диагноза и напътствия. Лекарите не обясняват на пациентите колко важно е да променят стила си на живот, да започнат да ядат здравословна храна, да правят детоксикираща програма, да спят достатъчно, да започнат да се движат, да спортуват, да мислят позитивно. Вместо това се предписват лекарства, които много често имат повече странични ефекти, отколкото позитиви.
– Кои са факторите, водещи до автоимунни заболявания?
– Факторите са прости: токсикация на организма, липса на полезни хранителни вещества, несправяне със стреса. Важен фактор е и замърсената околна среда. Тук влизат използването на амалгама, петролни продукти, пластмаси, ГМО, ваксини.
Основните причинители на автоимунните заболявания са инфекциите, причинени от вируси и паразити в тялото ни. Много важно място сред тях заема кандидата (вид гъбичка Ц бел. авт.). Тя се намира във всеки организъм. Може много лесно да се увеличи, да наруши баланса и да се превърне в системна гъбична инфекция в организма. Кандидата и нейните микотоксини всъщност са коренът на автоимунните заболявания. В такава среда вирусите, паразитите и лошите бактерии се размножават много лесно. Затова слагам моите клиенти на диета, с която да преборят кандидата, а по този начин и инфекциите, които тя причинява.
– Какво включва диетата?
– Диетата означава да спрат алкохола, млечните продукти, глутена, царевицата, бобовите храни, захарта и храните, водещи до ферментация. Диетата против кандида намалява значително възпаленията в организма и създава благоприятна среда за имунната система да започне тя да се самолекува и възстановява. Препоръчвам билкови или фармацевтични антигъбични продукти – за да се освободи тялото от гъбичките, както и добавки, които да подмогнат детоксикацията и регенерацията на тялото.
– Във всички свои книги и статии твърдите, че захарта е основен съюзник на автоимунните заболявания. Защо?
– Захарта е отрова за тялото ни! Тя храни кандидата. Забравете бялата захар изобщо. Свикнете да използвате нейни безвредни заместители – стевия, ксилитол, корени от цикория.
– Препоръчвате да се изключат млечните продукти. Не са ли полезни те?
– Помислете – кой животински вид в природата пие мляко от друг вид?! Ако кравите се отглеждаха хуманно и правилно, какво щяха да ядат те, за за да имат калций? Трева! На практика тъмнолистните зеленчуци осигуряват на тялото ни минералите, които ни трябват и които смятаме, че си набавяме от млякото. Също така пастьоризираните и хомогенизирани млека не са натурални. Единственият млечен продукт, който препоръчвам, е безсолното масло. На някои би им понесло и сурово козе или овче мляко, които са по-лесни за храносмилането. Но при болните от множествена склероза, които са на кандида диета, е хубаво да избягват каквито и да било млечни продукти поне за 3-6 месеца.
– Българското кисело мляко се счита за много полезно. Може ли болните от множествена склероза да го ядат?
– Повечето кисели млека използват пастьоризирано мляко за основа, което пък храни кандидата и не е подходящо при лечение на МС.
– В диетата си разрешавате месо, но това, което е в магазините, е пълно с хормони.
– Месото, което разрешавам в диетата, трябва задължително да е без хормони и антибиотици. В противен случай създава възпаления в тялото.
– Според някои изследвания вегетарианците са по-силно изложени на риск да се разболеят от множествена склероза. Така ли е?
– Проблемът на вегетарианците е, че ядат прекалено много карбохидрати като зърнените храни. Те пък се превръщат в захар и подхранват кандидата и останалите гъбички. Като цяло голям проблем за вегетарианците е, че ядат много сладко, защото се борят с хипогликемията (ниска кръвна захар Ц бел. авт.) вследствие липсата на животински протеин.
– В диетата, която назначавате за лечение, изключвате напълно глутена. Според диетолозите той не е опасен за хора, които нямат непоносимост към него.
– Глутенът е опасен за абсолютно всеки човек! Без значение дали го знаете или не, той е опасен за вас. На практика не съществува точен тест, който да ви каже, че имате или нямате поносимост към глутен. Така че по-добре не си давайте парите за такива изследвания и спрете да приемате глутен. Дори в момента да не усещате гастроентерологични проблеми, когато ядете глутен, с течение на времето той ще доведе до възпаления в тялото ви и симптомите ще се появяват. Глутенът, ГМО-ото и кандидата с нейните гъбични токсини са най-големите причинители на възпаления на червата, на т.нар. симптом leaky gut (спукано черво Ц бел.авт.). Нелекуването на този синдром води до възпаление на белите дробове и мозъка, а оттам се превръща в отговорно за раждането на много болести, включително множествената склероза.
– Какво ще кажете на хората, болни от МС в България?
– Нека да знаят, че тялото им е като къща. Ако не се грижиш за него, то се разпада. Грижата трябва да е подплатена с много любов. Вслушайте се в сигналите, които вашето тяло ви дава, когато се разболее от множествена склероза. И дайте разрешение на тялото си да пребори болестта, като се превърне в здрав, балансиран организъм, със здрав дух и вяра. Най-големите трагедии в нашия живот могат да станат нашите най-големи възможности да се превърнем в това, което трябва да бъдем. Повярвайте и не спирайте да вярвате, че имате невероятната способност да излекувате ума и тялото си.

Бисерка БОРИСОВА, bgdnes.bg

За да получите копие с превод на български език  пишете на Цветанка Сопаджиева svtsp@abv.bg

НАЗАЕМ ОТ БЛИЦ ЗДРАВЕ: Д-р Петър Найденов: Множествена склероза и диабет вече се лекуват напълно!

(Статията ми се стори интересна, а и от няколко години хомеопатията доста сериозно и успешно навлезе в моя живот и живота на близките ми! Не познавам д-р Петър Найденов http://peter.bogatstvo.info/bg/, но нищо не пречи да прочетем мнението му.)

Хомеопатичната детоксикация навлиза като лечебен метод и в България

Холандският хомеопат Тон Янсен https://www.facebook.com/homeodetox беше в България това лято и изнесе семинари за родители, на които обясни как да се справим с уврежданията от ваксини, антибиотици, упойки, наркотици и токсични химикали, които водят до увреждания на имунната система, аутизъм, рак и др. болести. За възможностите на развития от Тон Янсен метод на хомеопатичната детоксикация разговаряме с първия му български ученик д-р Петър Найденов, който се занимава от 20 години с класическа хомеопатия.

– Д-р Найденов, защо е нужна хомеопатична детоксикация?
– Навремето основният токсин е бил живакът. Позлатяването е ставало с живачни разтвори на златото. От живака пораженията били ужасни. Докато сега основните токсини, които увреждат здравето на хората, са антибиотиците, живачните пломби на зъбите (с амалгама), ваксините, хормоналните препарати и други лекарства. В крайна сметка те водят до хроничните болести – хронично дегенеративни, разстройства на хормоналния баланс, автоимунни заболявания и т.н.

– Какво представлява хомеопатичната детоксикация?
– Това е специална форма на хомеопатия, развита едновременно на различни места по света – в САЩ, Австралия и Холандия. Тон Янсен е един от холандските хомеопати, който започва да развива този метод и за разлика от останалите го прилага за много болести. В началото хомеопатичната детоксикация е предназначена да помага на деца, увредени от ваксини, например с аутизъм.

– За лечението на още какви болести Тон Янсен използва този медод?

– Той ми е показвал случаи на излекувани хора от диабет, от рак, от множествена склероза. Негова пациентка с множествена склероза е била 7 години на инвалидна количка, а сега кара колело по 17 км на ден.

– Това, което казвате, звучи еретично за вашите колеги от официалната медицина…
– Може да звучи невероятно, но е факт. Том Янсен прави истинска революция не само в хомеопатията, а въобще в лечението на болестите с медицински методи. Запознат съм с хомеопатията от 20 години и работя главно с деца, които са увредени не само от ваксини, но и от антибиотици, от лекарства, които взема майката през бременността. Бях чувал, че някъде в Холандия се прави хомеопатична детоксикация и попаднах случайно преди година на курс на Тон Янсен. Бях поразен от това, което видях.

Дъщерята на Тон Янсен е била увредена след ваксинация

преди 30 години. Започва двустранен отит. Вкарват я в болница, където развива менингоенцефалит и изпада в кома. Лекарите му казват след известно време, че детето е много увредено, че от това човек не става. Но Янсен я взима от болницата и се обръща към лекарка хомеопат. Тази жена изправя на крака дъщеря му, която след това завършва колеж, свири на музикални инструменти, рисува прекрасно и се занимава с деца. Така Тон Янсен се запалва по хомеопатията и започва да я изучава. Според него всяко лекарство, всяка ваксина, всеки изкуствено внесен в организма хормон, както и токсините от околната среда, Е-тата в храните влияят на организма не само на физично, но и на енергийно ниво. В крайна сметка всичко е вибрация. Материя и енергия са взаимозаменяеми. Когато се приемат лекарства, в организма се вкарва определен модел на боледуване, свързан с определени лекарства.

Дава пример с дете, което след ваксинация получава освен аутизъм, спазми, невъзможност да преглъща, заради което са го хранили с тръбичка. На 10 години не е можело нито да чете, нито да пише. Янсен започва да го лекува, като му дава хомеопатично лекарство, приготвено от ваксина, но има само леко подобрение. От майката разбира, че във втория месец на бременността е ходила да й умъртвят корен на зъб с местна упойка. Тогава прави хомеопатично лекарство на базата на тази местна упойка и детето започва да ходи, да се храни нормално и тръгва на училище.

При друг случай на дете с аутизъм Тон Янсен разбира от майката, че по време на бременността е пила кока-кола, която е с аспартам. Тогава приготвя лекарство от аспартам и детето се оправя. Той има хиляди случаи, като всяка седмица изписва по 15 пациенти, които са напълно излекувани от него.

– Да разбираме ли, че хомеопатичното лекарство се прави от отровата, която е предизвикала интоксикацията?

– Да, точно така. Като се разрежда хомеопатично и се потенцира. Янсен прави три типа лекарства. Едните са от ваксини, вторите са от стандартните лекарства в медицината и третата група хомеопатични лекарства са направени от човешки ендогенни субстанции, като инсулин, холестерин, адреналин и т.н. Те са

за подкрепа на определени органи,

които са отказали да функционират. Има четвърта група – класическите хомеопатични лекарства, които обаче се използват в друг контекст на базата на обширните му познания за билките и техните полезни свойства. Например има хомеопатични лекарства, които Янсен използва за поддръжка на хипофизата, на щитовидната жлеза, на панкреаса, на червата, на бъбреците и т.н.

– Колко време трябва да се приемат тези лекарства?
– Едно негово лечение обикновено трае от 7 до 10 месеца. В определени случаи и повече от година. През това време предписва комбинации и поредици от лекарства, които се взимат доста по-начесто от тези в класическата хомеопатия. Предстои курс по хомеопатична детоксикация на Том Янсен в България. Той е предназначен за лекари, практикуващи хомеопатия. При Тон Янсен се обучават в Холандия курсисти от 57 държави. Но сега колегите ще имат уникалния шанс той да дойде в България и да ни обучава на място на 1 и 2 ноември в София. А на 31 октомври ще консултира пациенти и колегите ще могат да видят как Янсен работи.

– Обяснете как се лекуват автоимунни заболявания, като диабет, при които пациентите са на постоянна поддържаща терапия?
– Колежка, която работи като джипи, е поставила ваксини със закъснение на недоносено дете, което отключва диабет. Оказа се, че детото е заченато ин витро, че майката е стимулирана хормонално преди и по време на цялата бременност. Веднага попитах Тон Янсен какво може да се направи за това дете. Той каза, че

има десетки деца, излекувани от диабет тип 1

Като чух това, подскочих, защото медицината ни учи, че това е нелечимо заболяване. Янсен разпита бащата и майката, за да разбере какво е предизвикало интоксикацията, и направи схема, която спазват около месец. Колежката ми се обади да каже, че в момента детето е само на 5 единици инсулин дневно, докато преди това е било на 15 единици. В момента се е стабилизирало, като в началото на лечението стойностите са хвърчали. Тон Янсен каза, че това е хубав прогностичен белег. След като нивата на захарта хвърчат нагоре-надолу, означава, че панкреасът произвежда инсулин и затова не могат да му уцелят дозата. Дава му и инсулин, който е хомеопатично приготвен – извлек от човешки инсулин, от който е направено хомеопатично лекарство. То трябва да стимулира и балансира работата на панкреаса.

Препоръча и диета, както и хранителни добавки. В организма има съединение – биологичноактивно вещество, което ако няма цинк в организма, то се задръства с живак и започват проблемите. Затова Янсен използва много хранителни добавки с цинк, селен, антиоксиданти. Като цяло се получава завършена схема на лечение.

– Има ли успех с възрастни, които са тровени с години?
– Той дава пример с неговата майка, която на 70 години била с тежка форма на коксартроза. Но я лекува хомеопатично и на тези години майка му започва да кара колело и да живее съвсем нормално. Той твърди, че няма нелечими заболявания.