Архив на категория: предай нататък…

Какво се случва, когато имате заболяване, което лекарите не могат да диагностицират?

 

Преди пет години стипендиантът на TED Джен Бреа се разболява от миалгичен енцефаломиелит, по-известен като Синдром на хроничната умора. Това е инвалидизиращо заболяване, което сериозно нарушава нормалната дейност и в лошите дни прави дори шумоленето на чаршафите непоносимо. В този дълбоко искрен разговор, Бреа описва препятствията, с които се сблъсква в търсенето на лечение за своето заболяване, чийто истински причини и физически ефекти не разбираме напълно, както и мисията й да документира чрез филм живота на пациентите, които медицината се бори да лекува.

НОВ ДЕН. НОВО НАЧАЛО.

Feather1

Много неща се случиха за мен и движението „МС – МОГА САМ“ през изминалите няколко дни. Благодаря на всички, които ми пишат, които ми се обаждат и влизат в сайта, за да четат. Благодаря много и на тези, които коментират в блога, макар да са много малко. След предаването на бТВ „Предай нататък“, излъчено на 28 март пощата ми се изпълни с въпроси, телефонът ми не спира да звъни.Допълнително от приложението на вестник КАПИТАЛ – КАПИТАЛ LIGHT, също проявиха интерес към движението и мен, и този петък ще излезе статия, която допълва темата. Медиите ме потърсиха без да съм се стремила към това, но явно е дошло време за по-голяма популярност. Фондацията „МОГА САМ“ стартира регистрацията си и тук е мястото да благодаря на младия адвокат Гергана, която започна да прави това с много желание и абсолютно безвъзмезно.

Та тези дни, след събота, се чувам и говоря с хора, които са на ръба на отчаянието. Искам да ви кажа едно: поискайте промяната и започнете от днес. И няма значение в какво състояние сте в момента. Много от вас ми обясняват, че на мен ми е лесно, защото нямам физически увреждания. Че ми е лесно, защото имам работа. Че ми е лесно, защото мога финансово да си позволя да се лекувам по този начин. Лесно е много силно казано. Няма лесно за мен от момента, в който съм се родила. Всичко, което съм постигнала е било с много работа и много упоритост. Нищо не ми е дадено наготово. Много ми беше трудно през по-голямата част от живота ми. Но… Когато разбрах, че здравето и животът ми са сериозно застрашени, когато започнах да разбирам знаците, които тялото ми даваше, веднага започнах промяната. Не се бавих нито миг повече. Реших, че искам да живея. Направих своя избор, без да мисля за това кой как ще го приеме, кой как ще се чувства, дали накой ще бъде наранен. Това вече не беше важно. Важна бях аз и желаниято ми да бъда здрава майка за децата си и здрав човек, за всички, които част от живота ми. Протегнах пръст към брояча, занулих го и започнах на чисто. И в този акт най-трудното е да решиш да го натиснеш. Но когато го направих, всичко започна да се случва някак лесно. Някак закономерно, логично и за добро. Трудно е да повярваш, че всяко нещо, което се случва в живота е за добро. Но е така! Опитайте се да погледнете нещата от друг ъгъл. Променете гледната точка. И така, когато аз смених гледната точка, видях че МСа е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Диагнозата промени всичко. За добро.

Разкрийте се. Повечето от вас живеят със „страшната“ тайна на диагнозата. Диагнозата не е страшна. Страшно е това, което започва да се случва в нас и около нас, когато разберем. Шокът и страхът започват да командват действията и постъпките ни. Решенията и изборите, които правим също се движат от тях. Това ли искате? Да се скриете? Да ви командва страхът? Да живеете изолирано не е начин да се справите с това предизвикателство. Излезте на светло. Признайте първо пред себе си и после пред всички. Започнете да пренареждате приоритетите си. Харесайте се с това, която имате. То е ваше. Не може диагнозата да ви е враг. Тя се е родила във вас и вие сте неин създател. Никой не ви е заразил. Вие спите и живеете с нея. И ако тя ви е враг, рано или късно ще ви победи. Но не я хранете! Оставете я да умре от глад! А с какво се храни ли? Ами помислете сами. Вие сте създателите и знаете най-добре.

Започнете от днес. 

Накрая ще ви предложа да прочетете едно стихотворение на П. П. Славейков, което е със заглавие БЕЗГРИЖЕН и което много добре ще ви посочи как да направите така, че наистина да се почуствате леко и без грижи.

Сред грижите безгрижен аз живея.
По своя разум своя песен пея.
На други друг е пая –
не искам ни да зная!

Корите вий? Корете! Ази хваля,
и дигам туй, което други сваля.
Светът ще ме осъди –
та нека тъй да бъде!

Не ме милеят и не ги милея!
Дете на случай – в случаи живея.
На други друг е пая –
не искам и да зная!

Какъвто е живота го обичам;
днес е тръне, утре с рози се обкичам.
Светът ще ме осъди –
та нека тъй да бъде!

Кръв млада в млади жили не замръзва,
ум волята на немощните връзва.
на тях това е пая –
не искам да го зная!

Живей така и няма да пожалиш,
живот и свят самичък ще възхвалиш!
Светът че ще те съди?
Ба! Нека тъй да бъде!

ПРЕКРАСЕН ДЕН НА ВСИЧКИ…

Ще се радвам да пишете, коментирате и задавате въпросите си в блога, защото така ще могат да се включат всички и ще видите, че въпросите на един, са и вашите въпроси. А и отговорите също ще бъдат в полза на всички. 

Отново публикувам адресите за кореспонденция: bsavova@eva.bg и msayurveda2013@gmail.com и един телефон за връзка: 02/987 34 39 

НАХРАНИ НЕПОЗНАТ!

diado dobri (3)

Дядо Добри – българският символ за добрина / Снимка: Vess Hristova

„Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо, което в днешно време отсъства и е основната причина да сме в тази безизходица. НИЕ СМЕ ВИНОВНИ!“

Последвайте ме и тук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-EVA/141906727172