Просто да бъдеш / Скоростта на живота / видео

featured

Това видео е заснето на 8 април. Един месец след като загубих двама от най-скъпите ми хора и 2 дни преди сърдечната операция, която ми предстоеше. От тогава са минали малко повече от три месеца…

Броя тези дни и месеци не за друго, а защото пак установявам, че скоростта на живота не се измерва с време и с разстояние. Измерва се с нещата, които мислим, правим и които пълнят краткото ни присъствие в този свят. Измерва се със смисъла на действията ни. Измерва се със събуждането ни сутрин, изпълнени с желание да продължим и със заспиването ни вечер  – удовлетворени и благодарни от изминалия ден. Клиширано звучи, знам. Особено когато ни е трудно. Когато не върви. Когато има болка и безпомощност. Но знам също, пак от опит, че винаги може да се намери онази, дори и на пръв поглед малка причина, която да те накара да погледнеш на света от друг ъгъл. Да поискаш да видиш слънцето. Да поискаш да направиш нещо добро. Да бъдеш полезен за себе си. И за другите. Да, не просто го знам. Аз вярвам, че всеки може да го направи.

Видеото е любителски запис от моето участие на фестивала „Свободата да бъдеш“ април, 2017 и е разделено в две части. 

 

Advertisements

Просто да бъдеш

  *този текст е написан спонтанно и специално за участието ми във фестивала „Свободата да бъдеш“, който се проведе на 8 април 2017 и е вдъхновен и провокиран от нещата, които ми се случиха през последните 4 седмици. Едно от най-важните неща в говорене пред хора е честността, доверието и желанието за споделяне и промяна. Днес… Продължете с четенето на Просто да бъдеш

Какво се случва, когато имате заболяване, което лекарите не могат да диагностицират?

 

Преди пет години стипендиантът на TED Джен Бреа се разболява от миалгичен енцефаломиелит, по-известен като Синдром на хроничната умора. Това е инвалидизиращо заболяване, което сериозно нарушава нормалната дейност и в лошите дни прави дори шумоленето на чаршафите непоносимо. В този дълбоко искрен разговор, Бреа описва препятствията, с които се сблъсква в търсенето на лечение за своето заболяване, чийто истински причини и физически ефекти не разбираме напълно, както и мисията й да документира чрез филм живота на пациентите, които медицината се бори да лекува.

Добра история, писмото на Таня

Здравейте, Пиша това писмо, за да напиша една добра история и по този начин да вдъхна кураж на всички нуждаещи се! Казвам се Таня Маринова на 29 години от Пловдив. Аз може би не съм типичен и случай на МС  и дори не съм сигурна, че имам тази диагноза. Преди повече от пет години (почти… Продължете с четенето на Добра история, писмото на Таня

Душата на света

Matrimandir, Аuroville*… сбъдната и споделена мечта 06/01/2017 Трудно е да опиша това, което почувствах на това място. Много е силно, разтърсващо и нереално. Ще го направя сигурно по-късно. А може би не. Може би е по-добре всеки сам да усети това място. Смисълът му. Идеята. Визията. Това, което ме впечали най-много в Ауровил е Матримандир. Сферата.… Продължете с четенето на Душата на света