Писмо до всички храбри мъже…

На 6 май, преди една година стартира инициативата Писмо в Бутилка на МС – Мога Сам. На много от писмата успяхме да отговорим и също, което е и по-важно, да осъществим действия, които доведоха до промени.

Но има едно Писмо, един Вик за Помощ, който и до ден днешен остава без особен резултат.

Ще го споделя пак и точно днес, защото е Ден на Армията и защото този човек е Войник.

И защото днес е денят на Свети Георги и името на този Войник е Георги.

И защото Георги продължава да търси справедливост.

И защото Георги няма да се предаде.

Днес няма да видите Георги на военния парад. Но пък Георги може би ще види въздушният парад през квадратната рамка на прозореца си. Защото от много години неговият свят е сведен до една стая, а неговото небе е с форма квадрат.

12096468_1073114099373902_5338039284017361719_n

Направихме много за разрешаване на неговата житейска ситуация. Много, в сравнение с всичко, което се е случвало или по-точно не се е случвало през дългите 50 години, в които той е в неравна битка със системата, администрацията и властта. Но и много малко, за да можем да стигнем до успех.

Да, хора, днес ще има военен парад. Ще се вдигнат изтребителите и хеликоптерите в небето над София. Ще вибрира земята под тежестта на военните машини. Ще се пее и ще се набива крак. И какво от това? Какво демонстрирате, господа военни? Вие, храбреци, които с лека ръка сте забравили един човек, който е бил и продължава да бъде част от тази армия. Вие, които сте го обявили за мъртъв, но за ваш ужас той е жив. И не само, че е жив, но и продължава да се бори за малко светлина и справедливост в този свой погубен живот.

Хората, които влизат в битка, господа военни, никога не изоставят ранените. Обаче кои хора? Ами онези, истинските. Воинът е истински не когато се бие с врага си, а когато рискува всичко, за да спаси раненият си другар, когато смело го изнася от бойното поле и му оказва помощ… И какви бойци сме ние? След като не само, че изоставяме другарите си на бойното поле, ами и изобщо не искаме да се сещаме за тях, все едно никога не са съществували. И те, ранените, остават там сами, без да могат да мръднат, без да могат да се изправят. И нищо друго не им остава освен да крещят за помощ… Но и това са викове, които никой не чува. Защото всички бягат, за да спасяват кожите си и за да се скриват в зоните си на комфорт. В балоните на бездушието. Защото силния шум на суетният ни, консуматорски и изпълнен с много “трудности” живот заглушава всичко. Заглушава виковете, заглушава човечността.

Г-н Президент! Г-н Военен Министър! Г-н Борисов! И всички, вие, които ще се закичите с ордените на гордостта, славата и храбростта и ще се изпъчите гордо днес на парада! Това ли е вашето геройство? Ами ако този ранен боец се окажете вие? Това ли искате да се случи и с вас?

Георги никога няма да бъде награден с орден за храброст.

Но всички ние можем да му дадем орденът на съпричастността си, любовта си и смелостта. Той наистина е един от нас. И ние наистина можем да му помогнем.

Георги от 50 години се нуждае от специална операция на гръбначния стълб, която може да бъде извършена на малко места по света. Едно от тези места е клиника в Израел. С човешката подкрепа на почетният консул на Израел в България, професор Красимир Методиев бе осъществена връзка с тази клиника. От там недвусмислено изразиха готовност да приемат, диагностицират и лекуват Георги. За целта са нужни около 50 000 долара. До този момент са събрани малко над 15 000лв.

Всичките ни опити през изминалата една година да засилим интереса на медиите и да популяризираме тази история бяха най-вече, за да подсетим храбрите воини на тази държава, в това число Военното министерство и Главнокомандващият, че са забравили един ранен и че никога не е късно да се върнат и да поправят, до колкото могат, случилото се.

Представителите на институциите, тези храбри мъже, не само, че не искат да чуят и видят, но и страхливо бягат и още по-страхливо – даже не помнят! Колко удобно! Води се следствие, което няма да приключи скоро. Трудно е да се стигне до истината, защото повечето “смели герои” са измрели, а тези пък, които все още са живи имат някаква много комфортна форма на амнезия. И всичко това може да се влачи дълго време. Може би още 50 години няма да стигнат.

Времето не е на страната на Георги. Тази година, на 26 август, той ще навърши 70 години. Хайде, хора! Не е нужно да имаш пагони, да имаш пушка или да можеш да вдигнеш изтребител, за да си истински воин. Истинските воини не изоставят и не забравят ранените и слабите. Припомням ви тази история, защото само ние сами можем да си върнем славата, силата, гордостта. Помогнете на Георги, за да помогнете на себе си, на децата си, на всички…

Facebook 

Писмо в Бутилка / Георги – 24 май 2015

Message in a bottle / Georgi – 24th May 2015

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s