Мъдростта на Буда

Sunrise

Дошъл един човек и се изплюл в лицето на Буда. Той бил брамин, а Буда говорел разни неща, заради които свещениците много се ядосвали. Буда си изтрил лицето и попитал човека: „Имаш ли още нещо да казваш?“

Ученикът му Ананда много се ядосал. Толкова се ядосал, че помолил Буда: „Само ми позволи да му дам да се разбере. Това е прекалено! Не мога да търпя такова нещо.“

Буда рекъл: „Но той не се изплю в моето лице. Това не е моето лице. И второ, просто го погледни! В какви огромни проблеми само е затънал – просто погледни този човек! Почувствай състрадание към него. Той иска да ми каже нещо, но думите са неадекватни. Това е и мой проблем, проблем за цял живот, и виждам, че и човекът е в същото положение. Бих искал да ви предам нещата, които съм разбрал, но не мога да ви ги предам, защото думите са неадекватни. Този човек е на същия хал: толкова е разгневен, че никоя дума не може да изрази гнева му – точно както аз съм в такава голяма любов, че никоя дума, никое действие не може да я изрази. Виждам трудността на този човек – само погледни!“

Човекът не могъл да повярва на ушите си, на това което Буда казвал. Той бил много шокиран. Тръгнал си, не могъл да спи цяла нощ, размишлявал, медитирал над това. Започнал да чувства голяма болка, започнал да чувства какво е направил. В сърцето му се отворила рана.

Рано но другата сутрин той се втурнал към Буда, паднал в нозете му, целунал ги. А Буда казал на Ананда: „Виж, отново същият проблем! Сега той толкова много ми съчувства, че не може да говори с думи. Той докосва нозете ми. Човек е толкова безпомощен. Всичко, което е прекалено, не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Трябва да се намери някакъв жест, който да го символизира. Гледай!“

А човекът започнал да плаче и казвал: „Прости ми, господине! Страшно много съжалявам! Беше пълна глупост от моя страна да те плюя, да плюя човек като теб.“

Буда рекъл: „Забрави за това! Човека, когото наплю, вече го няма, и човека, който плю също го няма. Ти си нов, аз съм нов! Виж това слънце, което изгрява е ново. Всичко е ново. Вчерашният ден вече го няма. Край с него! А как бих ти простил? Ти въобще не си ме плюл.“

„Във всяка прошка се крие любов“… (суфистка мъдрост)

… а аз само бих добавила – всеки ден!

Бъдете здрави!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s