Писмо в Бутилка #10 или ПРИКАЗКАТА, КОЯТО ДНЕС САМА СЕ НАПИСА

baloon

Неделя е. Всички почиват.

Приказката е за една жена, която е избрала неделя, за да си тръгне от този свят. За да си почине. От света.

Всичко започна от снощи. Получавах настоятелни съобщения във Фейсбук от жена, която живее в Малта. Днес се свързахме по телефона. Искаше да ми разкаже за приятелката си, която е с Множествена склероза и която е в крайно тежко състояние – обездвижена напълно, с адски болки, с невъзможност за преглъщане, трудност при дишане, без никакво желание за живот. Разказа ми, че за нея се грижи полуслепият й болен от диабет, съпруг и една от дъщерите й. Разказа ми, че е много притеснена за нея и че иска да й помогне.

Разказа ми всичко това и се разбрахме да отида при жената, да поговорим, да се опитам да й помогна…

…15 минути по-късно ми звънна, за да ми съобщи, задавена от мъката и сълзите си, че тази сутрин тази жена си е тръгнала завинаги от този свят…

Споделям това, защото отворих Писмо в Бутилка #10… и защото вече е късно.

Нека помълчим.

И нека вярваме, че е станало това, което е най-добре за тази жена.

**********************************************

Нека сега да поговорим…

На представянето на фондацията МС – Мога Сам, преди няколко дни направих нещо, което някои хора определиха като смело, други го нарекоха страшно, трети – че било силно и разтърсващо. Направих го неслучайно. Моята задача беше да обясня какво е Множествена склероза. На всички, които бяхте в залата и които не знаете наистина какво е МС. Реших да ви накарам да почуствате. И нямаше по-лесен начин от този, за да ме разберате. Но нямаше по-труден начин за мен, за да ви го разкажа. Аз преживях всичко, от което се откъснах преди няколко години, още веднъж. Говорейки за симптомите, опитвайки се да ви ги визуализирам и да ви накарам да усетите това, което усещаме всички ние, хората с тази диагноза. Изключвахме и включвахме ключовете за движение, контрол, координация, сетивност, зрение, болка, говор… Един единствен ключ не ви накарах да изключите. И това е ключът на радостта. На желанието за живот. И това не беше случайно.

Да, приятели. Знам, че трябва много сила, за да поискаш да продължиш, въпреки всичко. Че трябва да имаш огромна мотивация, която да те кара да се изправяш всеки ден и да се бориш срещу този свят, който изобщо не е гостоприемен за теб, ако си човек с физически дефицит, проблем или диагноза.

И трябва да полагаш хиляди пъти повече сила и воля, за да станеш част от този свят. Знам. Не е лесно. Но не изключвайте най-важния ключ.

Не сме виновни за смъртта на тази жена. Няма виновни. Тя се е разболяла. Състоянието й се е влошило и така е решила – да приключи с болката, с зависимостта си от другите, с диагнозата. От Множествена склероза не се умира. Умира се от отказа да се продължи напред. Защото наистина е много трудно.

Тази жена, за която днес се опитвам да ви разкажа е изключила всички ключове, за които образно ви говорих онзи ден. И не е успяла да ги включи отново. Напротив решила е, че всичко трябва да спре и е изключила най-важния – желанието за живот.

Никой не може да помогне на някой в този момент, ако той е решил да си тръгне…

Но всички можем да помогнем преди да е настъпил този момент.

В какъв свят живеем? Колко и кои са наистина важните неща? Колко трудно е да отделиш час от свободното си време или да споделиш храната си с някой. Колко струва един човешки живот? Огледайте се. До всеки един от вас има поне един човек, който наистина се нуждае от малко помощ и разбиране.

Направете го, докато все още е възможно…

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s