КОГАТО МЕ БОЛИ ЗЪБ*

Когато ме боли зъб, откривам, че да не ме боли зъб, е прекрасно. Това е покоят. Трябва да ме заболи зъб, за да постигна просветление, да разбера, че да не ме боли зъб, е прекрасно. Неболящият зъб е покой и радост. Но когато не ме боли зъб, не изглеждам особено щастлив. Затова, ако се вгледам дълбоко в настоящия миг и осъзная, че имам неболящ зъб, това вече ще ме направи много щастлив.

Познавам лекарка, която изгуби зрението си, защото нощем използваше неподходящи капки за очи. Няколко месеца по-късно вече не виждаше нищо. Всеки път, когато й се прииска да си спомни лицето на сина си, тя го вика при себе си и преоткрива чертите му с върховете на пръстите си. За нея би било чудо да вижда. Казва, че ако си върне зрението, ще се чувства в рая. Според този критерий повечето от нас вече сме в рая, защото виждаме. Ако отворим очи, ще съзрем синьото небе, белите облаци, бистрия поток, цветята, красивото дете. Трябва само да съзнаваме, че имаме очи и че те могат да ни направят много щастливи. Вече имаме един елемент на покоя.

Има толкова много неща, които могат да ни донесат покой. Следващия път, когато вземате душ или вана, ви предлагам да осъзнаете палците на краката си. Обръщаме внимание на всичко, освен на пръстите си. Но когато ги осъзнаем и им се усмихнем, ще разберем, че тялото ни е било много добро към нас. Знаем, че всяка клетка в тези пръсти може да стане ракова, но те се държат чудесно и избягват този проблем. А ние изобщо не сме толкова мили с тях. Такъв тип практика може да ни донесе щастие.

Когато съзерцаваме тялото в тялото, можем да открием неща от този род. Когато съзерцаваме чувствата в чувствата, откриваме, че в нас има много красиви семена на чувства. Можем да се наслаждаваме на щастието и радостта, защото ако не го правим, ще изпитваме само болезнените аспекти на живота. Обикновено питаме: „Какво не е наред?“ и фокусираме цялата си енергия и внимание върху него, докато щастието ни все повече изтънява. Не гледаме онова, което е наред, което е прекрасно в нас и около нас. Практиката на осъзнаване на онова, което не е не-наред, е нещо чудесно.

Тик Нят Хан

мистик, учен, поет и монах пацифист, роден във Виетнам, един от най-прочутите и обичани дзенбудистки учители на Запад. Ръководи медитационния център Плъм Вилидж в Южна Франция.

* назаем от списание EVA и от книгата на издателска къща КИБЕА, „Книга за духа“ – http://kibea.net/node/1907

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s