ПРИКАЗКА ЗА КОРАБОКРУШЕНИЯТА И УРОЦИТЕ

Uploaded by: Pantelis Ntymenos -  Surreal Bottle in a Stormy sea
Uploaded by: Pantelis Ntymenos – Surreal Bottle in a Stormy sea

Някога, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Един ден баща й казал: „Дете мое, приготви се, тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените“.

И така, отправили се те на пътешествие. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия си съпруг.
Един ден ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Баща й и всички, които били на кораба, загинали, а Фатима загубила съзнание и по-късно се озовала на брега, изхвърлена от вълните. Останала съвсем сама, без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море сякаш изтрили миналото й и тя запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Била недалеко от Александрия. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две Фатима живяла с тях и била доволна от съдбата си. Но един ден, когато излязла на брега, я пленили търговци на роби и я отвели на кораба си заедно с други несретници. Горчивите молби на момичето не събудили и капка жалост у поробителите й и те я закарали в Истанбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало един търговец, който си търсел някой за работа в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и искайки да облекчи участта й, той купил момичето.

Завел Фатима вкъщи, но там го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил похитен от пирати. Вече не можел да си позволи да държи работници и се наложило той, заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж търговецът й казал: „Фатима, искам да отидеш като мой представител на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно“.

И така, тръгнала Фатима, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. „Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?“ Но никой не й отговорил … Тя станала и тръгнала накъдето й видят очите.

В Китай имало древно предсказание за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

Заради предсказанието, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал до всички градове и села пратеници, които трябвало да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките. Хората, които я видели, веднага разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: „Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?“

– Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и изплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата си, й послужило умението да прави мачти. Тя ловко измайсторила надеждни пръти за шатрата.

Когато приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и така сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил толкова възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили многочислено потомство.

Фатима разбрала, че това, което някога й се е струвало тежко изпитание, неочаквано се е превърнало във важен и необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

И че всички превратности в живота й са били част от нейния собствен път.

Затова, никога не се отчайвайте, приятели! Не падайте духом и помнете, че всичко в нашия живот има огромен смисъл, който понякога разбираме много по-късно. Всяко нещо е урок. Всяко изпитание е опит. Всяко корабокрушение ни отвежда на нов, непознат бряг, където ни очаква нов живот. Всяка крачка е важна част от нашия собствен път.

И пак благодаря на gnezdoto.net за поредното вдъхновение!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s