ВНИМАВАЙ КОГО ХРАНИШ

soul

1

Самодоволен човек бил поставил огледала по стените и тавана на стаята си. Той обичал да се затваря в нея, за да се наслаждава на своя образ, и всеки път излизал от там сигурен в себе си и готов да се сражава със света. Една сутрин излязъл от стаята, но забравил да затвори вратата. Вътре влязло кучето му. Видяло други кучета, подушило ги, заръмжало войнствено. Отраженията също се държали войнствено и то се спуснало върху тях с бесен лай. Боят бил жесток: най-тежката борба срещу самия себе си! Кучето умряло от изтощение. Натъженият господар на кучето тъкмо нареждал да зазидат врата към стаята, когато покрай него минал един мъдрец. „Оставете вратата отворена. Това ще бъде поучително за вас.“ – рекъл мъдрецът. „Какво искате да кажете?“ – попитал човекът. „Светът е също тъй безпристрастен, колкото са тези огледала. Той ни връща онова, което ние му предлагаме, независимо дали сме възхитени, или боязливи. Бъдете щастлив и светът също ще бъде. Бъдете разтревожен – такъв ще е и той. В него ние постоянно се сражаваме с нашите отражения и умираме в борбата със самите себе си. Чуйте това: във всяко същество, във всеки миг, били те щастливи или болезнени, прости или тежки, винаги съзираме само собствения си образ.“

***

2

Възрастна жена имала две големи гърнета, всяко от тях било окачено откъм единия край на кобилица, която тя носела на рамо, отивайки да налее вода. Подир дългото ходене от кладенеца до дома й едното гърне, което било пукнато, било пълно едва до половината. Здравото гърне било много доволно от себе си. Горкичкото пукнато гърне го било срам заради несъвършенството му и тъжало, задето изпълнявало задачата си наполовина. Подир две години се обадило на старицата, като били недалеч от кладенеца: „Срам ме е, заради пукнатината ми водата се стича вън по целия път към вкъщи.“ Възрастната жена се усмихнала: „А забелязало ли си, че откъм твоята страна на пътя има цветя, каквито няма от другата страна? Винаги съм знаела, че си пукнато, и посадих семенца от към твоята страна на пътя. Всеки ден, когато се връщаме, ти ги поливаш. Вече две години благодарение на теб си късам великолепни цветя, с които украсявам дома си.“

***

3

Една вечер някакъв мъдрец се обърнал към своя внук със следните думи: „Детето ми, във всеки от нас има два вълка, които водят борба помежду си. Единият е зъл, а другият – добър.“ Внукът помислил малко, а след това запитал дядо си: „Дядо, а кой вълк ще победи?“ И отговорът бил: „Онзи, когото храниш.“

Това са премъдри приказки, които съществуват в множество варианти по света и с различни религиозни окраски – будистки, християнски, хидуистки, суфистки… И те са част от една малка, много моя и любима книжка „Душата на света“ от Фредерик Льоноар. Реших днес да препиша части от тази книжка. Не за друго, а защото имах нужда да я прочета още веднъж. Но наистина внимавайте какво и кого „храните“. Прекрасна неделя!

Advertisements

One thought on “ВНИМАВАЙ КОГО ХРАНИШ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s