БЕЗ МИЛОСТ

„жестокостта“ на човека на знанието е по-добра от „добротата“ на глупеца

Казвала съм ви и друг път, че много обичам да чета и да събирам притчи. С всякакъв произход. За мен няма значение коя религия или философия стои зад мъдростта на думите им. За мен е важно, че те винаги ме намират в подходящия момент. Рубриката в моя блог – „Неделна приказка“, беше създадена точно за това – да споделям с вас тази мъдрост. Днешната притча е суфистка. И много добре илюстрира моят принцип, който се нарича Без Милост. И не става въпрос да си жесток, груб и злобен, а за това да не проявяваш криворазбрана милост. Да проявяваш някаква измислена доброта, която по-скоро е бягство от реалността, отколкото истинска помощ. Когато до мен достигне някой, който иска и на който мога да помогна, го правя точно така – с цялата отговорност на действията си, с всичките си умения и знания, с цялото си сърце. И нямам време за милост. И нямам време да губя енергията си с празни думи и действия. И когато видя резултата, когато видя благодарността в очите, когато усетя започващата промяна… ето тогава ставам мила. Така действам аз. И към себе си, и към децата си, и към всички. Без милост…

Конникът и змията

Един конник, минавайки по пътя, видял как малка отровна змия влязла в разтворената уста на спящ на земята човек. Конникът разбрал, че ако не го събуди, то отровата вероятно ще убие нещастника. Пришпорвайки коня си, той за миг се оказал до спящият човек и започнал да го ръчка с камшика, докато човекът не скочил с опулени от ужас очи. Преди да се опомни, конникът го погнал към дървото, където се търкаляли изгнили ябълки, и го накарал да яде от тях, после с ударите на камшика го подгонил към реката и го накарал да пие с големи глътки…В това време човекът все се опитвал да се отскубне от своят мъчител.

– Какво съм ти направил, о жестоки човече!? Защо ме мъчиш така, защо издевателстваш над мене!? – стенел той, давейки се от глътките вода.

Но конникът бил неумолим. До късна вечер той изтезавал нещастника и най-накрая, в пълно изтощение, човекът паднал на земята и започнал да повръща.

Така заедно с водата и гнилите ябълки успял да повърне и змията. Тогава спясеният осъзнал каква опасност го заплашвала и започнал да благодари и да моли за прошка своят спасител, но му казал: – Ако веднага ми беше обяснил каква е работата, щях да приема лечението ти с голяма охота.

– Ако ти бях разказал в самото начало, ти или нямаше да ми повярваш, или щеше да се парализираш от страх, или щеше да избягаш; а може би щеше да заспиш, търсейки забвение – във всеки един от тези случаи нямаше да мога да ти помогна.
Advertisements

One thought on “БЕЗ МИЛОСТ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s