ЛЕЧЕНИЕТО КАТО МАНТРА

ЛЕЧЕНИЕТО КАТО МАНТРА, 2013, списание EVA

22 септември 2012

Слизам от самолета и за единайсети път стъпвам на индийска земя. След 15 часа полети въздухът на Керала, най-южния щат на Индия, ме замайва с горещия дъх на океан и влажни тропически гори. Виждам името си на табелка в ръцете на усмихнат млад индиец. Потегляме с такси към една от многото аюрведични клиники в Индия, но единствената специализирана за лечение на множествена склероза. Диагнозата, с която аз се боря вече 5 години. Уморена съм. Не от борбата, от пътя. Докато пред очите ми прелитат цветни къщи, гори, каучукови плантации, си спомням как се влюбих в Индия преди 12 години. И мечтаех да се връщам тук отново и отново… Така при мен се изпълни заканата „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!“. 

Преди четири години и половина
Смятах, че държа живота си под контрол. Планирах промените в него. Работех здраво, понякога до пълно изтощение. Докато една прекрасна майска утрин всичко рухна. Пратиха ме на ядрено-магнитен резонанс за изследване на хипофизата. Получих папка и покана да обсъдя резултата с доктора. Отворих папката с предчувствието, че нещо не е наред, и се зачетох в непознатите думи. Накрая открих изречението, което промени целия ми живот: „Изпълнени са повече от половината макроморфологични критерии за наличие на МС.“
Ем Ес, Ем Ес, Ем Ес… повтарях наум и се опивах да се сетя какво е това. Скова ме ужас: това е множествена склероза! Докторът започна да ми обяснява нещо, но аз просто гледах как устните му се движат и отказвах да приема, че това е моята история.
След това преживях още много удари. Различни лекари с половин уста признаваха, че медицината е безсилна срещу тази диагноза. Опитвах се сама – почти денонощно в интернет – да разбера как се справят хората с МС, как се лекуват, търсех всяко зрънце информация, за да си съставя план как да се боря. Истинския шок преживях, когато чух пак от лекар, че моята МС прогресира бързо и до две години ще съм на инвалидна количка. Не можех да повярвам. Но никога не допуснах мисълта, че мога да бъда в безпомощно състояние, че няма да се движа.
Имаше и честни лекари. Един от тях ми обясни колко индивидуално протича тази диагноза, че медицината почти нищо не знае нито за причините, нито за лечението, че медикаментите са само за облекчаване на симптомите, колко странични ефекти дават и че ако не вляза в списъка на здравната каса, ще трябва да плащам по 2000 лева на месец за тях. И ей така, между другото, ми каза: „Познавам няколко души с МС, които ходят в Индия. Не знам какво правят там, но се чувстват добре!“

В този момент в „тъмния коридор“ внезапно се отвори врата и през нея влязоха и въздух, и светлина. Поех дълбоко дъх и видях изхода. Видях избора, който трябваше да направя. Индия! 
Ще кажете, че решението ми е ирационално и взето в състояние на шок. Не, по-скоро се опитах да анализирам живота си и да видя какъв път искам да следвам – дали на покорен пациент, на когото нищо не обещават и го тъпчат с лекарства, туширайки симптомите, или искам да променя живота си, да стигна до причините и да изгоня болестите от него. 
Месец по-късно летях към индийска аюрведична клиника. Знаех много малко за аюрведа, но инстинктивно усещах, че това е моят път. Защото аюрведа не ме разглежда като съвкупност от органи, които може да се атакуват с определени лекарства, а като индивидуалност, в която емоциите, душата и тялото са неразривно свързани. 
Аюрведа в превод от санскрит означава наука за живота. След пет години аюрведично лечение мога да тегля чертата: стъпка по стъпка се научавах как да живея истински, пълноценно и с много любов. Как да съхранявам енергията си и да се храня правилно. И как само с хранене мога да променя здравословното си състояние. Как мога да практикувам йога, без да съм йога. Осъзнах колко малко неща в живота са истински важни и че нищо не е на живот и смърт. Сега смятам, че не е нужно съдбата да те постави на колене, за да подредиш приоритетите си. Но пък „занулиш ли таблото“, всичко става възможно. 
Само 6 месеца след „присъдата на медицината“ аз вече реорганизирах, преподреждах и изпразвах „килера“. Обърнах живота си на 180 градуса. И не само моя, но и на най-близките ми. На децата ми – най-голямата ми опора в решенията, които вземах.
Пътят на самолечението минава през много промени – външни и вътрешни. Радвам се, че го осъзнах сравнително навреме и имах смелостта да ги правя.

Борбата започна. Първо със страховете, защото те са семенцата, от които покълват много и „неочаквани“ проблеми. Приех диагнозата като приятел и част от мен. Споделих я с всички. Не беше лесно! Притеснявах се да не се появи съжаление. Но сега осъзнавам, че без подкрепата и обичта на децата ми, близките ми, приятелите и колегите нямаше да оцелея в тази борба. Диагнозата ми се превърна в подарък, който съдбата ми даде в точния момент. 

клиника Аюшпрана, Керала
първи ден
По пътя към моята къщичка, където ще прекарам следващите седем седмици, ме следват любопитни погледи. Някои от пациентите са на инвалидни колички, други с проходилки. Усмихват ми се. Аз май не – толкова съм уморена. Стаята е просторна, леглото – с балдахин. Само банята е колкото стая в предишните две клиники, в които ходех два пъти годишно. Топлата вода е в изобилие, абсолютен лукс в Индия. Вземам душ и заспивам. За 24 часа.

осми ден
Къщичката ми е обградена от каучукови плантации и река, зад която е джунглата във всички нюанси на зеленото. Уморените ми от сивота очи жадно ги поглъщат. 
Вече съм част от клиниката и един от 10-те пациенти с МС. С д-р Прашант проведохме двучасов разговор за мен, за диагнозата, за стила ми на живот, работа, почивка, хранене, прекарани детски болести, прилагани досега лечения. След това той ми направи програма за следващите три дни – релаксиращи и адаптиращи терапии (масаж на тялото с масло и обливания с гореща вода, а на главата – широдара, но със студена билкова вода). След месеци работа, в които почти не съм почивала, тези няколко дни ми дават възможност да натисна спирачките. Не да спра, а само да ги натисна. Спирачният път е ужасно дълъг и свистенето ме побърква. 
На третия ден получавам криза. От моите – с ужасни болки в цялото тяло. Помагат ми с масажи с някакво специално масло, билкови прахчета за обезболяване и за сън. След дълги часове на безсъние болката спира изведнъж, точно както започна. Все едно се включва и изключва от невидим бутон. Спя девет часа непробудно и се събуждам добре.
Тук се храня с аюрведично балансирана храна. Основно с ориз и леща в различни варианти. И зеленчуци, но приготвени на огън, рядко сурови. Лютите подправки са сведени до минимум. Покрай алеята към масата за хранене откривам свободно растящ черен пипер и всеки път си откъсвам по няколко зрънца, макар че не е препоръчително. Но всичко е в мярката. 
Всеки ден се храним по три пъти и имаме право на 30 минути интернет (интернет има само когато не вали и не гърми) и на 60 минути четене. Отчаяна съм. Ще имам ли време да чуя децата и приятелите, да прочета книгите, които нося? Минала е само седмица и оставащите шест ме плашат истински, дори мисля да си тръгна предсрочно.

девети ден
Часът е 10. След проверка на пулса и оглед на езика, които се правят на гладно, ми назначиха Кашаядара – релаксиращ масаж с кашая (гореща отвара от билки). В стаята за масажи лягам на студената масажна маса. Терапевтката ми Мери Кути ми се усмихва мило и изведнъж у мен се отключва вселенската тъга, трупана ден след ден. Избухвам в неконтролиран плач – с големи сълзи, които просто се леят. Мери полага ръка върху гръдната ми кост, там където се намира сърдечната чакра, и започва леко да масажира и тихичко да говори. Постепенно се успокоявам и дори й се усмихвам.

десети ден
Отварям очи, събудена от хор петли. Часът е 5,10. За първи път имам сили и желание за сутрешната йога. Измивам се и след 2 минути съм на покрива. Усмихвам се на слънцето и то ми се усмихва. От този ден нататък така е всяка сутрин. Моят час и половина задължително завършва с пеене на мантри и медитация. И с благодарност! Мислено всяка сутрин благодаря за всичко, което ми се случва! За всичко, което имам. До днес го правя още преди да отворя очи. И се усмихвам.
Практикувам йога от няколко години, но никой досега не беше адаптирал асаните* за мен, за моята аюрведа конституция*. Тук обичайният поздрав към Слънцето бе заменен с поздрав към Луната, който се оказа по-подходящ за мен. От ден на ден тялото ми е във все по-добра форма – разбирам го по равновесните асани. Гъвкавостта ми се увеличава, а стоенето на един крак в поза дърво става все по-уверено и стабилно. Поддържането на тялото и мускулите в кондиция за хора с МС е изключително важно. 

дванадесети ден
8 часът. Още преди два часа приключих  с йогата и съм гладна. В 7 часа изпих с чаша гореща вода предписаните билки – прахчета, разпределени в дози и по часове. Трябва да изпия и кашаята (доста горчива билкова отвара), която всяка сутрин получаваме току-що приготвена в термоси.

При сутрешната визитация докторът проверява състоянието ми по пулса – с три пръста на лявата ми китка. Безименият пръст регистрира вата, средният – пита, а показалецът – кафа.* След прегледа ми назначава терапиите: оризов масаж на тялото (терапията е типична за Керала и се прави с гореща сварена каша от специален ориз), Шировасти на главата и Насая (терапия на синусите – много важна терапия в аюрведа, свързана със схващането, че ноздрите са вратата към мозъка). Общо около 200 минути. 

И най-после закуската! Папая, диня, грозде, ананас, банани, любимото ми сладко чику, толкова изобилни в Керала. Освен плодовете, винаги има и овесени ядки, и меласа за подслаждане. 
Решавам да се разходя за първи път. Излизам през желязната врата и тръгвам по пътя сред дърветата с непрекъснато капещия каучук. Утрото е прекрасно. Чуват се само птиците. Наистина се усмихвам, вътре в себе. Най-после започвам да се чувствам бавна, тиха и релаксирана. 

петнадесети ден
Щастлива съм – при мен е моята приятелка Милена, която живее в Канада и учи аюрведа там. Тя не само намери това място за мен, но и реши да дойде, за да прекараме четири седмици заедно, от което имах огромна нужда. Винаги съм мислела, че когато не се чувствам добре, трябва сама да си преживея болката и да не натоварвам другите. Милена ми показа, че любовта в такива моменти върши чудеса. Повечето от пациентите тук са с придружители. Срещу моята къщичка живее Суарна – млада индийка с малкото си момиченце и детегледачката. А в съседната са отседнали цяло Баджадж Фемъли – семейство от Австралия, които придружават Пам – майката с МС, прикована на инвалидна количка. 
Още на първата ни среща д-р Прашант установи, че трите ми доши са абсолютно извън баланс. Но най-страшното, което чух, е, че кафа дошата ми е със стойност нула! „Зироууу!“ – каза той и заобли показалеца и палеца във формата на нула. Кафа е дошата на земята, на любовта. Не че при мен няма любов или никой не ме обича. Просто така съм се затворила в стремежа си да избегна разочарования и наранявания, че съм сложила преграда. 

Симулирането на щастие и любов е едно от най-пагубните неща, които човек може сам да си причини. Трябва да се научим да казваме НЕ. Да търсим щастието си, колкото и трудно да ни се струва. Да не живеем в жертва на никого, дори и на най-близките си, а така, че да се чувстваме обичани, да обичаме и това да ни кара да се събуждаме всяка сутрин изпълнени с любов и благодарност! Именно тогава ще бъдем полезни и желани. И здрави!
Та приятелката ми дойде от другия край на света, обгради ме с любов и внимание и стана много важна част от терапевтичната ми програма. Говорим с часове. Осъзнавам, че ако живеехме в един град, нямаше да можем да отделим толкова време една за друга, както сега. Отново благодарих на съдбата за подаръка, който ми направи.

двадесети ден
Тази сутрин с изненада установих, че съм отслабнала с 6 кг. Д-р Прашант веднага включи маслото Ги, пречистено краве масло, в режима – сутрин на гладно една лъжица и по една в ориза на обяд и вечеря. 

двадесет и пети ден
Тази сутрин Пам, жената в инвалидна количка, стана от нея и направи три крачки. Стоях онемяла, сякаш парализирана и със сълзи в очите като всички останали. Отидох и я прегърнах. Синът и дъщеря й викаха и подскачаха от радост. Пам сияеше. 

Историята на Пам
на 49 години, от Австралия,
МС от 11 години
Преди 11 години загубих чувствителност от кръста надолу, не можех да ходя. Започнах лечение с инжекции и получих подобрение, но след една година всичко се върна с нова сила. Докторите не спираха да повтарят, че няма лекарство, което да спре болестта. Чувствах се все по-уморена, нямах енергия и желание за нищо. Един ден се събудих и видях… черно. Губех и способността си да говоря. Децата и съпругът ми започнаха да търсят начини това да спре. Откриха методите на аюрведа, свързахме се с аюрведа лекари. Научихме за Аюшпрана и ето ме тук. Това е първата ми истинска аюрведа терапия. Дойдох тук неспособна да говоря, почти сляпа и на инвалиден стол. Както виждаш, след няколко седмици терапии говоря все по-добре и не е трудно да ме разбираш. Имам все повече енергия. Виждам все по-добре, спря постоянното сълзене. И най-голямото ми постижение – вече мога да ходя!!!
Как ме промени МС? Промени се животът на цялото ми семейство, начинът ми на мислене. През целия си живот съм била винаги много активна и постоянно се напрягах! Сега спрях. Успокоих се. Господ ми даде ваканция. Твърде дълга, но все пак ваканция. Сега се чувствам щастлива! Защото намерих това място, семейството ми е с мен и ме подкрепя, д-р Прашант е единственият лекар, който вярва в мен, и аз вярвам в него. Аюрведа е единствената терапия, която отново ме връща към живота – стъпка по стъпка.

… Освен Пам, тази сутрин наблюдавам и Уте. Като една истинска германка, обичаща точността, тя прави разходките си със специален апарат, прикачен на глезена, за да отброява крачките й. След разходката всичко се записва прилежно. Броят на крачките расте всеки ден. Минавайки покрай мен, Уте ми се усмихва. 

Историята на Уте
на 44 години, от Германия,
МС от 10 години
В Германия ми предложиха да вземам кортизон и интерферони. В случай на прогресираща МС, от която страдат 20% от хората с тази диагноза, интерфероните не помагат, а пораженията от тях са сериозни. Седем години не се лекувах, защото медицината не ми предлагаше никакъв изход и решение. Но мислих много защо и как се случи, опитвах се да открия причините за себе си. Не мога да го докажа, но съм убедена, че това автоимунно заболяване е резултат от тежък и постоянен стрес, от потискани емоции, от натрупване на негативни емоции години наред. Затова се обърнах към аюрведа – тя лекува не само тялото, а и емоциите, душата. След това открих тази клиника. Терапията е различна, основната е Шировасти, която аз наричам Клизма на главата. Това звучи драматично, но е така – терапиите пречистват натрупания стрес, болка, страхове, автоагресия. След време изчезнаха мигренозните пристъпи, отново се появи менструалният ми цикъл, спрял преди 7 години. Само в борбата с МС нямах голям успех, а минимални подобрения. Но съм готова да продължа. Смятам, че е добре човек да се освободи от очакванията, че на всяка цена трябва нещо да се случи! Мисля, че е много важно да приемеш болестта като част от теб и това е основно в самолечението, без което терапията няма да има успех. 

Разделяме се с Уте. Аз съм в много по-добра кондиция от нея, всъщност физически съм най-добре от всички пациенти, но в същото време съм първа и по друго – по броя на пораженията в мозъка. На последния ЯМР резултатът беше леко плашещ – вече над 50 лезии в различни части на мозъка. Според д-р Прашант съм като бомба със закъснител и следващите две години са много важни за мен. Промените, които трябва да направя, са задължителни, ако искам да се излекувам. И част от тях са да намаля темпото, бързата крачка, безспирната работа, адреналина. Индийците обичат да казват – уморен човек, болен човек! 

15,00 часа
В следобедната тишина изведнъж започват да потракват металните гърнета, в които се топли маслото за Шировасти, наричана Кралицата на терапиите. Може би е заради шапката, която поставят на главата, напомняща корона. Или защото е много важна терапия. Варира между час и двайсет минути и два часа. За мен днес е час и 45 минути.

Със затворени очи се наслаждавам на масажа, който Мери Кути прави на главата ми. После тя разделя косата ми, връзва я и увива около главата голямо парче дебела естествена кожа. Залепва го с тесто от брашно от леща и вода. В образуваната „шапка“ наливат около 700 мл горещо масло. Някои получават силно главоболие по време на терапията, обилно се потят или пък усещат охлаждане вътре в главата. След няколко дни аз имам чувството, че маслото прониква в скалпа ми и  в същото време се отделят малки балончета въздух. Не съм сигурна дали наистина се случва, важното е, че с всеки изминал ден съм все по-добре и все по-лесно издържам терапията. Отпускам се и влизам в медитация. Виждам усмивки и не след дълго изгрява усмивката на баща ми. С него се разделих завинаги тая зима, но той до последно не спираше да вярва в мен и да ме подкрепя…

тридесет и пети ден
Дните минават учудващо бързо. Всичко се повтаря като мантра. Рутинно и ритмично. Усещането за време се е променило. Защото всичко, което се случва, се подчинява на други правила. На изгрева, на залеза, на пълната луна, на дъжда. Едни различни дванадесет часа, които в другия ми живот ще бъдат изпълнени с екшън, работа, препускане напред-назад. А тук съм сама със себе си. Наблюдавам малките неща и това ме прави щастлива.

18,00 часа
Вечеря, поредната доза ориз и леща. И нещо изненадващо. Пред мен застава младо момиче, усмихва се притеснено и казва на чист български: „Здравейте, аз съм Елена!“ Елена е на 30, живее в Германия и се бори с болестта от 4 години. Кортизонът и интерфероните не са й помогнали. Тогава е започнала да търси хора, успели да се излекуват с алтернативни методи. „Дълбоко в себе си знаех, че аз също ще се излекувам. Един ден попаднах на разказ за човек с МС, който можел да прави само няколко стъпки и бил отписан от лекарите, но с помощта на аюрведа проходил. Лекуващият аюрведа лекар бил д-р Прашант”, казва Елена. 

Вечерята е време и място за срещи, разговори, шеги и смях. А понякога играем на филми. И така до 21 часа, когато лягаме и заспиваме като бебета. 

тридесет и осми ден
Приятелката ми си тръгна. Вали като из ведро. А любимото ми занимание е да наблюдавам завесата от дъжд и да се разхождам боса, докато вали. 
Мери Кути е облечена в розово сари и лилав чадър, като цвете. Всички жени в Индия са като цветя! Кимва ми и тръгвам за терапията Тайладара. Редуват се обливания с много масло и лек ръчен масаж. Отпускам се под ритмичния звук на дъжда и топлите ръце на Мери и се пренасям години назад. Имам чувството, че нежните ръце на майка ми масажират бебешкото ми тяло. Тогава съм била съвършена – здрав и балансиран новороден човек, каквито се раждаме почти всички. Сега, след всички механични и психични намеси – имунизации, болести, неправилни лечения, безконтролни самолечения, неправилно хранене, стрес, дълги часове работа и много други фактори, – тялото ми боледува. То е извън баланс. Чувствам любов към ръцете на тази жена, към топлината и нежността, които излъчват. Усещам все по-силно нейното желание аз да се чувствам добре.

19,00 часа
Тази вечер поканих Суарна на верандата, за да ми разкаже своята история. 

Историята на Суарна
на 33 години, от Индия,
с МС от 3 години
Днес моята МС има „рожден ден“. На тази дата преди три години се събудих и не се чувствах добре. Мислех, че имам настинка. Следобед нещата се влошиха. Опитах да стана от леглото и паднах на пода. Не ме държаха краката. Влачейки се, стигнах до телефона. Съпругът ми веднага ме закара на лекар. След неколкодневни изследвания докторите ми казаха, че имам множествена склероза. Обзе ме паника. Диагнозата МС в Индия се среща много рядко. Бях на стероиди един месец. След това се чувствах все по-добре и ме изписаха. Няколко месеца по-късно реших да се срещна с аюрведа лекар в Бангалор и той ми изписа лечение. Започнах да се занимавам с йога и да се храня по аюрведичните правила.
Година по-късно дойде втората атака. Пак започна като настинка. След няколко часа почувствах същите симптоми в краката и до края на деня вече бях загубила 50% от способността да ходя. Продължих с аюрведичната терапия и не след дълго отново бях добре. Вече имах едно дете и пиех противозачатъчни. Но нещо се случи, спрях да ги пия и забременях. Лекарите ме уверяваха, че всичко ще е наред с мен и детето. По време на бременността се чувствах добре, въпреки че развих хиперфункция на щитовидната жлеза. Но след като родих, здравословното ми състояние рязко се влоши. Когато пристигнах тук, в Аюшпрана, не можех да ходя сама. Вчера, след 4 седмици терапия, направих 320 крачки. Множествената склероза промени отношението ми към живота. Върнах се назад, в детството си, да потърся причините защо ми се случва това. Признах страховете и гнева си.
Като малка бях изнасилена от чичо ми. Никога не съм можела да споделям с родителите си. Те и сега не знаят за изнасилването. Задържаните емоции, несподелените страхове – това ме е разболяло. Единственият, който ме подкрепя и е най-близкият ми приятел, е съпругът ми. Той е от друга каста и ни костваше много борба и усилия да се оженим. Завърших компютърното си образование чак след като се омъжих. Работила съм за Ауди, за Мицубиши, имах добра кариера. Но вече не мисля какво ще е утре, а какво ще е днес и какво трябва да постигна днес. Гледам само в настоящето, защото то е миналото на моето бъдеще. А аз вярвам в него, вярвам, че ще победя болестта.

Поплаках малко, след като новата ми приятелка си тръгна. 
Навън вече е тъмно. Звездите почти не се виждат през гъстите корони на дърветата, но пък има светулки. Гледам от верандата младата бананова палма точно пред къщичката и установявам, че откакто съм тук, тя е пораснала поне с педя и е на път да се роди ново, четвърто листо. Гледам как светулките я обграждат и тя започва да свети като коледно дръвче. Слушам надпяването на шурците, цикадите и нощните птици. Съвсем до главата ми прехвърча малко прилепче. Усещам един друг живот. Този, който се случва независимо от нас и за който обикновено нямаме време и очи. Усещам се част от него. Наистина съм щастлива.

8 ноември 2012
след 48 дни престой
Утре сутринта си тръгвам. В сърцето ми – смесени чувства. От една страна, нямам търпение да се прибера при любимите си деца, приятели и колеги след дългия престой, а от друга – поемам по пътя към дома с ясното съзнание, че все още нищо не е приключило и ми предстоят поне още две дълги терапии. В последния разговор с д-р Прашант той ми даде да разбера, че трябва да посветя следващите 2-3 години от живота си на промяната, на терапиите, на постигането на баланс. Трябва да продължавам да променям начина си на почивка и на работа. Да отделям всекидневно време за малката домашна аюрведа, която той ми назначи. Да намаля темпото. Като прибавя към тези 3 и изминалите 4 години, през които направих осем Панчакарма* терапии, общо стават около 7 години. Не са малко! Но на фона на целия живот са нищо. Наблюдавах хората тук през цялото време. И Пам, и Уте, и Суарна, които са с тежки поражения, но със страхотен дух и желание за оздравяване. Те ми дадоха най-важния урок и бяха много силна част от терапията ми! Обещавам си да продължа да се боря. Оръжието ми се нарича Любов.

P.S. на редакцията Очаквайте интервю с д-р Прашант и практически съвети как да си направите малка домашна аюрведична аптечка. Ще се радваме, ако този текст помогне на болните да намерят своя начин и път към доброто здраве.  

* мантра – санскритска дума, която означава инструмент на ума. Сричка, дума или стих, който повтаряте, за да освободите съзнанието си, да се вглъбите в себе си и да използвате вибрациите им, за да постигнете желано състояние 
* асана – поза от физическите упражнения на йогите, съчетана с дишане
* аюрведа конституция, доши – Според аюрведа цялата вселена е проявление на петте основни стихии: пространство (етер), въздух, огън, вода и земя. При взаимодействие в синхрон те създават трите основни типа енергии, или доши, които съществуват у всекиго и във всичко; Въздухът и пространството образуват вата доша; Огънят и водата образуват пита доша; Водата и земята образуват кафа доша.
Според аюрведа всеки човек има специфична комбинация от тези енергии, която определя неговия физически, мисловен и емоционален тип, психофизиологична конституция, метаболизъм, физическа издръжливост, предпочитания към различни храни, характер, особености на психиката, предразположение към болести, избор на лечение, прогноза за заболяванията, продължителност на живота. Обикновено човек като аюрведична конституция е смес от две или три доши.
* панчакарма – система в аюрведа за очистване на тялото, душата и чувствата. Панча означава „пет“, а карма – „дейност“ или „процес“. Петте основни метода са: повръщане, приемане на слабителни средства, лекарствена клизма, приемане на лекарства през носа и пречистване на кръвта.Панчакармата се използва за подготвителна терапия, предшестваща сериозни аюрведа терапии.